ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ЧЕТВЪРТИ / ЗАБАВА СЕДМА / „ДВЕТЕ ПИТКИ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ

ДВЕТЕ ПИТКИ

(LE DOIE PIZZELLE)

Седма забава от четвъртия ден

КАТО ПОСТЪПВА БЛАГОРОДНО С ЕДНА СТАРИЦА, МАРЦИЕЛА ПОЛУЧАВА ВЪЛШЕБЕН ДАР, НО ЛЕЛЯ Ѝ, ЗАВИЖДАЙКИ ЗА ДАРБАТА НА СВОЯТА ПЛЕМЕННИЦА, Я ХВЪРЛЯ В МОРЕТО, КЪДЕТО ЕДНА СИРЕНА Я ДЪРЖИ НА ЗЛАТНА ВЕРИГА. ОСВОБОДЕНА ОТ БРАТ СИ, ТЯ СТАВА КРАЛИЦА, А ЗЛАТА ЛЕЛЯ Е НАКАЗАНА ЗА СВОЯТА ПОСТЪПКА.

Принцът щял да признае без съмнение, че приказката на Антонела е надминала всички останали приказки, ако не се страхувал да убие вдъхновението на Чула, която - като закрепила копието на куката [1], успяла да улучи като мишена удоволствието на Тадео и съпругата му по следния начин:

- Чувала съм много пъти пословицата, че който прави добрини на другия, добрини ще получи; и камбаната в Манфредония казва: “Дай на мене - ще дам на тебе” [2]; а който не закача стръвта на вежливостта на кукичката на доброто разположение, никога няма да хване рибата на ползата. И ако искате да разберете как стават тези неща, чуйте моята приказка, а след това кажете кой повече харчи - скъперникът или щедрият.

И така, разказват, че живели някога две сестри, Лучета и Трокола, които имали две дъщери, Марциела и Пуча. Марциела била прекрасна по лице, добра по сърце, но затова пък сърцето и лицето на Пуча, по същото правило, били като краста и чума: всяка от девойките приличала на родителите си, защото Трокола била отвътре харпия, а отвън - свинска четина.

Веднъж Лучета, когато трябвало да свари четири моркова, за да ги нареже на дребно и да ги добави в соса, казала на дъщеря си: “Марциела, дете мое, иди, миличка, до чешмата и ми донеси гърне с вода”. “С радост, майчице - отвърнала дъщерята. - Само че, ако ме обичаш, дай ми една питка да я изям с прохладната вода”. “Вземи” - казала майката и от кошницата, закачена на кука под тавана, извадила една хубава питка, която изпекла предната вечер, когато печала хляб в пещта. Дала я на Марциела, а тя, като поставила гърнето на главата си върху мека подложка, тръгнала към чешмата, която, подобно на уличен шарлатанин, седнал на пейка, продавала под музиката на падащата вода тайни срещу утолена жажда [3].

Докато гърнето се пълнело, към чешмата се приближила една бедна старица, която на сцената на огромната си гърбица играела трагедията на Времето, и като видяла от каква възхитителна питка Марциела се готви да отхапе едно парченце, казала: “Дъще ненагледна, отчупи ми малко от твоята питка и нека добър късмет да се изсипе върху тебе”. Изчервявайки се като кралица, Марциела отвърнала: “Вземи цялата питка, почтена жено; жалко, че не е със захар и бадеми, иначе щях да те нагостя с още по-голяма радост”.

Старицата, като видяла тази отзивчивост на Марциела, казала: “Дано Небето да те награди за любезността, която ми оказа! Моля всичките звезди да бъдеш щастлива и доволна от всичко; и когато дишаш, от устата ти рози и жасмини да излизат, когато решеш косите си, от тях бисери и гранати да падат, а там, където докоснеш с крак земята, лилии и теменужки да никнат”.

Като благодарила за това пожелание, девойката се върнала вкъщи; и когато майка ѝ приготвила яденето, двете платили естествения си дълг към тялото. А на сутринта - едва Слънцето сложило на тезгяха своите блестящи и разкошни стоки, донесени от страните на Изтока - Марциела, като разчесвала косите си, видяла как в скута ѝ падат като дъжд бисери и гранати, и, безмерно зарадвана, повикала майка си. Те събрали скъпоценните камъни в една кутийка и Лучета отнесла по-голямата част от тях, за да ги продаде на познат ювелир. В същото време дошла Трикола да навести сестра си и като заварила Марциела да се занимава с бисерите, попитала откъде и кога е успяла да се сдобие с това богатство.

И девойката, която не можела да се преструва и вероятно не знаела пословицата: “Не прави, колкото умееш, не яж, колкото искаш, не харчи, ако нямаш, и мълчи, за което знаеш”, разказала всичко на леля си. Когато Трикола чула историята на Марциела, главата ѝ така се завъртяла, че не могла да дочака сестра си, защото всеки час ѝ се струвал хиляда години. Тя хукнала към дома си, дала на дъщеря си една питка и без нито една излишна дума я изпратила на чешмата.

Предишната старица се появила там и този път, като помолила Пуча да ѝ отчупи парче от питката; а Пуча - която била по-вежлива от горска мечка - галантно, както била възпитана, отвърнала: “Хич не се надявай! Да не си водила у нас магаре да покрива магарицата, че трябва да ти давам от питката? Върви си, откъдето си дошла! Своята уста е по-близка и от роден брат”. Като казало това, на четири хапки, мляскайки, глътнала питката, а на старицата останало само да си гълта слюнката. Виждайки как последното парче, паднало в утробата на Пуча, погребало надеждите ѝ, жестоко обидена, старицата казала: “Нека с всяка въздишка от устата ти да тече слюнка като на магарето на господин доктора [4]; нека, когато решеш косите си, от тях да падат шепи въшки; а навсякъде, където стъпи кракът ти, да никнат папрати и млечка!” [5]

Като напълнила вода, Пуча се върнала у дома, където майка ѝ едва я дочакала, за да разреши косите ѝ. Накрая, като я сложила да седне на леглото, постлала на скута ѝ най-хубавата покривка, навела главата ѝ и започнала да я реши. И бликнал от главата на Пуча такъв поток от алхимични животни [6], че единствено живакът би могъл да го спре [7]; виждайки това бедствие, майката на девойката прибавила към снега на завистта и огъня на гнева, така че стояла сред своето жилище, подобна на вулкан, изригвайки от устата и ноздрите си пламъци и дим.

Но ето че след известно време Чомо, братът на Марциела, който търсел по-добър живот в чужди краища, попаднал в двореца на краля на Кюнцо [8]. И, слушайки как придворните разсъждават за красотата на различни жени, макар че никой не го питал, излязъл напред и казал, че всички красавици на света ще скочат от моста в реката от срам и огорчение, ако се осмелят да се състезават по красота със сестра му, която като добавка към съвършеното си тяло, което е контрапункт на “кантус фирмус” [9] от душевните ѝ добродетели, има устни, коси и крака, притежаващи чудодейни свойства - дар от една фея. Тогава кралят, като чул хвалбите на Чомо, наредил да му доведе в двореца девойката, защото решил твърдо да я вземе за жена, ако наистина се окаже такава, каквато я описва брат ѝ.

Като си помислил, че подобен случай втори път няма да се падне, Чомо изпратил веднага при майка си вестоносец с писмо, в което разказвал всичко поред и я молел колкото се може по-скоро да дойде заедно с Марциела в двореца, за да не изпуснат големия късмет. Но Лучета, която била по това време много болна, поверила на вълка да пази овцата: тя помолила сестра си да ѝ направи една голяма услуга - да заведе Марциела в двореца на кралство Кюнцо поради тази и тази причина. Трокола, като видяла, че щастието само идва в ръцете ѝ, обещала на Лучета да заведе дъщеря ѝ цяла и невредима при Чомо. Тя се качила на един кораб с Марциела и Пуча, а през нощта, когато корабът бил далече в морето и моряците спели, блъснала племенницата си зад борда. Но в мига, в който Марциела потънала, внезапно се появила една прекрасна сирена, подхванала девойката с ръце и я отнесла със себе си.

И така, Трикола пристигнала в Кюнцо. А Чомо, който отдавна не бил виждал сестра си, се припознал, като взел Пуча за Марциела, и я отвел веднага при краля. Като помислил малко, кралят ѝ заповядал да си среше главата и оттам като дъжд се посипали чудовища, толкова враждебни към истинното, че постоянно позорят неговите свидетели [10]; когато погледнал лицето ѝ, той видял, че дишайки тежко от умората по пътя, девойката изпуска от устата си струи пяна, все едно е истинска хартиена мелница [11]; а когато свел очи надолу, съгледал цяла поляна зловонни треви, които само при един поглед предизвиквли повдигане.

Като прогонил Пуча и майка ѝ, кралят, заради обидата, нанесена на сана му, осъдил Чомо да пасе патките. И Чомо, потресен от случилото се, без да знае как е могло да се случи това, извеждал кралските патки извън града, където ги пускал да ходят на воля край морския бряг, а той влизал в една тръстикова колиба и цялото време до вечерта, когато трябвало да се връща, седял там, оплаквайки своята съдба.

А когато патките се разхождали по брега, Марциела излизала от морските вълни, хранела ги с бисквити от кралско тесто [12] и ги пояла с розова вода, при това така щедро, че всичките станали скоро тлъсти като прасета и очите им вече почти не се отваряли от мазнина. И връщайки се вечерта в своята кошарка, която била точно срещу кралския прозорец, те подкарвали следната песен:

Па-па-па,

прекрасно е слънцето и луната е прекрасна,

но още по-прекрасна е девойката, която ни храни.

Кралят, който слушал всяка вечер тази патешка музика, наредил най-сетне да извикат Чомо и започнал да го разпитва как и с какво храни патките. А Чомо отвърнал: “Само със свежа ливадна трева и с нищо друго”. Но, кралят, като не повярвал на отговора, изпратил след него верния си слуга, за да проследи къде води патките. И той, като вървял по следите им, видял как Чомо влязъл в колибата и оставил патките да се разхождат на свобода, как те тръгнали към морския бряг и как, едва-щом го наближили, от морето излязла Марциела, и аз не мисля, че била толкова красива, когато се появила от пяната на вълните, даже майката на Слепеца, който според думите на поета не търси друго подаяние освен сълзите [13]. Като я видял, слугата, поразен едва ли не до умопомрачение, изтичал при своя господар да му разкаже какво прекрасно представление гледал на пясъчната сцена край морето.

Разказът на слугата раздразнил дотолкова любопитството на краля, че той решил да отиде лично на брега: да види с очите си необичайното зрелище. И на сутринта - веднага щом петелът, главатарят на птиците, ги вдигнал на въстание, въоръжавайки земните жители срещу тиранията на Нощта - Чомо се отправил с патките на обичайното място, а кралят тръгнал тайно след него, без да го изпуска от очи. И когато патките, вече без Чомо, тръгнали към морето, а той останал да тъгува в своята колиба, кралят видял как Марциела излязла от водата, донесла на птиците голяма кошница със сладки бисквити, напоила ги с розова вода от едно гърне и след това, като седнала на един камък, започнала да разресва косите си и от тях на шепи се посипали бисери и гранати, докато в същото време, заедно с дишането, от устата ѝ излизали облаци ароматни цветя, а под нозете ѝ се появил ярък килим от лилии и теменужки.

Когато видял всичко това, кралят отишъл да извика Чомо, показал му Марциела и го попитал не познава ли тази прекрасна девойка. И Чомо, като познал сестра си, изтичал при нея, за да я прегърне, след което, в присъствието на краля, изслушал цялата нейна история за предателството на Трикола и за това как завистта на подлата чума накарала пламъка на Любовта да заживее в дълбините на морето.

Не е възможно да се опише цялото удоволствие, което изпитал кралят, когато попаднал на това драгоценно съкровище; като се обърнал към брата на Марциела, той казал, че Чомо е бил съвсем прав, когато хвалел красотата ѝ, и че сега, след като се убедил в недостатъчната истина за нея, смята, че е повече от достойна да стане негова жена, ако се съгласи да приеме скиптъра на кралството му.

“О, стига да е угодно това на звездите - отвърнала с въздишка Марциела - и да можех да служа като робиня на твоята корона! Но нима не виждаш златната верига на крака ми, с която ме държи в плен една сирена? Когато се увличам прекалено много по земния въздух и се задържам на брега повече от полагаемото, тя ме дърпа назад и ме държи на морското дъно в разкошно робство, окована със злато”. “А няма ли начин - казал кралят - да те освободим от ръцете на сирената?” “Има начин - отвърнала Марциела. - Трябва да се изпили тихо веригата и аз ще бъда свободна”. “Почакай до сутринта - казал кралят. - Ще донеса пила и ще те взема при мене в двореца, където ще станеш мое дясно око, зеница на сърцето ми, кристалче в душата ми”.

И след като си подали ръце и се заклели в любов, тя се върнала насеред морето, а той се озовал насред такъв огън, че не можал да намери покой през цялото денонощие.

А когато черноликата Нощ започнала да танцува туба катуба [14] със звездите, кралят излязъл навън и, без да мигне, бродел и бродел, предъвквайки с челюстите на паметта си красотата на Марциела, обсъждайки с мислите си дивните ѝ коси, чудото на устата ѝ, достойните за изумление деяния на нозете ѝ, и като проверил златото на нейната грация с пробния камък на разсъдъка, го оценил на двадесет и четири карата. Той проклинал Нощта, че не бъра и не си отива задно с блестящата си звездна шевица, хулел Слънцето, че се бави от мързел да пристигне в каретата от светлина, за да дари двореца му с въжделеното богатство, да доведе в стаите му златната жила, раждаща бисери, бисерната раковина, даряваща цветя.

И докато плавал по морето на мислите, мислейки за тази, която се намирала в морето, предните отряди на Слънцето вече прокарали пътя, по който трябвало да тръгне на поход начело на своята армия от лъчи. Кралят се облякъл както подобава и заедно с Чомо отишъл на морския бряг, където, виждайки отново Марциела, изпилил веригата от любимото краче, а едновременно с това сложил нова, още по-здрава верига на сърцето си, след което качил до себе си на коня тази, която била яхнала душата му, и препуснал с нея към двореца. И там Марциела била посрещната от събралите се по кралска заповед всички най-прекрасни жени в този страна, които я приветствали и почели като своя господарка.

И когато било организирано брачното тържество, с множество бъчви със смола за осветяване на нощта, кралят заповядал да сложат редом с бъчвите и Трокола, като разплата за коварството, с което искала да унищожи Марциела. След това повикал в двореца си Лучета и предоставил на нея и на Чомо да живеят така, както подобава на богати господа. А Пуча, изгонена от кралството, тръгнала по света да проси, и заради това, че ѝ се досвидяло парче от питката, никога не вкусила през живота си хляб до насита; защото Небето повелява така, че

който няма милост, не получава милост.

1. Става въпрос за куката, която завинтвали на бронята преди рицарски турнири и служела за устойчивост на тежката копие.

2. Манфредония - град в Апулия (през 1620 г., иначе казано - малко преди да бъде написана “Приказка на приказките”, е жестоко обсаден от турската флота); в оригинала: damme е dotte - израз, наподобяващ звук на камбана.

3. В оригинала римуван израз: venneva secrete ре cacciare la sete.

4. Магарето на лекаря в Неапол трябвало да разкарва цял ден стопанина си на визитации, включително и да изкачва стръмните улички по склоновете на хълма Вомеро.

5. Двете растения се използват в традиционната медицина като средства за повръщане и разхлабване.

6. Изображенията на реални или фантастични животни се срещали широко в алхимичната литература.

7. Бележка към превода на Бенедето Кроче: Живакът се използвал като средство за премахване на въшки.

8. Селище в Кампания близо до град Амалфи.

9. Cantus firmus (лат., буквално: твърдо пеене) - мелодия за един от гласовете в многогласен ансамбъл.

10. Игра на думи: vero (истинно) и verga (пръчка, евфемизъм за фалос); testimoni (свидетели) и testicoli (тестиси).

11. Хартиената мелница превръщала в еднородна каша всякакви гнили парцали - основна суровина за производството на хартия. През XVII в. десетки такива мелници, използващи водата на местните планински ручеи, работели в окръг Амалфи, разпространявайки тежка за понасяне миризма.

12. Pasta reale - приготвя се с голяма добавка на смлени бадеми.

13. Венера, майката на Амур, наречен слепец, защото “стреля слепешката”. Базиле прави препратка към поемата на Петрарка “Триумфът на Любовта”.

14. Tubba catubba - танц, на който приписвали източен произход. Изпълнявал се под ритмите на тамбурина с чувствени движения на тялото. Чисто простонароден, даже вулгарен танц

(Следва)