НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1972 г. / ЛИТЕРАТУРА / ХАЙНРИХ БЬОЛ

Хайнрих Бьол (Heinrich Böll)

21 декември 1917 г. – 16 юли 1985 г.

Нобелова награда за литература

(За творчеството му, в което се съчетава широкият обхват на действителността с високото изкуство за изграждане на характери и което е значим принос за възраждането на немската литература.)

Хайнрих Теодор Бьол, немски прозаик и новелист, е роден в Кьолн, един от най-големите градове в Рейнската долина, в многодетното семейство на мебелния майстор Виктор Бьол и Мари (Херманс) Бьол. Предците на Бьол са бежанци от Англия по времето на Хенри XIII: като всички ревностни католици те са подложени на гонения от страна на англиканската църква.

След като завършва средно училище в Кьолн, Бьол, който пише стихотворения и разкази от ранното си детство, се оказва един от малкото свои съученици, които не членуват в хитлерютенд. Въпреки това една година след завършване на училището е привлечен на принудителна трудова работа, а през 1939 г. е призован в армията. Служи като ефрейтор на Источния и Западния фронт, няколко пъти е раняван и в края на 1945 г. попада в плен на американците, след което прекарва няколко месеца в лагер за военнопленници в Южна Франция.

След завръщането си в родния град Бьол учи за малко в Кьолнския университет, после работи в работилницата на баща си, в градското бюро за демографска статистика и при това не престава да пише - през 1949 г. излиза и получава положителен отзив от критиката първата му повест “Влакът дойде навреме” (“Der Zug war pünktlich”), разказ за един млад войник, на когото предстои да се върне на фронта и да намери скоро смъртта си. “Влакът дойде навреме” е първото произведение на Бьол от серията книги, в които се описват безсмислието на войната и тежестта на следвоенните години; такива са “Скитнико, кога ще дойдеш в Спа” (“Wanderer, kommst du nach Spa”, 1950 г.), “Къед беше, Адам?” (“Wo warst du, Adam?”, 1951 г.), “Хлябът от ранните години” (“Das Brot der frühen Jahre”, 1955 г.). Авторският маниер на Бьол, който пише просто и ясно, е ориентиран към възраждането на немския език след надутия стил на нацисткия режим.

Отдръпвайки се в първия си роман “Билярд в шест и половина” (“Billiard um halbzehn”, 1959 г.) от маниера Trümmerliteratur (“литература на развалините”), Бьол описва семейство известни кьолнски архитекти. Макар че действието на романа е ограничено само от един ден, благодарение на реминисценциите и отстъпленията в него се разказва за три поколения - панорамата на книгата обхваща периода от последните години на управлението на кайзер Вилхелм до процъфтяващата “нова” Германия през 50-те години. “Билярд в шест и половина” се различава значително от по-раншните произведения на Бьол не само по мащаба на поднесения материал, но и по формалната си усложненост. “Тази книга - пише немският критик Хенри Плард - доставя огромна утеха на читателя, защото показва целебността на човешката любов”.

През 60-те години произведенията на Бьол стават още по-сложни композиционно. Действието на повестта “С очите на клоуна” (“Ansichten eines Clowns”, 1963 г.) се развива също в продължение на един ден; в центъра на повествованието е млад човек, който говори по телефона и от чието лице се води разказът; героят предпочита да играе ролята на шут, само и само да не се подчини на лицемерното следвоенно общество. “Тук отново се сблъскваме с основните теми на Бьол: нацисткото минало на представителите на новата власт и ролята на католическата църква в следвоенна Германия” - пише немският критик Дитер Хенике.

Тема на “Далече от войската” (“Entfernung von der Truppe”, 1964 г.) и “Краят на командировката” (“Das Ende einer Dienstfahrt”, 1966 г.) е също е противодействието на официалните власти. Много по-обемен и много по-сложен в сравнение с предишните произведения е романът “Групов портрет с дама” (“Gruppenbild mit Dame”, 1971 г.), написан под формата на репортаж, който се състои от интервю и документи за Лени Пфайфер, разкриващи съдбите на още шестдесет души. “Проследявайки в продължение на половин век от немската история живота на Лени Пфайфер - пише американският критик Ричард Лок, - Бьол създава роман, впечатляващ с общочовешките си ценности”.

По времето, когато получава Нобеловата награда, книгите на Бьол са широко известни не само в Западна, но и в Източна Германия и даже в Съветския съюз, където са продадени няколко милиона екземпляри от неговите произведения. Заедно с това Бьол изиграва видима роля за дейността на ПЕН клуба, международна писателска организация, чрез която той оказва подкрепа на писатели, подложени на преследване в страните с комунистически режим. Когато е изгонен от Съветския съюз през 1974 г., до заминаването си за Париж Александр Солженицин живее при Бьол.

През същата година, когато помага на Солженицин, Бьол пише публицистичната повест “Поруганата чест на Катарина Блум” (“Die verlorene Ehre der Katharina Blum”), в която подлага на остра критика продажната журналистика. Това е разказ за една несправедливо обвинена жена, която в крайна сметка убива един лъжлив репортер. През 1972 г., когато пресата е изпълнена с материали за терористичната група на Баадер и Майнхоф, Бьол пише романа “Под конвоя на грижата” (“Fürsorgliche Вlagerung”, 1979 г.), в който описва разрушителните социални последици, появяващи се поради необходимостта да се засилят мерките за сигурност по време масови насилия.

През 1942 г. Бьол се жени за Анна Мари Чех, която му ражда двама сина. Заедно с жена си той превежда на немски език писатели като Бърнард Меламъд и Селинджър. Бьол умира на 67-годишна възраст, когато е на гости на един от своите синове близо до Кьолн. През същата 1985 г. е издаден най-първият роман на писателя “Наследството” (“Das Vermächtnis”), който е написан през 1947 г., но се публикува за първи път. “Наследството” разказва за кървавите събития по време на войната в района на Атлантика и на Източния фронт. Въпреки че в романа се чувства някаква неестественост, отбелязва американският писател Уилям Бойд, “Наследството” е зряло и доста значимо произведение; “от него лъха изстрадана яснота и мъдрост”.

В своите романи, разкази, пиеси и есета, заемащи почти четиридесет тома, Бьол изобразява понякога и в сатирична форма Германия по време на Втората световна война и в следвоенния период. Както пише английският критик и литературен анализатор У. Е. Юл, “Бьол е бил винаги писател от голям мащаб, загрижен както за съдбата на поколения германци, така и за отделната личност, принудена да живее в колосалните съвременни градски мравуняци”. Но не всички критици оценяват високо таланта на Бьол. “Най-често ни се налага да чуваме обвинения, че в неговите произведения преобладават сантиментализмът и идеализмът, че не винаги може да изрази адекватно своите намерения” - пише американският литературен анализатор Робърт К. Конрад.

Нападките на Бьол срещу срещу съвременно общество са според американския критик Питър Демец прекалено наивни. “Зад моралния императив на Бьол - пише Демец - се крие в действителност дълбоко отвращения от всекидневните, незабележимите, прагматичните постъпки. Всичко или нищо”. Според американския учен Теодор Циолковски “Бьол е един от малкото следвоенните германски писатели, които създават това, което по-точно би трябвало да се нарече... унифициран, измислен свят, захранван с постоянна морална проповед”. Циолковски също така отбелязва: “Бьол не само нанесе на литературната карта на Германия още една област, която трябва да бъде призната за изключителна негова собственост, но и си създаде репутацията на водещ писател, изобразяващ германския бит от средата на нашия век”.

Превод от руски: Павел Б. Николов