ФЛОРЕНТИНСКИЯТ ГЕНИЙ ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Талантът на Леонардо да Винчи е може би най-яркият и най-многостранният в историята на човечеството. А способността му да обединява изкуство, наука и техника е пряко потвърждение за това.

Леонардо да Винчи - незаконен син и гений

Леонардо е незаконен син. Ражда се на 15 април 1452 година от връзката на потомствения нотариус Пиеро да Винчи с неомъжената селянка Катерина Липи. През епохата на Ренесанса раждането на извънбрачни деца сред управляващата аристокрация не се смята за нещо позорно, затова семейството на бащата приема спокойно появата на Леонардо.

Ако се беше родил от законен брак, съдбата на Леонардо да Вични щеше да му отреди да стане нотариус, но той получава само начално образование, като едва владее латински език и се справя много трудно с алгебрата. Но неговият любознателен ум получава свободата да избира, той прилага емпиричен подход към изследването на света и се обучава сам.

Трябва да отдадем дължимото на Пиеро, който забелязва творческите способности на сина си и, за да му даде професия, завежда момчето от родния Винчи във Флоренция. Когато Леонардо идва в града, Флоренция се управлява от богато семейство банкери - Медичите. Те вземат под своя закрила художниците новатори, сред които са Леонардо, Ботичели и Микеланджело, а също така покровителстват художествените ателиета.

Формиране на творчеството на Леонардо

Леонардо става на четиринадесет години и баща му го дава за ученик на Андреа Верокио - художник и инженер, под чието ръководство се намира едно от най-добрите ателиета във Флоренция. Работейки при Верокио, той измисля и майстори механизми за театрални постановки и карнавали, рисува декори и картини по поръчка. За разлика от своя учител, Леонардо използва маслени бои, а не темперни. Разработва метод, който размива резките очертания - сфумато. На преден план поставя не само изобразяването на правилната перспектива, но и отразяването на психологичния портрет на човека.

По време на работата си в ателието на Верокио той рисува произведенията “Кръщаването на Христос”, “Благовещение” и голямо количество “Мадони”. Венец на неговата портретна нерелигиозна живопис става картината “Джиневра де Бенчи”.

За Леонардо говорят, че е човек с рядка красота и огромна физическа сила. Той има дълги златни къдрици, държи се с голямо достойнство, носи ярки, а понякога и шокиращи дрехи. Единствен недостатък на Да Винчи е навикът му да не завършва започнатите работи. Затова, когато открива през 1478 година свое ателие, го чака пълен търговски провал.

Изобретенията на Леонардо да Винчи

Леонардо чувства, че способностите му и кръгът на интересите му превъзхождат коефициента на полезното му действие и през 1482 година решава да се премести в Милано. Херцог Лудовико Моро го кани в двора си като постановчик на представления. Там той разработва звукови и технически специални ефекти, измисля художествения компонент на театрализацията, изобретява механизма на въртящата се сцена. Геният на Леонардо е дотолкова уникален, че придворните харесват неговите вокални (за завист на съвременните рапъри) и инструментални импровизации (не знае нотите и свири по слух). Той пише басни, чете свои бестиариии и “пророчества”, забавлява публиката с фокуси, загадки и шаради, които съчинява сам.

Най-много от всичко Леонардо иска да се занимава с инженерно дело. Той се заема да разработва военни техники и оръжия. На хартия неговите бойни чудовища разкъсват човешка плът и са измислени за страх на враговете, а между другото Леонардо да Винчи е вегетарианец и до края на живота си пропагандира отказа от месо заради любовта към всичко живо.

Леонардо има много приятели, той е ценèн и уважаван. Едно от най-важните му произведения, създадено в сътрудничество с близки хора, е чертежът “Витрувианският човек”. Що се отнася до художественото майсторство, през миланския период той достига върха на своето съвършенство. През тези години Леонардо създава произведенията “Дамата с хермелина”, “Портрет на музикант” и “Портрет на млада жена”. По поръчка на херцог Лудовико Леонардо рисува стените на църквата “Санта Мария деле Грацие”. Там е създадено едно от основните произведения в живота му - “Тайната вечеря”. Работата на художника може да наблюдава всеки желаещ - творческият акт през епохата на Възраждането се превръща в пърформанс. А Да Винчи работи много оригинално, ту го притискал неистовото желание да рисува, ту вдъхновението напуска автора и той седи унило до своята творба, без да прави нищо. След това завършва произведението си и то се оказва съвършено.

Творчеството на Леонардо в контекста на Възраждането

Когато навършва петдесет години, Леонардо се връща във Флоренция. По това време той започва да рисува портрета “Мона Лиза” и получава поръчка за картината “Света Ана с Мадоната и младенеца”. Тогава са нарисувани платната “Спасителят на света” и “Свети Йоан Кръстител”.

От 1499 до 1512 година геният води скитнически живот, местейки се от Флоренция в Милано и обратно, живее малко в Рим. За известно време е на служба у кръвожадния Чезаре Борджия.

Този период е бележит с творческото съревнование между младия Микеланджело и зрелия Леонардо. Съревнованието, между другото, изпилява малко нервите на двамата художници и не завършва с нищо особено.

Леонардо има една особеност - не се блазни от парите, не обича да рисува за някого, затова не връща често на поръчителите скъпите за сърцето си произведения. Венецът в творчеството на Да Винчи е “Мона Лиза”. Шедьовърът в действителност пътува с автора си цели петнадесет години и Леонардо от време на време дооправя нещо в него.

През лятото на 1516 година той постъпва на служба у френския крал Франсоа I. Това е време, когато може да се отдаде напълно на инженерството. На 2 май 1519 година Леонардо умира в постелята си.

Художникът е погребан във френския град Амбоаз, но точното местоположение на останките му не е известно.