ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / ЕФЕС

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

ЕФЕС

Но да се върнем от тринадесети век в първи век. Ефес, столицата на римската провинция Азия, бил един от най-древните и знаменити градове на гръцката Йония. Процъфтяването си градът дължал на удобното пристанище, в което Марк Антоний събрал своите осемстотин кораба преди битката при Акциум. Влиянието си - на храма на Артемида Ефеска, едно от седемте чудеса на света. А своята слава - на своите граждани. От Ефес е философът Хераклит, знаменитите живописци Зевксис и Паразий, от Ефес е и Зенодот, граматик и ритор, първият надзирател на Александрийската библиотека.

Населението на града било от сто и седемдесет до двеста двадесет и пет хиляди души и Страбон нарича Ефес първи по значение град след Рим [1].

Градът имал шест акведукта, две агори, най-големия в Азия театър за двадесет и пет хиляди души зрители и третата по големина в античния свят библиотека с дванадесет хиляди свитъка, чийто градеж между другото започнал малко по-късно от интересуващото ни време, при император Адриан.

С победата на християнството Ефес изгубил своето значение. Под властта на империята на ромеите той започнал да се превръща във второстепенен град; след арабското завоевание Егейско море било затворено за търговия, пристанището станало ненужно и устието на реката, в което било разположено, бързо се покрило с тиня. Сега руините на Ефес се намират на пет километра от бреговата линия.

През XI в. Ефес бил вече малко селце. Камъните на храмовете му били разграбени за строеж на къщи, статуите били раздробени на прах за производство на гипс и единственият процъфтяващ икономически отрасъл в разорения град била търговията с гореспоменатата манна, излизаща от гробницата на свети Йоан. Гробницата била построена по времето на Юстиниан от отломките на унищожените елински здания и парчета от храма на Артемида Ефеска [2].

Но ранният Ефес, кипящият мегаполис, езическият град, пълен със статуи, венци и процесии, поклонници, дошли да видят храма, занаятчии, търгуващи със свещени сувенири, престъпници, търсещи убежище, временни работници, бирници и царе, бързащи да депозират в храма праведно или неправедно съдраното от народа, е главното място на действие в “Деянията на Йоан” - съвсем правдива биография на апостол Йоан, написана някъде в началото на II в. в същата тази провинция Азия.

Ако се вярва на Ириней Лионски, който твърди, че апостолът е умрял по времето на Траян, излиза, че тези “Деяния” са написани от очевидец! И авторът на “Деанията”, за да подчертае това обстоятелство, посяга от време на време към местоимението “ние”, също като автора на “Деянията на апостолите”.

БЕЛЕЖКИ

1. Страбон. География, 14, 1, 24.

2. Hugh Plommer. St John’s Church, Ephesus. Anatolian Studies. Vol. 12 (1962). P. 127.

(Следва)