Ернст Ото Фишер (Ernst Otto Fischer)
10 ноември 1918 г. – 23 юли 2007 г.
Нобелова награда за химия (заедно с Джефри Уилкинсън)
(За новаторската работа, свързана с химията на органометалните съединения, наречени още сандвични.)
Немският химик Ернст Ото Фишер е роден в Солн, предградие на Мюнхен, и е най-малкото от трите деца на Карл Тобиас Фишер, професор във Физическия институт към Мюнхенския технически университет, и Валентине (Данцер) Фишер. Фишер получава първоначално образование в местното училище, а след това в гимназията “Тереза” и в техническото училище в Мюнхен. Като завършва обучението си през 1937 г., е призован в германската армия, а след началото на Втората световна война служи на територията на Полша, Франция и Съветския съюз. Шест месеца се намира в американски плен и е освободен през 1945 г.
Когато през 1946 г. Мюнхенският университет е отворен наново, Фишер подновява своите изследвания, които осъществява заедно с Валтер Хибер, пионер в проучването на металните карбонили (метали, свързани химически с молекули, съдържащи въглерод и кислород). През 1952 г. му присъждат в Мюнхен докторска степен и Фишер остава да работи там като асистент изследовател.
В своята дисертация, написана през 1951 г. и посветена на металните карбонили, Фишер подлага на детайлен анализ структурата на дициклопентадиенилното желязо, фероцена. Преди него химиците Т. Дж. Кийли и П. Л. Паусън откриват фероцена, а също така се знае, че той съдържа два петчленни пръстена от водородни и въглеродни атоми, свързани с един атом желязо. Приетите по това време теории твърдят, че подобни молекули трябва да са крайно нестабилни, макар че в действителност веществото притежава превъзходна химична и термична устойчивост. Фишер решава да намери обяснение на това аномално явление.
Първоначалните изследвания върху стабилността на фероцена го довеждат до мисълта, че Кийли и Паусън се заблуждават, когато предполагат, че въглеродният и водородният пръстен на фероцена лежат в една плоскост и се свързват с една относително слаба връзка с железния атом, намиращ се по средата. Фишер описва фероцена като “съвсем нов вид ковалентен комплекс”. Използвайки рентгеноструктурния аанлиз, той определя, че двата пръстена са разположени паралелно, на слоеве, или във вид на сандвич по отношение на железния атом, намиращ се между тях в средата. В резултат от това централният метален атом се свързва с всеки от петте атома в горния и долния пръстен. Това обяснява високата стабилност на молекулата и довежда до откриването на нов клас съединения.
В по-нататъшните си експерименти Фишер потвърждава, че съществуват и други молекули с аналогичен строеж. По предложение на Валтер Хафнер той синтезира хромоцена, който се състои от два паралелни пръстена бензол, съединени с разположен в центъра атом хром. Повечето химици смятат, че такава молекула не може да бъде създадена. Фишер продължава своите изследвания с преходни метали (химически елементи, вътрешната електронна обвивка на които не е запълнена изцяло и техните свойства напомнят както свойствата на металите, така и на неметалите), като предпочита преди всичко металните комплекси с арени (ароматни въглеводороди).
През 1954 г. Фишер става асистент-професор в Мюнхенския технически университет. След три години е вече професор по неорганична химия в Института за неорганична химия към университета. Едновременно с това работи като външен професор, четейки лекции в университетите на Йена и Марбург, а след това и в Уисконсинския университет в гр. Медисън.
През 1964 г. Фишер сменя Валтер Хибер на поста директор на Института за неорганична химия към Мюнхенския технически университет, където създава прекрасни условия за рентгеноструктурни и спектроскопични изследвания на молекулярната структура. Скоро лабораторията му заема водещо място в областта на изследванията, свързани с органометалната химия. Интересуващ се от проблемите на задълбочените изследвания и на ефективността на науката, Фишер често засяга тези теми както в Института за органична химия, така и когато чете по-нататъшни лекции във Флоридския университет (1971 г.) и в Масачузетския технологичен институт (1973 г.).
Изследванията на Фишер полагат основа за създаването на нови катализатори, използвани при различни промишлени процеси, сред които получаването на фармакологични средства и горива с ниско съдържание на олово. Фишер изследва и карбиновите комплекси от преходни метали, което довежда до появата на нови органометални съединения.
Внимателен по отношение на колегите и студентите, любезен и дружелюбен, Фишер е вдъхновяващ учител. В свободното си време чете курс лекции по история. Не е женен.
Освен с Нобелова награда Фишер е удостоен с наградата за химия на Гьотингенската академия на науките (1957 г.) и наградата Алфред Щок на Германското химическо дружество (1959 г.). Почетен член е на Американската академия на науките и изкуствата, както и на други дружества, има почетни звания от университетите в Мюнхен, Ерланген и Нюрнберг.
Превод от руски: Павел Б. Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.