В КОЙ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН СА СЕ КРЪСТОСАЛИ НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ И САПИЕНСИТЕ?

ИЗТОЧНИК: EL PAIS

ПРЕВОД ОТ ИСПАНСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Отговорът на въпроса е изцяло свързан с настоящето, защото на 7 април бяха публикувани две статии, които несъмнено разшириха и промениха нашите представи за кръстосването на неандерталците и сапиенсите. До скоро, опирайки се на данните от археологията и от генетичните изследвания, ние мислихме, че неандерталците и сапиенсите са се кръстосали в района на Близкия Изток.

От около десет години знаем, че неандерталците и сапиенсите са се срещнали и хиблидизирали - иначе казано, имали са потомство, носещо ДНК и на двата вида - и че може би първата междувидова среща е станала преди около 100 000 години. Преди това имаше няколко хипотези за възможна хибридизация, но методологията, използвана в генетиката, не позволяваше да бъдат направяни сериозни уточнения. Само след пълното генетично секвениране на неандерталските останки в обекти като Сидрон (Астурия), Виндия (Хърватия) и Мезмайская (Русия) можа да се направи сравнение със сапиенсите и приемствеността между двата вида беше потвърдена: днешните хора носят между 1% и 4% неандерталска ДНК в гените си. Намирането на човешки вкаменелости в находището Денисова (Алтай, Сибир, Русия) през 2010 година разкри, че още един човешки вид е живял едновременно с останалите два в Европа и Централна Азия.

Напредъкът по възстановяването на ДНК на тези три вида отива все по-далече. През 2018 година беше публикувано съобщение за открити останки на момиче, дъщеря на неандерталка и денисов човек; през 2020 година бяха публикувани резултати от изследване на хибридизацията между сапиенсите и неандерталците, а от 7 април имаме нови научни публикации за ДНК на човешките останки в обектите Бачо Киро (Бългърия) и Злати кун (Чехия). Тази последна работа сочи, че хибридизацията между сапиенсите и ниендерталците е настъпила преди шест или седем предишни поколения от времето на откритите останки. Оттам следва изводът, че контактът между двата вида е бил напълно възможен с пристигането на първите сапиенси в днешна Европа и че според новите открития е започнал преди поне 50 000 години.

Дълго време, през което технологиите не позволяваха да усъвършенстваме генетичната гледна точка, разчитахме на изследването на материалната култура: какви инструменти е имало, какви са били хабитатните структури и формите на съществуване. Литичните оръдия на труда (материалната култура) бяха преди всичко таксономичвият инструмент, който, когато няма датиране, може да ни помогне да определим към кой хронокулткурен период евентуално принадлежи дадено място. И е вярно: отпреди доста време, особено хората, които работят на неандерталските обекти, посочиха, че начинът на живот на неандерталците и сапиенсите е бил много сходен, ако не и почти еквивалентен. А в Близкия Изток бяха открити места с материална култура на неаденталци, свързани със сапиенси, и на сапиенси, свързани с неандерталци, което вече показва възможна хибридизация или поне съвместно съществуване.

С новите открития и особено с усъвършенстваното изследване на начините на съществуване, на материалната култура, на генетиката и на датирането става все по-разбираемо, че както в областта на хибридизацията, така и в културно отношение има смесване между двата вида. Ясно е, че първите сапиенси, и това е новото в неотдавнашните публикации, за които стана въпрос в началото, са дошли в Европа и са се смесили с неандерталците, но не са оцелели, а неандерталците са продължили да се предвижват по целия европейски континент и са изчезнали, според най-новите находки, преди около 30 000 години в южната част на Иберийския полуостров, в Гибралтар и Португалия, при което нови популации сапиенси са дошли отново на континента. Ако трябва да се отговори накратко на въпроса, пътищата на неандерталците и сапиенсите са се кръстосали в Близкия Изток, в Централна Азия, а също така и в Европа. И хибридизацията между видовете е била по-засегната от културния обмен, особено когато говорим за литичните оръдия на труда. Плюс това, а то е много важно, имаме доказателство, че хибридизацията е била доста по-честа, отколкото се смяташе преди няколко години.