НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1972 г. / ИКОНОМИКА / КЕНЕТ АРОУ

Кенет Ароу (Kenneth Arrow)

23 август 1921 г. - 21 февруари 2017 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Джон Хикс)

(За новаторски принос към общата теория за икономическото равновесие и теорията за благосъстоянието.)

Американският икономист Кенет Джоузеф Ароу е роден в Ню Йорк в семейството на Хари Ароу и Лилиан (Гринбърг) Ароу. Учи в колежа “Ню Йорк сити”, през 1940 г. го завършва с бакалавърска степен по социални науки. По-късно ученият казва, че своето образование, получено в колежа, дължи изцяло на съществуването на “това прекрасно, свободно заведение”, както и на финансовите жертви на своите родители.

Като постъпва през 1940 г. в Колумбийския университет, Ароу учи математика и през следващата година получава степента магистър. След това по съвет на Харлод Хоутлинг, специалист по статистика и математическа икономика, се насочва към икономиката. Втората световна война прекъсва обучението му в университета: от 1942 до 1946 г. служи като офицер в метеорологичната служба на американските ВВС, откъдето излиза в запас с чин капитан. Ароу продължава да учи в Колумбийския университет от 1946 до 1949 г., сътрудничейки едновременно с това като младши изследовател и асистент-професор на комисията за икономически изследвания към Чикагския университет. Там (и след това в “РАНД корпорейшън”), работейки с Тялинг Купманс и много други икономисти с математическа специализация, Ароу продължава изследванията си в областите, от които се интересува - общата теория за равновесието, математическото програмиране и икономиката на благосъстоянието.

От 1949 г. Ароу изпълнява задълженията на асистент-професор по икономика в Станфордския университет, където става след това професор по икономика, статистика и операционни изследвания; там ученият остава до 1968 г., след което поема длъжността на преподавател в Харвардския университет. От 1974 до 1979 г. е професор в университета “Джеймс Брайън Конант” в Харвард. От 1980 г. е професор по икономика и професор по операционни изследвания в Станфорд.

Докторската дисертация на Ароу “Социален избор и индивидуални ценности” (“Social Choice and Individual Values”) е публикувана през 1951 г. В нея, опирайки се на предходни изследвания на Пол Самюелсън и Ейбрахам Бергсън, икономист от Харвард, Ароу прави опит да установи условията (ако съществуват такива), при които груповите решения могат да бъдат изведени по рационален и демократичен път от индивидуалните предпочитания. Ароу смята, че демократичната “социална функция на благосъстоянието”, осъществяваща връзката между индивидуалните предпочитания и социалния избор, трябва да съответства на четири изисквания: преходност (ако социалният избор А се предпочита пред избор Б, а избор Б - пред избор В, избор А е за предпочитане пред избор В); ефективност на Парето (не може да бъде избрано алтернативно решение, ако съществува друга реализуема алтернатива, подобряваща живота на някои членове на обществото и невлошаваща живота на никого); отсъствие на диктатура (социалният избор не се прави от един човек); независимост на страничните алтернативи (изборът на А и Б остава неизменен, ако се въвежда трети, логически допустим, но неосъществим вариант В). Ароу доказва, че четирите условия се намират в противоречие; така нито една социална схема на благосъстоянието не може да съответства на всички изисквания едновременно.

Най-простият пример, онагледяващ “теорията за възможностите” на Ароу, е известен като парадокс на Кондорсе, наречен по името на френския математик Жан-Антоан дьо Кондорсе, живял през XVIII в. Той е свързан с избора по принципа на мнозинството - широко използван метод за социален избор в демократичните общества и малките групи. Да предположим, че има трима кандидати за изборна длъжност: Адаме (А), Смит (С) и Джонс (Д). Една трета от избирателите са ги подредили така: А, С, Д; една трета така: С, Д, А; и останалите избиратели така: Д, А, С. Мнозинството предпочита А пред С, С пред Д, и - като че ли ирационално - Д пред А. Но това нарушава преходността, първото от условията на Ароу. По този начин Ароу видимо доказва - или открива отново, - че вземането на демократично решение в традиционния смисъл на думата е по принцип невъзможно.

Малко дисертации по икономика предизвикват такъв поток от коментари на икономисти, философи и изследователи и политици като дисертацията на Ароу. Някои критици осъждат ограничителния характер на предположението за независимостта на страничните алтернативи; други, сред които и икономистът Гордън Тълок, се изказват срещу преходността. И макар че в процеса на разширяването на първоначалния анализ Ароу постига значителен прогрес, смисълът и значението на теоремите му не са още напълно осъзнати.

В началото на 50-те години Ароу внася съществен принос в много други направления на икономическата теория. Неговата разработка “Разширение на основните теореми на класическата икономика на благосъстоянието” (“An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics", 1951 г.) посочва не само това, че равновесието на конкурентния пазар е Парето-ефективно, но и това, че всяко Парето-ефективно разпределение може да бъде осъществено с пазарни сили. Стават ясни усложненията, свързани с провежданата политика: правителствата, стремящи се към преразпределение на дохода, не трябва да се намесват пряко (например чрез контрол на цените) във функционирането на пазарния механизъм. Те по-скоро трябва да използват други средства (а именно данъци от общ характер, трансфери), давайки възможност на пазарните сили да действат свободно.

Това направление Ароу продължава три години по-късно, когато работи заедно с Джералд Дебрю над знаменитото доказателство за съществуването на конкурентно равновесие в абстрактния многопазарен икономически модел. Тяхната работа не само запълва празнина в общата теория за равновесието, но става и първата, в която към икономическия анализ са използвани обобщено теория и топология. Работейки над тази тема, двамата икономисти посочват как техният модел може да бъде приложен към “неопределено общество” чрез въвеждане на бъдещи пазари и застраховки. Други разработки на Ароу допринасят значително за теорията на оптималните запаси, за анализа на стабилността на пазарните модели, за математическото програмиране и за теорията за статистическите решения.

Продължавайки работата си за проблемите на общото равновесие, Ароу сумира получените резултати в книгата “Общи конкурентни анализи” (“General Comretitive Analysis”, 1971 г.), написана заедно с английския икономист Франк Хан. Въпреки това голяма част от неговите изследвания през тези десетилетия е свързана с икономическия растеж и разпределението, с икономиката на неопределеността и с политическите проблеми. В книгата от 1961 г. “Замяна на капитала с труд и икономическа ефективност” (“Capital-Labor Substitution and Economic Efficiency”) Ароу и други икономисти посочват как се измерва въведената от Джон Хикс категория “еластичност на субстанцията” на труда и капитала.

В разработката си “Икономически смисъл от познанието чрез практика” (“The Economic Implication of Learning by Doing”, 1962 г.) Ароу предполага, че производството става по-ефективно с нарастването на общата продукция, защото работната сила придобива опит. В статия на тази тема се доказва, че пазарната икономика има тенденция да недовлага средства в изследвания и разработки заради нетърговския характер на нововъведенията в тази област. Разработката на Ароу “Очерци върху теорията за вземането на рискови решения” (“Essays on the Theory of Risk Bearing", 1963 г.), лекция в памет на Ерьо Йонансен, остава и до ден днешен един от най-добрите уводи в икономиката на неопределеността. Тази разработка на Ароу разширява значително разбирането както за възможностите, така и за ограничеността на пазарния механизъм.

Критериите за държавни инвестиции са предмет на книгата “Държавните инвестиции, норма на възвращаемост и оптимална данъчна политика” (“Public Investment, the Rate of Return, and Optimal Fiscal Policy", 1970 г.), написана заедно с икономиста Мордекай Курц. Освен това усилията на учения са насочени към изследвания в различни области, каквито са икономическото развитие и кризата на урбанизацията, проблемите на науката за управлението, а също така икономиката на дискриминацията.

Техническото оформление на изследванията на Ароу ги прави трудно възприемащи се даже за икономисти. Мнозина, сред които Саймън Кузнец, Василий Леонтев и Гунар Мюрдал, осъждат открито математическата сложност, характерна за разработките на Ароу, Дебре, Самюелсън и много други икономически теоретици в периода след Първата световна война. В същото време Ароу винаги се опира в работата си на интереса към основните икономически въпроси и насъщните социални проблеми.

Ароу притежава ценния дар да подхожда с дълбока теоретична проницателност към въпросите, отнасящи се до социалния и политическия живот. Той е един от най-влиятелните популяризатори на икономиката, написал е редица разбираеми и достъпни произведения по икономическа теория.

През 1947 г. Ароу се жени за Селма Швайцер; семейството има двама сина.

Освен с Нобелова награда Ароу е удостоен с много награди и звания. Член е на американскаат Национална академия на науките, на Американското философско дружество, на Финландската академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата и на Иконометричното дружество.

Превод от руски: Павел Б. Николов