“ИГРА НА ТРОНОВЕ”: РЕАЛНИ ПРОТОТИПИ НА ПЕРСОНАЖИТЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Работейки над своята сага, Джордж Мартин се вдъхновява от истински исторически събития и герои. Кои са прототипите на главните действащи лица?

През април 2021 г. се навършват десет години от премиерата на сериала “Игра на тронове”. Първата серия се появява по телевизионната мрежа HBO на 17 април 2021 година, 8-сезонната програма се удължава до 2019 година. В същото време книгата “Песен на леда и огъня” от Мартин не е видял все още своя край.

Във вселената на “Игра на тронове” са смесени много епохи и събития, но основният паралел е прокаран, разбира се, по отношение на войната между Червената и Бялата роза, период, по време на който могъщи семейства водят ожесточена борба за престола на Англия. В сериалните герои на “Играта” можем да видим сходства с реални исторически фигури и понякога даден персонаж има не един, а няколко прототипа.

Денерис Таргариен

Денерис е един от централните персонажи в сагата, разрушителка на оковите, майка на драконите, кхалиси и в крайна сметка владетелка на седем кралства, макар и за кратко време. Един от вероятните прототипи на “неизгарящата” е Хенри VII, първият крал от династията Тюдор. Също като него Денерис е израснала в изгнание, пресича морето, за да слезе с армия на брега на своето кралство, а на герба си има дракон. Хенри Тюдор е принуден да напусне Англия като юноша, но след това, подкрепян от французите, се връща и разбива войските на Ричард III, като слага така край на войната между Червената и Бялата роза. По същия начин победата на Денерис слага край на кървавите разпри във Вестерос. На знамената на Тюдор има също изобразен красив дракон, подчертаващ връзката на Хенри с Уелс.

Друго историческо лице, с което може да се намери сходство у Денерис, е Александър Велики. Подобно на македонския цар “разрушителката на окови” се движи стремително по света, побеждавайки своите врагове един след друг. Даарио Нахарис нарича своята кралица именно “завоевателка”, а владетелка: да покорява и подчинява тя умее по-добре, отколкото да царства. Империята, създадена от Александър, се разпада доста бързо след неговата смърт, отчасти защото не е скрепена от общ политически строй. Великият пълководец е завоевател, който може много добре да завзема територии, но не и да ги задържа и да ги управлява.

Трети паралел “майката на драконите” има с Клеопатра. Египетската царица, също като Денерис, е необикновено силна и могъща жена за своя период. Династията на Птоломеите, от които произлиза египетската владетелка, е известна със своите близки по родство бракове. Както при Таргариените, които не смятат кръвосмешението за нещо нередно. Клеопатра, като Денерис, има брат, който се опитва да завземе властта и претърпява поражение в схватката със сестра си, като в крайна смета плаща със смъртта си за своите политически амбиции. Вторият брат на царицата също свършва зле, отровен вероятно по нейна заповед. Още една възможна препратка към египетската владетелка в “Игра на тронове” - великата пирамида на Миерин, в която се установява Денерис. Освен това Денерис и Клеопатра се славят както с красота, така и с ум и не им липсват поклонници.

Робърт Баратеон

Персонажът Робърт Баратеон би могъл отчасти да е вдъхновен от фигурата на Хенри VIII. Също като английския крал от династията на Тюдорите Робърт обожава пировете, турнирите, лова и жените. Хенри има множество любовни връзки (и някои от неговите увлечения след това придобиват законен статут), Робърт има една жена, но това не му пречи да се отдава на блудство и утехи, за което Серсей споменава непрекъснато. Двамата крале, реалният и измисленият, се славят в юношеските си години със сила, ловкост и добра физическа форма, но със зрелостта наедряват и губят предишната си пъргавина. Втората съпруга на Хенри, Ан Болийн, е подозирана във връзка с брат си, което също може да се прецени като препратка към Серсей и Джейми.

За друг възможен прототип на Робърт Баратеон се смята Едуард IV. По време на управлението на този монарх нещата в държавата вървят относително спокойно, но след смъртта му страната се потапя отново в хаоса на борбата за престола. Робърт, също като Едуард, се слави със страстта си към буйните празненства и с изобилието от любовници. Съпруга на Едуард е Елизабет Уудвил, жена, известна със своята необикновена красота и властолюбие като Серсей. Наистина, Едуард се жени по любов, а Робърт в момента на сватбата все още е запленен от Лиана Старк. Освен това двамата крале се смятат за превъзходни пълководци и воини. Не трябва да забравяме, че Едуард сваля от престола крал Хенри VI, когото смятат за луд. Известно е, че Хенри VI страда от душевно заболяване, може би някаква разновидност на шизофрения. Робърт Баратеон също сменя лудия крал Ерис Таргариен.

Тирион Ланистър

Нелюбим син на Тайуин Ланистър, презиран от сестра си и народа, Тирион е въпреки всичко един от най-адекватните персонажи в сагата, запазил здрав смисъл до самия край. Фигурата му е вдъхновена частично от Ричард III - крал, към който се отнася много нелюбезно както историята, така и литературата. Ричард е обвиняван в узурпиране на властта и в отстраняване от трона на своите племенници, синовете на Едуард IV. Така и семейство Ланистър, особено Серсей, се опасява, че менторството на Тирион не е нещо друго, а част от план за завземане на властта.

Както Тирион, така и Ричард не е обичан нито от народа, нито от велможите, наричат го гърбушко и урод. След смъртта на омразния крал репутацията му е стъпкана окончателно от Шекспир, който де факто го обвинява директно за убийството на принцовете в Тауър. Тирион също става главен заподозрян за внезапната смърт на Джофри. Ричард III никога не бяга от сраженията, убит е именно на бойното поле. Тирион също не се опитва да бяга от откритите схватки, като при това признава, че не е кой знае какъв воин, но му провървява повече от Ричард - оцелява.

Роб Старк

Най-големият сина на Едард Старк и Кейтлин Старк е сравняван също с вече споменатия Едуард IV. Бащата на Едуард, Ричард Плантагенет, загива в бой, след което главата му с картонена корона е показвана за забавление на тълпата. Бащата на Роб е екзекутиран по заповед на Джофри и в резултат от това главата му се озовава набучена на пика. Както Едуард, така и Роб иска да отмъсти за смъртта на баща си, събира армия и тръгва с нея на юг срещу своя враг. Крал Едуард IV има тесни връзки със Севера, а по-точно с Йорк, както Роб Старк е представител на северната част от кралството. Подобно на Едуард, Роб получава властта, докато е още юноша, но съумява да се прослави много бързо като умел и успешен предводител на войската.

Още едно важно сходство с Едуард - прибързаната и импулсивна женитба по любов. Бракът с Елизабет Уудвил се превръща по-късно в проблем за децата на Едуард, защото брат му Ричард обявява съюза им за незаконен, а оттам и децата им за незаконни. С Роб Старк положението е още по-зле: той поема сериозен политически риск като се жени за любимата си жена и не изпълнява обещанието, дадено от майка му на Уолдър Фрей. Всичко завършва с Червената сватба, която Мартин взема също от историята, този път от шотландската. Писателят се обръща към два реални инцидента - така наречената Черна вечеря и Клането в Гленко. Първият инцидент се случва през 1440 година, когато представители на могъщия клан Дъглас са поканени на вечеря от крал Джеймс II в Единбургския замък, където в разгара на пиршеството са обвинени в измяна, извлечени са на двора и са обезглавени. Клането в Гленко става през 1692 година. Членове на клана Макдоналд са избити от гости в дома си. Тази кръвожадна кампания е замислена уж с цел да се усмирят воюващите кланове, които не желаят да признаят авторитета на новия крал Вилхелм Орански. Червената сватба е един от най-жестоките и най-шокиращи моменти в сериала: семейство Ланистър за пореден път показва какво може да се случи с враговете му.

Серсей Ланистър

За вдъхновение при създаването на персонажа Серсей са послужили няколко жени. Преди всичко Маргарита Анжуйска - съпругата на Хенри VI. Една от ключовите фигури във войната между Червената и Бялата роза, привърженичка на семейство Ланкастър, Маргарита всъщност се разпорежда от името на своя съпруг, който изпада в безумие. Тя се слави с красотата си, фигурата си и наистина неукротимата си воля, каквато е и Серсей. Когато Маргарита ражда син, започват да се носят слухове, че бащата изобщо не е Хенри, а един от близките съратници на кралицата - в случая със Серсей знаем, че аналогичните подозрения съвсем не се оказват безпочвени. За разлика от дъщерята на Тайуин Ланистър, Маргарита произхожда от обедняло семейство, но все пак успява да получи подкрепата на английските аристократи. Зад Серсей стои могъщата сила на рода Ланистър, но и самата тя умее да се договаря успешно. Още едно сходство между Маргарита и Серсей - синовете им. Едуард Уестминстърски от малък проявява садистични наклонности. Според един от неговите съвременници младият принц не говори за нищо друго освен за “рязане на глави и войни”, а също така, според слуховете, е жесток с младата си съпруга Ан Невил. Всичко това си кореспондира с персонажа Джофри. Едуард умира на седемнадесет години, съвсем млад, както и синът на Серсей, само че е убит на бойното поле.

Сравняват Серсей Ланистър и с друга кралица, прославила се с любовта си към властта - Катерина Медичи. Съпругата на френския крал Анри II е принудена да сдържа амбициите си, докато Анри е жив, но след смъртта му се посвещава на политическите игри (като Серсей). Тя е регент на всеки от своите синове, участва активно в държавните дела. Наричат я най-могъщата жена на своето време. Приблизително същият статут успява да постигне за кратък период и Серсей Ланистър. Двете жени произхождат от невероятно богати семейства, двете обичат безгранично децата си и се опитват на всяка цена да задържат семейството си на трона.

Санса Старк

Прототип на Санса Старк е вероятно “бялата принцеса” Елизабет Йоркска. От детството си дъщерята на Едуард IV и Елизабет Уудвил се готви за кралска роля, но не като владетелка (принцесата има братя), а като достойна съпруга на някой принц. Елизабет се смята за една от най-желаните европейски невести: тя е красива, умна, добре образована, при това послушна и тиха. Санса, най-голямата дъщеря на семейство Старк, също расте уверена, че някога ѝ предстои да се омъжи за принц. Тя има характер, изключително подходящ за съпруга на монарх.

Както Елизабет, така и Санса Старк е разменна монета в политическите игри. Майката на “бялата принцеса” урежда съюза ѝ с Хенри VII, а за Санса е определена ролята да бъде съпруга на Джофри, след това на Тирион, а накрая - на Рамзи Болтън. Впрочем, животът на Елизабет протича много по-щастливо, отколкото животът на Санса: бракът ѝ е напълно успешен, ражда няколко деца, укрепва династичната линия и е горещо обичана както от семейството си, така и от своите подчинени. За Санса, която претърпява много несгоди, всичко завършва по-иначе, но също не лошо: тя постига своята независимост и независимостта на Севера.

Марджъри Тирел

Съдбата на Марджъри си кореспондира с биографиите на две кралици: Мария Стюарт и Ан Болейн. В случая с Ан Болейн връзката се проследява по-добре в книгата, отколкото във филма. Роднините на Марджъри още преди смъртта на крал Робърт замислят да я направят любовница на Баратеон, но щом владетелят умира, Марджъри е предложена за съпруга на сина му Джофри. Семейство Тирел се катери към властта с такъв ентусиазъм, с какъвто се катери и семейство Болейн, използвайки най-добрите си активи, един от които е Марджъри. Но, за разлика от Санса, която омъжват против волята ѝ, Марджъри се съгласява да поеме товара с радост заради перспективата да стане кралица.

Що се отнася до Мария Стюарт, тя също като Марджъри е “лакомо парче” за европейските принцове. Красива, светска, тънка, очарователна, при това и с богата зестра (семейство Тирел, както е известно, процъфтява, а зад Мария стои цяла Шотландия). Бракът и политическите амбиции не носят нищо добро нито за Мария, нито за Марджъри. Мария е принудена да търси убежище при някогашната си неприятелка Елизабет и е озовава в заточение. Марджъри в резултат от интригите на Серсей губи своята свобода, а след това и живота си.