ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ЧЕТВЪРТИ / ЗАБАВА ПЕТА/ „ДРАКОНЪТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА

ДРАКОНЪТ

(LO DRAGONE)

Пета забава от четвъртия ден

ИНТРИГИТЕ НА ЕДНА КРАЛИЦА ИЗПРАЩАТ МИУЧО НА МНОГО ИЗПИТАНИЯ, ОТ КОИТО ТОЙ СЕ ИЗБАВЯ С ПОМОЩТА НА ЕДНА ВЪЛШЕБНА ПТИЧКА. НАКРАЯ КРАЛИЦАТА УМИРА И СТАВА ЯСНО, ЧЕ МИУЧО Е КРАЛСКИ СИН. ТОЙ ОСВОБОЖДАВА МАЙКА СИ И ТЯ СЕ ОМЪЖВА ЗА КРАЛЯ.

Приказката за седемте парчета сланина така добавила мазнина към удоволствието на принца, че тя преляла през ръба на чинията, когато се наслаждавал на глупавото лукавство и на лукавата глупост на Сапорита [1], толкова изкусно изобразени от Тола. Но ето че Попа, като не искала изобщо да отстъпва на Тола, излязла в откритото море на приказките и започнала така:

- Който мисли зло на другия, вреди на себе си; който иска да хване ближния в капана на интригите и измамите, често сам пада в него, както ще чуете от приказката за една кралица, която сама приготвила клопката, в която се уловила.

Казват, че живял някога един крал на Аута Марина [2], чийто трон, поради жестокостта и тиранството, към които дръзвал да посяга, бил зает от някаква магьосница, докато той с жена си се развличал в един замък далече от града. Кралят разпитал една дървена статуя, която давала загадъчни отговори, и тя казала, че ще си върне кралството тогава, когато магьосницата се лиши от своето зрение. Но тъй като тя се обкръжила с бдителна стража и сякаш с носа си подушвала шпионите, които кралят изпращал да ѝ пакостят, убивайки ги като кучета, той изпаднал в такова черно униние, че от омраза към магьосницата лишавал от честта, а след това и от живота всички жени, които успявал да хване в гората до своя замък. И след стотици и стотици жени, които злият жребий завел там за гавра и пагуба, в гората се оказала една девойка на име Порциела, толкова хубава, че по-хубава нямало на земята. Косите ѝ били окови в ръцете на тъмничарите на Амур; челото ѝ - масичка, върху която е подписан договор за покупки от магазина на Грациите, очите ѝ - два фара, подаващи със светлината си сигнал на корабите, за да завият към пристанището на удоволствията, устата ѝ - сладка като мед пътека сред две лехи с рози. Попаднала Порциела в ръцете на краля и той, като я минал по списъка [3], вече се готвел да я убие, но в момента, когато вдигнал кинжала си, някаква птичка пуснала на ръката му неизвестно каква курешка и той така се разтреперил, че изпуснал оръжието. Тази птичка била фея, която преди няколко дена задрямала по обяд в гората, където под навеса на сенките дързостта се вози на кораба на страха, и някакъв сатир се готвел да стори с нея нещо гнусно, но Порциела я събудила. Така че сега, след тази благородна услуга, феята вървяла по следите ѝ, за да ѝ се отплати със същото.

Тогава кралят, като видял случилото се, помислил, че красивото лице на Порциела е секвестирала ръката му, поради което не можал да я заколи, както направил с много други. Той решил, че “един глупак в къщата стига” [4] и не е задължително да окъпе в кръв девойката с оръжието на смъртта, след като е окъпал в нея инструмента на живота; тя можела да умре без проблеми и зазидана в един от килерите под покрива на замъка. Така и направил: зазидал я, отчаяно ридаеща, между четири стени, като не ѝ оставил нито храна, нито питие, за да си отиде по-скоро.

Но птичката долетяла при Полциела през една малка пролука в покрива и като я видяла на ръба на живота и смъртта, започнала да я утешава с човешки език, убеждавайки я да се ободри, защото в отплата за доброто дело е готова да пролее за нея и кръвта си. И виждайки, че бедната девойка умира от глад, хвръкнала навън и ѝ донесла един остро наточен нож, който измъкнала от кралския сандък, за да направи Порциела под покрива дупка откъм кухнята, през която птичката би могла да ѝ носи всеки ден някаква храна.

Като поработила не малко време, Порциела издълбала достатъчна дупка, а когато готвачът отишъл с кофата за вода, птичката се озовала в кухнята и отнесла едно още топло печено пиле, след което, като не знаела как да занесе нещо за пиене, проникнала в килера, където били окачени прекрасни гроздове и взела най-хубавия; и така правила много дни. Едновременно с това девойката помолила птичката да не разказва на никого за нея, освен ако не се намери сигурен начин за нейното освобождение.

А тъй като била бременна от краля, след полагащото се време родила едно прекрасно момче, което хранела с мляко и отглеждала с неуморната помощ на птичката. И когато то поотраснало, птичката посъветвала Порциела да разшири дупката и да отмести няколко дъски от тавана, за да може Миучо (както се казвало момчето) да се промъкне и да слезе по въжето, което птичката донесла; а когато излезе, да сложи дъските на предишното място, за да не се вижда откъде се е спуснал.

Порциела направила всичко, което птичката казала, и като наредила строго на сина си да не казва на никого откъде е дошъл, го спуснала по въжето долу, докато готвачът го нямало. Той се върнал и като видял момчето, го попитал кое е, откъде е дошло и какво търси в кухнята; а Миучо, като помнел какво казала майка му, отвърнал, че е сирак, че се е загубил в гората и търси някой да го приюти.

По време на разговора в кухнята влязъл един придворен, някогашен уредник на кралската трапеза, и като видял живото и умно момче, помислил, че от него би могло да излезе придворен паж, и го завел при краля. Момчето наистина било толкова хубаво и приятно в обноските си, че веднага се харесало на краля, който го приел на служба като паж, а в сърцето си - като син, и наредил да го научат на всичко, което трябва да научи един рицар. И когато Миучо пораснал, станал най-добрия придворен и кралят го обичал най-много от всички - много повече от своя доведен син, който имал от кралицата.

И тя, като намразила Миучо, започнала да мисли как да се избави от него. Но колкото копаели пред него ровове завистта и зложелателството на кралицата, толкова му павирали пътя милостите и благоволенията на краля. Тогава тя решила да излее сапун върху стълбите на неговия успех, за да се подхлъзне и да полети надолу. Една вечер, когато кралят и кралицата, като настроили своите инструменти съзвучно, и засвирили музиката на приятното бъбрене, кралицата казала на мъжа си как Миучо уж се хвалел, че може да построи във въздуха три замъка. Кралят, който бил любопитен и желаел да угоди на жена си, на сутринта - когато Луната, учителката на сенките, заради празника на Слънцето, разпуснала своите ученици да си починат - наредил да извикат Миучо и му казал да построи непременно тези замъци, щом се хвалил, че може да го направи, а ако не ги построи, ще го окачат да рита въздуха с краката си.

Като го изслушал, Миучо отишъл в своята стая и започнал да плаче горчиво, мислейки си от какво крехко стъкло е направена господарската любов и колко скоротечни са господарските милости. И както си седял така, проливайки обилни сълзи, пред него се явила внезапно птичката и казала: “Ободри сърцето си, Миучо, и не се страхувай, защото аз съм с тебе. Ако трябва и от огън ще те измъкна”. Тя го научила да се запаси с картон и лепило и да направи три големи замъка; а когато били готови, извикала три огромни грифа и накарала всеки от тях да върже на шията си по един замък. Докато грифовете се носели високо в небето, Миучо извикал краля, който дошъл с целия двор да се полюбува на зрелището. Като видял на какво е способен Миучо, кралят го заобичал още повече от преди и го дарявал с невиждани милости, с което прибавил сняг към завистта на кралицата и огън към злобата ѝ. От неуспеха си тя стигнала до това, че и сутринта, като се събуждала, и вечерта, като заспивала, мечтаела [5] само за едно: как да извади тази прашинка от окото си. Минало известно време и тя казала на краля: “Мъжо, настана време да си върнем някогашното величие и предишните удоволствия. Защото Миучо казва, че може да ослепи магьосницата и с цената на очите ѝ да откупи за нас изгубеното господство”.

Кралят, живо засегнат, наредил да извикат веднага Миучо и му казал: “Много съм учуден, че в отговор на цялата ми любов и милост ти, след като можеш да ми върнеш трона, от който ме свалиха, стоиш със скръстени ръце и не правиш нищо, за да ме изтръгнеш от тази бедност. Нима не се срамуваш да ме виждаш, че съм изгонен от двореца в гората, от столицата в този негоден замък и, след като някога владеех многоброен народ, се задоволявам сега с една шепа слуги, които едва могат хляб да нарежат и супа в чиниите да сипят. И така, ако не ми желаеш злото, побързай да ослепиш магьосницата, която ми отне достоянието; защото, като затвориш магазина ѝ, ще отвориш път за връщане на моето величие; като угасиш този фенер, ще запалиш отново угасналата и почерняла лампа на моята чест!”

Миучо само отворил уста, като искал да каже, че са го наклеветили или са го сбъркали с някого, защото не е врана да кълве очи, и не е чистач на отходни места да отпушва запушени дупки, но кралят го прекъснал: “Мълчи! Така искам и така ще бъде! И знай, че в обменния магазин на главата ми везните са вече готови: на едното блюдо е наградата, ако изпълниш дълга си, а на другото - наказанието, ако не изпълниш заповедта ми”.

Миучо, готов едва ли не да си бие главата о камъните, оставен да го разиграва човек, на когото ако някоя майка даде дъщеря си, цял живот ще съжалява, се скрил в най-отдалечения ъгъл на двореца и заридал над своята съдба. Тогава птичката, като долетяла при него, казала: “Как може така, Миучо, всеки път си готов да се удавиш в чаша вода. Ако бяха ме убили, щеше ли да плачеш така на погребението ми? Или не знаеш, че мисля повече за тебе, отколкото за себе си? Не се вкисвай, а върви след мене и виж какво ще направя”.

Тя полетяла в гората и започнала да чурулика, докато на нейния зов не се събрали множество птици. И на тази от тях, която се наеме да изкълве очите на магьосницата, обещала да даде защитна грамота, която да я пази от ноктите на ястребите и лешоядите и гаранция за неприкосновеност от пушките, лъковете и арбалетите на ловците и примките на малчуганите.

Намерила се сред птиците една лястовичка, която имала гнездо под гредите на царския дворец и мразела магьосницата, защото, занимавайки се със своите проклети чародейства, я гонела с лютивия си дим. Търсейки начин да си отмъсти, а едновременно с това да получи обещаната награда, тя се наела да свърши работата и се стрелнала като мълния към града. Като влетяла в кралския дворец, лястовичката намерила магьосницата да лежи на мека постеля; две прислужващи девойки ѝ веели с ветрила. Птицата се стрелнала надолу и капнала по една курешка в очите на магьосницата, която тутакси ослепяла. И, като потънала посред бял ден в нощна тъмнина и знаела, че щом се затворят митниците на очите ѝ, ще настъпи край на играта ѝ с кралството, тя надала вопли като душа, измъчвана в ада, хвърлила скиптъра и се скрила в една пещера, където си блъскала главата о камъните, докато не свършили дните ѝ.

Щом магьосницата избягала от града, съветниците изпратили при краля и кралицата вестоносци да им кажат, че могат да се върнат и да живеят отново за свое удоволствие в двореца, защото слепотата на магьосницата им върнала отново слънчевите дни. Като дошъл заедно с тях, Миучо, научен от птичката, казал на краля: “Добре ти служих досега, но магьосницата ослепя, кралството е отново в твоите ръце и ако това е достойно за награда, моля те само за едно: остави ме на спокойствие, не ме пращай повече на такива опасни дела”.

Кралят го прегърнал със силна любов и го сложил до себе си, като му разрешил да не си сваля шапката в негово присъствие, от което такава злоба разкъсала кралицата, че единствено Небето било способно да си я представи: само по дъгата, чието разноцветие се приливало по лицето ѝ, можела да се предвиди пагубната буря, която се готвела да стовари върху нещастния Миучо.

Недалече от тези места живеел един много зъл дракон, който бил роден от една утроба с кралицата; и астролозите, когато ги повикал баща му, за да обяснят смисъла на това произшествие, предсказали, че дъщеря му ще бъде жива, докато е жив драконът, но ако той умре, след него неизбежно ще умре и тя. И само едно нещо ще може да възкреси - ако намажат слепоочията, ключиците и ноздрите ѝ с кръвта на дракона.

Така че кралицата, знаейки злобата и силата на тази твар, намислила да изпрати в лапите ѝ Миучо, уверена, че драконът, без даже да се замисли, ще го лапне като мечка горска ягода. Тя казала на краля: “Миучо е наистина съкровище в твоя дом и ти би бил неблагодарник, ако не го обичаш още повече: защото той се наема да убие дракона, който е толкова враждебно настроен към тебе, макар че е мой брат. Но на мене, наистина, един косъм от главата на моя мъж ми е по-скъп от сто братя”.

Кралят, който мразел до смърт дракона и не знаел как да се избави от него, извикал веднага Миучо и му казал: “Зная, че можеш да се справиш с всичко, стига да поискаш; та ето, макар че направи за мене много, трябва да ми окажеш още една услуга, а след това ще съм целият на твое разположение. Без да губиш време, иди и убий дракона, за което ще ти бъда вечно задължен и ще те наградя за всичките твои заслуги”.

От тези думи Миучо едва не припаднал и когато се върнала способността му да говори, казал: “Отново напаст на главата ми! Все едно вместо от майчина гръд съм бозал мляко от черна коза, че така ме измъчвате! Това не е да брулиш круши от дървото, а да отидеш при дракон, който ще те раздере с лапите си, ще те прогони в преизподнята с муцуната си, ще те направи на парчета с опашката си, ще те разкъса със зъбите си, ще те порази като чума с очите си и ще те изгори с огъня на диханието си! Или искате така смъртта ми? А може би да получа “мъртвешка койка” [6] като награда за това, че ви върнах кралството? Коя проклета душа хвърли на масата тези зарове? Кой син на дявола ви прескочи, че забременяхте с тази идея?”

Тогава кралят, който ставал по-лек от топка, когато трябвало да прескочи дадената дума, и по-тежък от каменен блок, когато трябвало да изпълнява обещания, започнал да тропа с крака и да вика: “Като си ми върнал кралството, върнал си го; а сега мълчи и не губи време! Махни веднага тази чума от кралството ми, ако не искаш да ти махнат главата”.

Обречен всеки час да слуша ту похвали, ту заплахи, ту да получава ласки, ту ритник по задника, да бъде ту на топло, ту на студено, на нещастният Миучо не му оставало нищо друго освен да размишлява за това колко е променлива съдбата в двореца и какво зло щастие е да се познаваш с някой крал. Но, разбирайки, че да спори със силни и зверски жестоки хора, е все едно да дърпа лъв за брадата, той си тръгнал от своя господар, проклинайки съдбата, която го завела в кралския двор, за да съкрати дните на живота му [7].

И когато седял на стълбите пред вратата, сложил лице на колене, обливайки със сълзи обувките си и сгрявайки с въздишки яйцата си, долетяла птичката с тревичка в човката и сложила тревичката на ръката му със следните думи: “Ставай, Миучо! И повярвай, че няма да играеш на “разтовари магарето”, а на “разгром” [8] за живота на дракона. Вземи тази тревичка и щом приближиш пещерата на мерзката твар, хвърли я вътре. Драконът ще бъде налегнат от дълбок сън, ще падне на зумята и тогава го намушкай с меча си отзад. А след като му организираш този светъл празник, върни се веднага тук и всичко ще се нареди по-добре, отколкото би могъл да си мечтаеш. Бъди спокоен, защото зная какво говоря. Върви, времето е по-скъпо от парите; който има време, има и живот пред себе си”.

След тези думи на птичката Миучо станал, запасал меча, взел тревичката и тръгнал към пещерата на дракона, която се намирал в подножието на една толкова висока планина, че три планини, служещи за стъпала по стълбището на Гигантите, не биха стигнали до средата ѝ. Като наближил пещерата, Миучо хвърлил тревичката вътре и когато драконът заспал, влязъл и започнал да го сече на парчета.

В същото време, когато кълцал чудовището, кралицата почувствала силна болка в сърцето и разбрала, че сама си е купила смъртта срещу броени пари. Като повикала мъжа си, тя му разказала всичко, което предсказали астролозите: че от смъртта на дракона зависи живота ѝ и че вероятно Миучо е успял все пак да го убие, защото ѝ става все по-зле и по-зле с всяка изминала минута.

Кралят казал: “Ако си знаела, че животът на дракона е корен и на твоя живот, защо ме убеди да изпратя Миучо? И кой е виновен сега? Ти си навлече бедата, ти ще плачеш, ти счупи чашата, ти ще плащаш”.

Кралицата отвърнала: “Никога не съм предполагала, че това кльощаво същество е толкова пъргаво и силно, че да убие чудовище, с което цяла войска не би се справила; мислех, че от него ще останат само парцали. Напразно си правих сметката без кръчмаря; лодката на моите замисли потъва. Само за една милост те моля: ако ме обичаш, щом умра, вземи една гъба, напоена с кръвта на дракона, и преди да ме погребат, намажи тези и тези части на моето тяло”.

“За любовта, която изпитвам към тебе, това е нищо - казал кралят. - Ако не стигне кръвта на дракона, и с моя ще те намажа, само и само да ти угодя”.

Кралицата искала да му благодари, но се изплъзнали от нея и душата, и думите, защото точно в този миг Миучо завършил разправата с дракона. И не успял да се представи пред краля и да му разкаже всичко за всичко сторено, когато бил изпратен незабавно да се върне и да събере цялата кръв на убитото чудовище.

Но тъй като кралят бил любопитен да зърне подвига на Миучо, тръгнал тайно след него и видял как той излязъл от двореца, а срещу му долетяла една птичка, която попитала: “Къде отиваш?” Миучо отвърнал: “Отивам, където ме изпрати кралят. Размята ме като совалка насам-натам, не ми дава час да си почина”. “А какво ти заповяда?” - продължила птичката. “Да събера кръвта на дракона” - казал Миучо. А птичката отвърнала: “Нещастнико, тази драконова кръв ще бъде за тебе бича кръв [9], от която ще загинеш, защото ще съживи седем твои беди. Кралицата правеше така, че да се подлагаш на все по-нови опасности, докато не изгубиш живота си. И кралят, позволявайки на тази нещица да го оседлае, те подхвърляше като игрален зар, рискувайки живота ти, макар че ти си негова кръв, ти си истинска зелка от кочана му. Но му прощавам, той самият не знае какво прави и не знае какъв му се падаш. Вярвам обаче, че сега естествената любов към тебе ще му разкрие кръвната ви връзка. И че всичките услуги, които си му направил, всичките твои подвизи, достойни за истински наследник на трона, ще обърнат сърцето му и към бедната Порциела, твоята майка, която вече петнадесет години е погребана жива на тавана. О, кой и къде е виждал храмът на Красотата да бъде затворен в един проклет килер!”

Кралят чул думите на феята и си спомнил всичко, което се случило някога; като научил, че Миучо е син на Порциела, че Порциела е била бременна от него и е все още жива в своето заточение, той побързал да отиде в замъка и заповядал да разбият стената. И като видял Порциела, която под грижите на птичката станала още по-красива от преди, притеглил я към себе си със силна любов и не можел да се насити, прегръщайки ту майката, ту сина си, молейки майката да му прости за насилието и жестокостта, а сина си - за опасностите, на които го подлагал. Той облякъл Порциела в най-разкошните одежди, останали от кралицата, и се оженил за нея.

Като знаел вече, че Порциела останала жива, а синът му е излязъл невредим от всичките изпитания благодарение на това, че птичката поддържала живота на Порциела, а на Миучо помагала със съвети, кралят се обявил за вечен неин длъжник, дотолкова, че щял да бъде радостен даже кралството си да ѝ подари. Но птичката отвърнала, че не иска различна награда от тази да се омъжи за Миучо. При тези думи тя се превърнала в най-прекрасната девойка на света, която, за радост на краля и Порциела, се венчала незабавно за Миучо. Докато насипвали над мъртвата кралицата надгробния хълм, младоженците събирали сред горската тишина наръчи [10] от нежност и удоволствие; а след това, за да добавят към своя празник нови тържества, те отишли заедно в двореца, където народът ги чакал с нетърпение. И още повече се зарадвали всички, когато разбрали, че на Порциела се паднал добър жребий заради добрата услуга, която оказала на феята. Така най-сетне нашата приказка потвърждава, че

доброто дело не остава никога напразно.

1. Игра на думи: assaporare (наслаждавам се) и saporita (вкусен).

2. Морски бряг.

3. Иначе казано - след като я изнасилил.

4. Смисълът на поговорката е: “За един път две глупави постъпки са прекалено много”.

5. Итал. sognare, неап. sonnare означава и “сънувам”, и “мечтая”.

6. В оригинала: chiazza morta, жаргонно название на пожизнено място в приют за войници инвалиди.

7. Игра на думи: corte (двор) и fare corte (съкращавам).

8. Названия на игри със зарове.

9. Древните естествоизпитатели (по-специално Плиний Стари) смятали бичата кръв за вредна.

10. Игра на думи: tumolo (надгробен хълм) и tommola (наръч).

(Следва)