ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ЧЕТВЪРТИ / ЗАБАВА ШЕСТА / „ТРИТЕ КОРОНИ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ

ТРИТЕ КОРОНИ

(LE TRE CORONE)

Шеста забава от четвъртия ден

ВИХЪР ОТНАСЯ МАРКЕТА В ДОМА НА ЕДНА ОРКА, ОТКЪДЕТО ТЯ, ОСКЪРБЕНА СЛЕД МНОГО ТРУД, СИ ЗАМИНАВА, ПРЕОБЛЕЧЕНА В МЪЖКИ ДРЕХИ. ПОД ОБЛИКА НА ЮНОША ПОПАДА В КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ, КЪДЕТО КРАЛИЦАТА СЕ ВЛЮБВА В НЕЯ И КАТО НЕ ПОЛУЧАВА ВЗАИМНОСТ, Я ОБВИНЯВА ПРЕД КРАЛЯ В ОПИТ ДА ПОСЕГНЕ НА ЧЕСТТА Ѝ. ОСЪДЕНА ДА БЪДЕ ОБЕСЕНА, МАРКЕТА СЕ ИЗБАВЯ ОТ СМЪРТТА С ВЪЛШЕБНАТА СИЛА НА ПРЪСТЕНА, ПОДАРЕН Ѝ ОТ ОРКАТА, И СЛЕД СМЪРТТА НА СВОЯТА ОБВИНИТЕЛКА СТАВА КРАЛИЦА.

Приказката на Попа харесала на всички безмерно; те били радостни от добрия изход на случката с Порциела, но не се намерил нито един желаещ да ѝ завижда; защото, преди да достигне до сана на кралица, едва не загубила сана на жив човек. Тогава Антонела, виждайки как нещастията на Порциела развълнували принца и принцесата и желаейки да им повдигне малко духа, започнала така:

- Истината, господари мои, излиза винаги като масло на повърхността, а лъжата е огън, който не може да бъде скрит; тя е като ново модерно оръжие, което убива самия стрелец; и не напразно наричат измамник този, който не държи на думата си, защото измамата изгаря не само всичките добродетели и блага, които човекът носи в гърдите си, но и самата обвивка [1], в която се пазят, а с това ще се съгласите веднага, щом чуете моята приказка.

Живял някога един крал на Валете Скуосе [2], който нямал деца и по всяко време, и на всяко място говорел: “О, Небе, изпрати ми наследник на престола, за да не се прекъсне родът ми!” Но веднъж, когато се разхождал в градината, обзет от тази дълбока душевна скръб, той произнесъл същите думи думи и чул внезапно как от листата му отговорил глас:

Дъщеря ли искаш, надалеч да свърши,

или син желаеш, за да те довърши?

Смутен от това предложение, кралят недоумявал какво да избере. За да се допита до най-мъдрите си придворни, той се върнал веднага в двореца и тозчас повикал своите съветници, като им наредил да обмислят въпроса. Едни отвърнали, че е по-добре да се цени честта повече от живота; други, напротив, че животът, съществено благо, е по-скъп от честа, която не е повече от външно украшение. Първите твърдили, че да си загубиш живота не е кой знае какво нещо, защото той изтича като вода, а богатствата - подпорите на живота - се постигат само със стъкленото колело на Фортуна [3]; трябва обаче да се пази честта - вечно достояние, което води по пътя на славата и се изписва върху скрижалите. А вторите още по-упорито доказвали, че трябва да се мисли преди всичко за живота, заради който хората създават потомство, сбират имущество, поддържат величието на дома; и тъй като честта не е нищо друго освен хорско мнение за добродетелите, загубата на една дъщеря поради някакъв удар на съдбата няма да постави под съмнение добродетелта на бащата и няма да опетни честта на дома му.

Намерили се обаче и такива, които казали, че честта не е скрита в женската рокля и че добрият господар трябва да се грижи повече за благото на народа, отколкото за своите интереси; избягалата дъщеря ще донесе на бащиния дом само краткотраен срам, а злият син ще подпали и дома, и държавата. И затова, ако кралят иска деца и му предлагат избор, нека избере да има дъщеря, за да не излага на опасност живота си и мира в страната.

Тази мисъл се сторила на краля най-убедителна; той отишъл обратно в градината, където повторил отново това, което казал преди, а когато чул същия отговор, казал веднага: “Дъщеря! Дъщеря!” И като се върнал у дома, вечерта - когато Слънцето кани часовете на деня да отидат и да погледат забавната суетня на Антиподите - легнал с жена си в постелята и след девет месеца вече имал чудесна дъщеря. Но от първите дни на момичето започнали да го пазят в укрепен и добре охраняван дворец, не пропускайки никакви мерки, за да предотвратят печалната му участ, като освен това го възпитавали усърдно в достойнствата, подобаващи на една принцеса. А когато дъщерята поотраснала, без да се бавят, започнали преговори да я омъжат за краля на Перде Сино [4].

Но едва я сватосали, в същия миг, когато девойката напускала дома си (откъдето нито един път още не била излизала), за да отиде при своя жених, завъртял се силен вихър, който я вдигнал нагоре и я отнесъл от погледа. Като я пренесъл по въздуха, вихърът я спуснал пред дома на една орка, посред някаква гора, която записала Слънцето в списъка на вредителите, защото убило отровния Питон [5].

Там Маркета (така се казвала принцесата) срещнала една старица, която орката оставил да пази къщата, и тя ѝ казала: “Ох, бедната ми, тук ли намери да попаднеш? Горко ти: като се върне орката, стопанката на тази къща, и три торнезе не би струвала кожата ти, защото за нея няма по-вкусна храна от човешкото месо; моят живот е в безопасност, докато се нуждае от мене, пък и нейните зъби се гнусят от мизерната ми плът, измъчена от припадъци, пристъпи, дрисъци и диарии. Но знаеш ли какво ще направим? Ето ти ключовете от къщата: влез вътре, подреди стаите, изчисти всичко, а когато дойде орката, се скрий да не те види, а аз ще ти нося храна. Пък след това - кой знае? По милостта на Небето времето върши велики дела. Накратко, с разум и търпение даже морето да преплаваш, в буря няма да попаднеш”.

Неволята учи, затова Маркета взела ключовете, влязла в жилището на орката и хващайки най-напред метлата, изчистила и измила така пода, че върху него можело да се ядат макарони. След това, като взела парче сланина, натъркала всички пейки, маси и орехови сандъци до такъв блясък, че ставали да се използват за огледало. И едва успяла да оправи постелята, когато чула стъпките на върналата се орка и се скрила в бъчвата, където държали зърното.

Орката, като намерила в къщата необичаен ред, се зарадвала, извикала старицата и попитала: “Кой подреди тук така приятно за окото?” А когато старицата казала, че тя е направила това, орката отвърнала: “Когато слугите правят повече, отколкото господарите искат, или са ги излъгали с нещо, или искат да ги излъжат. Но да сложим шушулка в дупката [6]; поработила си отлично, значи ти се полага по-лакомо късче”.

Като казала това, орката седнала да обядва, след което заминала отново някъде и, когато се върнала, открила в дома си поредните новости: всичката паяжина под тавана била изметена, всичките медни тигани и съдове, лъснати до блясък, били окачени по стената, всичкото мръсно бельо, изварено на огъня, сияело с ослепителна белота. Като изпаднала в неописуем възторг, орката обсипала старицата с хиляди похвали, казвайки ѝ: “Нека те дари Небето с велики дарове, госпожо моя Пентароза, та век да цъфтиш и да не увехнеш: така радваш сърцето ми със сърдечната си дружба, че сега живея като в куклен дом, а в постелята спя като новобрачна”.

От похвалите на своята господарка старицата хвръкнала на седмото небе и не преставала да тъпче Маркета с вкусотии като кастриран петел за празник. Когато орката пак заминала някъде, тя казала на Маркета: “Бъди внимателна; дойде време да си опиташ щастието. Така че поработи добре с ръцете си, за да зарадваш орката; но помни, и да ти се кълне във всичките съзвездия на Зодиака, не ѝ вярвай; а когато се закълне в трите си корони, тогава ѝ вярвай, защото нещата ти ще тръгнат като по вода и сама ще видиш, че съм те посъветвала по-добре и от родна майка”.

Като чула тези думи, Маркета заклала една тлъста гъска, ощипала я, изкормила я, напълнила я с шунка, риган и чесън, сложила я на шиш, изпекла апетитни странголаприевете [7] и, като покрила масата, украсила я с розови цветчета и кедрови клонки.

Орката се върнала и, виждайки тази подредба, едва не подскочила до тавана; тя извикала старицата и ѝ казала: “Признай кой направи това”. “Яж спокойно - отвърнала старицата - и не питай много; добре е, че има кой да ти служи и да прави всичко за твое удоволствие”. Орката започнала да се храни, а вкусните мръвки, приготвени от Маркета, стигали чак до петите ѝ, така че тя отново заговорила: “Кълна се в трите думи на Неапол [8], че ако разбера коя е тази прекрасна готвачка, ще съм цялата на нейно разположение”. И още: “Кълна се в трите лъка и трите стрели, че ако я видя, ще остане завинаги в сърцето ми. Кълна се в трите свещи, които палят, подписвайки договор с нощта; кълна се в тримата свидетели, които стигат, за да осъдят някого на смърт; кълна се в трите педи въже, което е достатъчно да се направи примка; кълна се в трите неща, от които човек би напуснал дома си: воня, сажди и зла жена; кълна се в трите неща, на които се крепи къщата: зеполе, топъл хляб и макарони [9]; кълна се в трите жени и едната гъска, които правят цял пазар; кълна се в тримата най-добри певци на Неапол: Джовани с количката [10], Компа Юно [11] и Краля на музиката; кълна се в трите F на добрата риба: тлъста [fritto], изстудена [frisco] и скоро уловена [futo]; кълна се в трите S, по които ще познаеш истинския влюбен: самотен [sulo], бодърстващ [solliceto] и криещ чувствата си [secreto]; кълна се в трите неща, необходими на добрия търговец: кредит, смелост и успех; кълна си в трите вида мъже, около които се върти проститутката: самохвалковци, красиви юноши и глупаци; кълна се в трите неща, необходими на крадеца: очи, за да следи, ръце, за да хваща, и крака, за да бяга; кълна се в трите неща, които погубват младостта: хазарта, жените и кръчмите; кълна се в трите неща, необходиим на полицейския агент: откриване, проследяване и залавяне; кълна се в трите неща, необходими на придворния: умение да лъже, невъзмутимост и късмет; кълна се в трите неща, необходими на сутеньора: щедро сърце, приказлив език и безсрамие; кълна се в трите неща, които проверява лекарят: пулса, лицето и нощното гърне...” Така се кълняла орката и можела да продължи чак да сутринта, защото Маркета, предупредена от старицата, седяла тихо, без да издава звук.

Накрая орката казала: “Кълна се в моите три корони, че ако разбера коя е тази мила къщовница, която така добре ми служи, с такива ласки ще я обсипя, с такива апетитни броколи [12] ще я нагостя, че даже не може да си представи!” Тогава Маркета излязла от своето скривалище и казала: “Ето ме!” И орката, като я видяла, казала: “Хубав ритник ми удари: познаваш живота по-добре от мене! И ми служиш майсторски, и се спаси от това да се озовеш в корема ми. Виждайки твоето умение и твоята любезност, искам да ми бъдеш вместо дъщеря. Ето ти всичките ключове от стаите, бъди стопанка на къщата и над всички стопанки стопанка. Само за едно те моля: не отваряй под никакъв предлог последната стая, от която е това ключе, за да не ме огорчиш много. И продължавай да ми служиш заради своето щастие, защото аз, кълна се в моите три корони, ще ти намеря богат мъж”. Маркета целунала ръката на орката за тази милост и обещала да ѝ служи като робиня.

Но когато орката излязла някъде навън, Маркета била обхваната от нетърпимия сърбеж на любопитството - да види какво е скрито в забранената стая. Тя отворила вратата и намерила там три девойки със златошити рокли, които седели на три стола, подобно на императрици, и спели дълбоко. Това били трите дъщери на орката, омагьосани от майка си за това, че им предстояло да попаднат в голяма беда, ако не дойде да ги разбуди някоя кралска дъщеря; и орката ги затворила в дъното на къщата, за да ги избави от опасността, която предвещали звездите.

Щом Маркета влязла в стаята, от звука на стъпките ѝ девойките трепнали, събудили се и я помолили за ядене. Като взела веднага три яйца, тя ги изпекла в горещата пепел и дала на всяка по едно. Те дошли малко на себе си и поискали да излязат навън, да са подишат чист въздух; но в този миг орката се върнала внезапно, разгневила се страшно и зашлевила една плесница на Маркета. Девойката била така обидена, че веднага поискала от орката позволение да напусне дома ѝ, готова и боса да върви до края на света в търсене на по-добра участ.

Орката се опитала да я успокои с ласкави думи, като казала, че се е пошегувала и това повече никога няма да се повтори, но така и не успяла да я уговори. Виждайки, че няма начин да задържи Маркета, тя ѝ дала за сбогом един пръстен и я предупредила, че трябва да го носи с камъчето надолу и никога да не го поглежда, а само тогава, когато се озове в някаква голяма опасност и чуе как Ехото повтаря името ѝ. Освен това Маркета поискала от орката да ѝ даде хубави мъжки дрехи, което тя направила с удоволствие.

Като се преоблякла, Маркета тръгнала на път и когато стигнала до една гора - където Нощта ходела за дърва, за да се грее след скооршните застудявания, - срещнала там краля, който отивал на лов. Като видял красивия юноша (за какъвто помислил Маркета), той попитал откъде идва и какво търси. Маркета се представила за син на търговец и казала, че след смъртта на майка си бяга от притесненията на своята зла мащеха.

Кралят харесал пресметливостта и благовъзпитанието на юношата, взел го за свой паж и го завел в двореца. А кралицата, щом видяла новия паж, усетила как мината на неговото изящество взривява всичките ѝ вече отминали желания. Няколко дена, малко от страх, малко от гордост (която винаги съпътства красотата), тя се опитвала все още да потуши пламъка и да скрие любовните рани под опашката на въжделението, но понеже била слаба в преднаат част, не могла да сдържи дълго натиска на неистовата похот. Веднъж, като повикала Маркета на едно потайно място, кралицата ѝ открила своите мъки. Тя казала, че бодилът на тревогата се е забил в меките ѝ части от мига, когато видяла красивия паж, и че ако той не се реши да ороси с вода полето на нейните страсти, то ще изсъхне заедно с живота ѝ. Тя говорела как се възхищава на милите черти на лицето му, убеждавайки го, че не подобава ученик на Амур да цапа с мастилени петна книгата на красотата и че разплата за това ще бъде бой с пръчката на горчивите съжаления. Към похвалите за миловидността на юношата тя присъединила молбите си, заклевайки го във всичките съзвездия на Зодиака да не оставя в пещта на въздишките и в локвата на сълзите тази, над чието магазинче на мислите се е настанил като табела неговият мил образ. След това следвали обещания: кралицата се кълняла да плаща за всеки пръст удоволствие с пълна шепа подаръци и денонощно да държи отворена банката на благодарностите за един толкова скъп клиент. Накрая тя напомнила за своето кралско достойнство, казвайки, че след като вече се е качила на борда на кораба, той няма право да я остави в морете без помощ, защото иначе ще се разбие в рифовете, за нейна и негова гибел.

В отговор на всичките тези нежности и атаки, обещания и заплахи, проливане на сълзи и вдигане на поли било достатъчно Маркета просто да каже, че не притежава ключ за такава врата, че няма как да достави на кралицата жадуваната утеха, защото не е Меркурий и не разполога с никакъв кадуций [13]. Но като не желаела да разкрие тайната, тя отвърнала, че не може да повярва как кралицата иска да сложи рога на един толкова достоен съпруг като краля и че ако тя, като съпруга, не цени репутацията на своето семейство, верният васал никога няма да постъпи подло спрямо своя господар, който толкова го обича.

Като чула отговора, кралицата казала: “Гледай надалече, мисли наблизо и добре сдъвчи, преди да глътнеш; защото хората с моя сан, когато молят - заповядват, а когато застават на колене - удрят по гърлото! И така, пресметни и размисли какво може да те сполети! Но стига, защото аз си тръгвам, а на тебе ще кажа само едно: когато жена от моя ранг бъде оскърбена, измива петната от лицето си с кръвта на оскърбителя”. И с тези думи, като погледнала заплашително изпод вежди, кралицата се обърнала и си отишла, оставяйки нещастната Маркета развълнувана и смразена от лоши предчувствия.

Като продължила още няколко дена обсадата на прекрасната крепост и накрая се убедила, че всичките старания са напразни, трудът е безполезен, умората е безплодна, думите летят на вятъра, а въздишките отиват напусто, кралицата започнала да пише нова счетоводна книга, сменяйки любовта с омраза и стремежа да се наслади на любимия с жажда за отмъщение. Като се престорила на разплакана, тя отишла при краля и казала: “Кой би могъл да знае, мъжо, че ще отгледаме змия в пазвата си! Кой би могъл да си помисли, че малкият скитник ще се окаже голям негодник! Но ти си виновен с твоето излишно благородство. На този селяк пръст като му покажеш, с радост ще ти налапа ръката. И сега, ако не накажеш подобаващо този, който заслужи да бъде наказан, ще се върна в бащината си къща и повече не желая нито да те виждам, нито името ти да чувам”. “Какво ти стори?” - попитал кралят. И кралицата отвърнала: “Ами почти нищо! Този злосторник поиска да сложи ръка на съпружеския дълг, който ме свързва с тебе, и без всякаква почит, без страх, без срам имаше наглостта да дойде при мене и дързостта да поиска да мине през полето, което ти си засял с честта си!”

Чувайки това, кралят не потърсил други свидетели, за да не изнася пред хората думите и достойнството на кралицата, а наредил на стражите да хванат пажа и, като не му дал да каже нито дума в своя защита, веднага, докато бил още топъл и пресен, го осъдил да провери с врата колко са точни везните на палача [14].

Когато повлекли Маркета, която нямала никаква вина, към мястото на екзекуцията, тя започнала да вика: “О, Небе, с какво съм заслужила погребението [15] на нещастната ми шия преди опелото на бедното ми тяло? Да ми беше казал някой някога, че без да съм се наредила под знамената на крадците и разбойниците, ще бъда определена да пазя двореца на Смъртта с три педи въже на шията! И кой ще ме утеши в моята последна минута? Кой ще ме избави от бесилката [16]?” “Орката” - отвърнало Ехото; и Маркета, като чула отговора, си спомнила за пръстена, който носела с камъчето надолу, и за думите на орката, казани на прощаване; тя погледнала камъчето, което до това време нито един път не била поглеждала; и тогава във въздуха се разнесъл три пъти гръмотевичен глас: “Освободете тази жена!”

Гласът прозвучал толкова страшно, че и стражите, и сапунджията в бръснарницата на правосъдието [17] се изпокрили кой където свари; а кралят, като чул думите, които разтърсили двореца му из основи, наредил да доведат Маркета и я накарал да му разкаже цялата истина, коя е и как е стигнала до неговата страна. Принудена от необходимостта, девойката описала последователно всичките събития от своя живот: как била родена, как я заключили в двореца, как я похитил вятърът, как попаднала в дома на орката, как си тръгнала оттам, какво орката ѝ казала и какво ѝ дала, какво се случило между нея и кралицата и как тя, Маркета, която нямала никаква вина, едва не била заставена да гребе с крака на кораба от три греди.

Като чул нейната история и я сравнил с това, за което си приказвали веднъж с краля на Валете Скуосе, негов приятел, кралят разбрал коя е в действителност Маркета; но в същото време разбрал и за лукавството на жена си, която наклеветила девойката и едва не я довела до гибелта ѝ. Той заповядал да вържат на врата на кралицата един воденичен камък и да я хвърлят в морета. А след това, като повикал бащата и майката на Маркета на разкошен пир, поискал до се ожени за нея, с което се сбъднало казаното:

на изгубената лодка

Бог намира пристанище.

1. Игра на съзвучия: buscia (лъжа) — abruscia (изгарям) — buccia (обвивка).

2. Долини с оврази.

3. Представата за “стъкленото” свойство на човешката съдба води началото си от афоризма на римския поет Публий Сир (I в. пр. н. е.) “Фортуна е стъкло: блести, чупи се”. Изреченията на Сир били популярни както в Средновековието, така и в по-късни времена; цитират ги М. Монтен, Пио де Роси и други. Вероятно поради тези представи кръглите витражни “розони” в порталите на италианските готически катедрали понякога се приемали като изображение на колелото на Фортуна и се украсявали с нейната алегорична фигура.

4. Изгубен ум.

5. Препратка към античния мит, известен на Базиле от Овидий. Змеят Питон, син на богинята на земята Гея, бил убит от Аполон - бога на Слънцето (“Метаморфози”, I).

6. Неап. mette-re lo spruoccolo a lo pertuso - изразът се употребява, когато се случва някакво рядко и неочаквано събитие: за да не се забрави за него, в някаква дупка или цепнатина в стената (стените от неизмазани камъни изобилстват от такива дупки) поставяли пръчка или клонка.

7. Местно лакомство: strangolaprievete, буквално “задушени свещеници” (има и друг вариант: strangolamuoneche - “задушени монаси”).

8. Вероятно става въпрос за неаполитанската поговорка, когато на въпроса: “Кои са най-важните неща в Неапол?” отговаряли: “Vruoccole, zuoccole, trapole”, което ще рече: “Любезности, прелъстителки, капани”.

9. Zeppole - захарни кръгли бисквити, традиционни за деня на свети Йосиф (19 март), който в Италия се смята за празник на бащинството; топъл хляб мъжът взема със себе си, когато отива на работа или потегля на път, макароните са обичайната семейна трапеза, а захарните бисквити са лакомство за децата. Много характерно е, че пословицата поставя на първо място бисквитите, подчертавайки сякаш, че децата не трябва да бъдат лишавани от радост при никакви обстоятелства.

10. Неаполитански народен поет и разказвач от края на XVI и началото на XVII в. (датата на раждането и смъртта му са неизвестни). Споменава се в редица литературни произведения от тази епоха. Ако се съди по прозвището му, водел е скитнически живот. Някои от неговите съчинения се разпространяват в популярните издания както в Неапол, така и извън него чак до XIX в.

11. Знаменит неаполитански уличен певец, съвременник на Базиле.

12. Думата vruoccole, означаваща броколи, има и преносно значение: любезно отношение.

13. За фалическия характер на култа към Меркурий и за това, че неговият кадуцей (крилат жезъл, около който се вият преплетени змии) е свързан с раждането на хората, споменава римският писател от V в. пр. н. е. Макробий (“Сатурналии”, XIX, 14–17).

14. За да съкрати агонията на обесения, палачът, седейки на гредата, натискал с пети раменете му. Базиле оприличава петите на палача с блюдата на везните.

15. Игра на думи: funerale (погребение) и fune (въже).

16. Бесилка - forca. Ехото от тази дума е: orca.

17. Палачът, който сапунисва въжето, преди да го надене на осъдения на смърт.

(Следва)