ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / ЕФЕСКИЯТ ХРАМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

ЕФЕСКИЯТ ХРАМ

Ефесткият театър бил, разбира се, внушително обществено съоръжение. Но най-голямото чудо на Ефес, привличащо поклонници от цялата империя, бил знаменитият храм на Артемида Ефеска - същият, който четири века преди Йоан бил запален от търсещия слава Херострат. След пожара храмът бил построен наново и бил по-добър от предишния: величествено здание с дължина 137 метра, подпирано от 127 колони и украсено със статуи, изваяни от резците на велики скулптори.

Павзаний настоявал, че размерите на храма “превъзхождат всичките здания на смъртните” [1]. Сидонският поет Антипатър твърдял: “Извън пределите на Олимп Слънцето не вижда никъде равна на неговата красота” [2].

Освен че привличал поклонници от цяла Азия, храмът работел и като банка, приемал и пазел парите на градове, държави и царе. Това превръщало Ефес, като Ерусалим, в един от финансовите центрове на римския свят и - в съчетание с правото за храмово убежище - го правело дотолкова внушителна политическа сила, че император Октавиан Август с обичайната си предпазливост се погрижил за преструктурирането на култа. Той преселил част от жреците на храма, намиращ се извън градските стени, в новото здание на градските магистрати, а в самия храм позволил великодушно на жителите за издигнат Августеум, с което се преобразил в съпруг на богинята [3].

По времето на Траян романизацията стигнала още по-далече: около 104 година римският конник Вибий Салутарий учредил в чест на богинята поредното шествие. Подобни публични шествия били любимо развлечение за гражданите и любим инструмент за пропаганда: по време на вибиевото шествие жреците и магистратите носели по града тридесет и една статуи, сред които статуите на Римския народ и на Римския сенат.

Шествието се провеждало по време на ежемесечните събрания, по време на Себастиите, Сотериите и Великите Ефесии, по време на гимнастически състезания - иначе казано, почти на всеки две седмици. Ликуващата процесия влизала в града през Магнейските порти, насочвала се към театъра, излизала през Коресийските порти и се връщала в храма, където боговете в свещените им носилки се предавали от ефебите в ръцете на “Мусей, свещения роб на Артемида” [4].

Но даже великолепното шествие, учредено от Салутарий, бледнеело в сравнение с главното ефеско шествие по време на пролетния празник в чест на рождението на богинята.

“Зрелището привличало много хора, ефесци и чужденци; там, според обичая, родителите избирали ергени за девойките, а за юношите - моми. Шествието се организирало така: най-напред вървели жертвените животни, после хора с факли, кошници и благовония, след тях, коне, кучета и мъже с ловни принадлежности, а най-накрая девойките, всяка била пременена като за своя любим” [5].

И точно този празник на Ефес - неговия Ден на независимостта, неговия Ден на превземането на Бастиилята, неговия Ден на победата - апостол Йоан избрал, за да се срази с Артемида. Като прекъснал неучтиво процесията - кучетата, жреците, разпалените юноши, облечените в нови дрехи девойки, носачите, ефебите - пред очите на многочислената тълпа той призовал богинята на магически двубой, също както пророк Илия призовал жреците на Ваал.

“Вие всички казвате, че имате богиня, Артемида. Помолете ѝ се аз - само аз - да умра. Или аз, ако не можете да направите това, аз - само аз - ще призова моя Бог, за да ви умъртвя до един поради вашето неверие (Деяния на Йоан, 39:8–9).

С тези думи Йоан разрушил храма: олтарът вътре се разцепил на две, идолите рухнали и се разтрошили, приносите се откъснали от стените, и половината от храма, падайки, убила на място жреца, а хората, като един човек, се повалили с лице към земята и започнали да молят Бога на Йоан да се смили над тях.

Потресените ефесци приели вярата на Йоан и разрушили остатъците от храма, а Йоан, на когото Господ повелявал да отвръща на злото с добро, възкресил жреца (Деяния на Йоан, 47:7).

Историята за това как апостол Йоан разрушил с едно заклинание храма на Артемида Ефеска по време на празненствата, посветени на нейното раждане, е несъмнено още по-впечатляваща история от историята за това как апостол Йоан излекувал всички болни от град Ефес в театъра.

За съжаление, ако изгарянето на храма на Артемида Ефеска от Херострат направило на античния свят неизгладимо впечатление, повторението на този подвиг от Йоан след четиристотин години останало за неговите съвременници съвсем незабелязано.

Ефеският храм продължавал да бъде все така голям поклоннически, финансов и културен център на Азия. Поклонниците все така се стичали на тълпи. Римският конник Вибий Салутарий, както видяхме, не бил изобщо осведомен за разрушаването на храма, когато учредил през 104 година ново шествие в чест на богинята. Нямал сведения за това и цитираният от нас белетрист Ксенофант, по-малък по години съвременник на Вибий Салутарий, и Павзаний, който твърди през 170 година, че зданието на храма превъзхожда с величието си останалите строежи, направени от човешка ръка.

И можем да не се съмняваме, че ако Тацит, който става проконсул на Азия през 112 години, знаеше нещо за разрушаване на Ефеския храм, не би подминал да спомене това в своите “Анали”.

Ако Йоан беше разрушил наистина Ефеския храм, това щеше да бъде толкова известно събитие, колкото е известно днес разрушаването на Кулите близнаци!

Няма никаква възможност това да е истина! Но въпреки всичко “Деянията на Йоан” твърдят, че храмът е разрушен от апостола и, нещо повече, тези “Деяния” са написани не през Средните векове, не на Мадагаскар, не в Антарктида, а през 110-130 година, при това най-вероятно в същата Азия, и изобщо не са развлекателен роман: “Деянията на Йоан” били сакрален текст. Някои разновидности на християните приемали думите на този текст за продиктувани от Господ.

Разбира се, притиснати до стената, много потребители на "Деянията" биха могли да кажат, че това разрушаване трябва да се разбира в символичен смисъл - апостолът е разрушил храма в сърцата на хората. Но все пак за повечето от тези хора разрушаването на храма на Артемида от Йоан е бил толкова неоспорим факт, колкото и възкръсването на Исус от мъртвите.

Това бил прекрасен начин да се отделят вярващите от невярващите. Последователите на Йоан смятали, че техният учител е разрушил храма на Артемида. Което е подвиг, а не престъпление. А ако езичниците и еретиците отричат това, или не разбират метафората, или приписват разрушаването на някакъв Херострат, правят го, защото са Лъжци. Да не се вярва в разрушаването на храма на Артемида било същото кощунство като да не се вярва, че Христос е жив. Който не вярва в това, е Лъжец.

И, както често става, Голамата лъжа се оказала Голямо пророчество: в края на краищата великолепният храм на Артемида бил наистина разрушен и неговите отломки били използвани за построяването на базиликата на свети Йоан с нейното ежегодното изтичане на манна посред разорения, превърнат в призрак град.

БЕЛЕЖКИ

1. Павсаний. IV, 31, 8

2. Антипатр Сидонский. На храм Артемиды в Эфесе.

3. Dieter Knibbe, Wilhelm Alzinger. Ephesos vom Beginn der romischen Herrschaft in Kleinasien bis zum Ende der Pincipatzeit, Aufstieg und Niedergang der Romischen Welt 2/7/2. S. 748–830; Berlin: Walter de Gruyter, 1980. P. 761.

4. Guy Rogers. The Sacred Identity of Ephesos. Foundation Myths of a Roman City, London, Routledge, 1991. P. 212.

5. Ксенофонт Эфесский. Повесть о Габрокоме и Антии. 1, 2 / Перевод С. Поляковой. М., 1956.

(Следва)