ТРИ КЛЮЧОВИ КАПАНА НА НАШИЯ МОЗЪК

ИЗТОЧНИК: СНОБ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Нашият мозък съвсем не е нещо идеално. Създавал се е в сложните условия на еволюцията и в работата му има много различни “бъгове”, които са способни да ни вгорчат живота. Защото понякога не действа логично. Работата на мозъка е нещо много енергоемко (той тежи 2% от общата маса на тялото, а използва 20% от цялата му енергия). Именно затова много решения, които мозъкът взема, вървят по пътя на най-малкото съпротивление. И е важно да се знае, че мозъкът може да ни подведе. Сега ще поговорим за три, най-разпространени когнитивни грешки.

1. “Грешка на оцелелия” и какво общо имат с нея самолетите...

В началото на Втората световна война много американски бомбардировачи не се връщат в базите си, защото са свалени. И ето че унгарският математик Абрахам Валд, който работи в нюйоркските лаборатории SRG, трябва да реши този проблем. На самолетите, които са се върнали, има множество пробойни от зенитната артилерията и изтребителите, но пробойните са разпределени неравномерно: най-много са по фюзелажа и останалите части, а по-малко по горивната система и много по-малко - по двигателя. Отначало е взето решение да се укрепят именно тези зони, но Влад отговаря: не, изследванията показват, че самолетите, получили пробойни по тези места, могат да се върнат в базата. Самолетите, които са улучени в двигателя или в бензиновите резервоари, излизат от строя и не се връщат - и трябва да се заздравяват именно тези места, които при върналите се самолети са “най-чисти”. Благодарение на това е намален броят на свалените самолети.

В крайна сметка такава ситуация, когато според една група обекти (“оцелели”) данните са много, а според друга (“неоцелели”) по принцип ги няма и ние правим изводи въз основа на “оцелелите”, пропускайки това, че не по-малко важна информация се крие сред “неоцелелите”, се нарича “грешка на оцелелия” (може да се срещне и разширено като “системна грешка на оцелелия” - бел. П. Н.).

И това е стандартен навик на мисленето, който ни пречи да вземаме ефективни решения.

Затова е много важно да не избързваме с изводите, а да се опитваме да проучим максимално проблема.

2. ”Честотна илюзия”, известна също така като феномен на Баадер-Майнхоф

Веднага след като един човек научава за някакво ново нещо или за някаква нова идея, му се струва, че те започват да се появяват навсякъде. Това е така, защото след като сме научили за новото нещо, съзнанието ни започва да следи къде има информация за него, в резултат от което го виждаме навсякъде, където се споменава. Макар че същото положение е било и по-рано и нищо да не се е променило - освен реакцията на нашия мозък. А всякаква поява на обекта само затвърждава увереността на съзнанието, че той е започнал да се появява навсякъде. Например бременните жени започват изведнъж да забелязват наоколо жените в положение. На първобитния човек това му помагало да се ориентира в местността, да намира необходимата храна. Макар че едновременно могат да се пропуснат други неща, ако мозъкът не се е фокусирал върху тях.

3. Склонност към негативното” - източник на неврози

Негативните неща, даже когато имат равна сила, се възприемат от хората по-силно от нещата с положителен характер. Това се отнася до мислите, емоциите, социалните взаимоотношения, болезнените/травмиращите събития и така нататък. Затова аудиторията на телевизионните новинарски емисии обръща по-голямо внимание на негативните новини, а не на положителните събития. Негативът се възприема по-ярко, по-релефно и се запомня по-добре. Ефектът се проявява и при възприемането на другите хора: една “негативна” характеристика на човека е способна да зачеркне, когато го възприемаме, множество негови положителни черти. Така един човек без каквито и да е положителни черти (например току-що появил се безличен политик) има преимущество пред конкуренти, у които сред множеството им положителни черти има една отрицателна.