ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / В КРАЙНА СМЕТКА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

В КРАЙНА СМЕТКА

”Деянията на Филип”, както лесно може да се види, са написани от представител на община, която е далече от ортодоксията. В тази община има не само девственици, но и евнуси. Не само дякони, но и дякониси. Авторът на “Деянията на Филип” не обича ортодоксите и с удоволствие описва как в ада тези гнусни клеветници се пържат в големи тигани.

Ритуалите в тази община също са далече от ортодоксията. Общината употребява само вода и хляб, също като общината на Юда Тома, и пее вариант на химна, под който танцували по време на Тайната вечеря според “Деянията на Йоан”. Обаче общината на Филип се различава от общината, написала “Деянията на Йоан”: едната не признава евнусите, а другата ги възвеличава. Не е трудно да видим в това възвеличаване на ролята на евнусите, посветили се на Бога, отблясък от местна фригийска езическа традиция. В Иераполис почитали богинята Кибела и жреците ѝ, подобно на нейния възлюбен Атис, си режели половите органи.

В тази община ролята на жената е висока: в нея апостол Мариамна е женски двойник на Филип и за да излекува един човек, Филип слага пръста си в устата на Мариамна, която Христос е целувал. Тази висока роля на жените също е напълно естествена за град, в който почитали Великата майка.

Феминистките обаче не трябва да се радват прибързано: представата за високата роля на жената в тази община се съчетава с ужасяващ, параноичен, доведен до абсурд аскетизъм. В условията на този аскетизъм мъжете, за да се избавят от съблазън, си режели половите органи, а жените ходели с всеобхватни черни никаби, като оставяли само прорез за очите (Деяния на Филип, 5:23).

Разделението “Мариамна кръщаваше жените, а Филип - мъжете” е свързано не само с високата рола на жената, но и с абсолютна полова сегрегация. Дяконисите и жените апостоли сред жените в тази община съществуват по същата причина, по която в ислямските страни съществуват университети само за жени.

Като цяло приликата на този текст, написан не по-късно от IV в., с някои предписания на исляма е поразителна. Всеобхващащият тялото женски никаб, за да се избегнат съблазните, е само един пример. Друг пример е абсолютната забрана на виното. Трети пример е легендата за джиновете, които построили храм на Соломон, малко популярна на Запад, широко известна обаче в исляма.

Но най-важна за нас е, разбира се, строгата гностична идеология на текста. Тя не е просто прилепена към сюжета: тя е неговата основа. Също както всички действия на героите в текстовете на социалистическия реализъм отразявали строго господстващата идеология, точно така действията на Филип отразяват строго основните правила на гностицизма и им съответстват точно.

Целият околен свят е машинация на Сатаната. Жителите на този свят носят змии на раменете си и при входа за Града/света дракони изяждат чужденците. Тези дракони са същите деца на Велиал, които според “Възнесението на Исая” живеят над земята и не могат да познаят Спасителя, спускащ се от седмото небе. Както Спасителят идва на земята, подминавайки успешно козните на Сатаната, така и Филип със своите спътници влиза в Града.

Филип е двойник на Христос, също като Тома. След смъртта си Христос се явява като Филип на Вартоломей и Мариамна. Филип получава божествено знание и става единосъщен с Христос. В Атина по време на двубоя му с Анания в него влиза Христос. Той се Преобразява и блести с ослепителна светлина така, че вярващите даже не могат да се доближат до него (Деяния на Филип, 5:22). Той предава това умение за преобразяване на своите ученици. Той побеждава самия Сатана. Той е неуязвим и непобедим. Ангелите му показали устройството на мирозданието като на Енох: “Ти видя, Филипе, цялото устройство на творението отгоре и отдолу: светлината и тъмнината, водата и огъня, доброто и злото” (Деяния на Филип, 8:10) - казва му Христос.

Христос в “Деянията на Филип” никога не е умирал и не е възкръсвал. Той не е дошъл на света, за да изкупи първородния грях. Той е дошъл, за да донесе знание на хората и да ги научи как да бъдат единосъщни с Христос. Това знание се състои в осъзнаването за собствената божествена същност на човека. Ние сме “съотечественици на висотите и родственици на светлината” - казва Филип (Деяния на Филип, 4:3). Той подпечатва хората и те “се възнасят към своята същност” (Деяния на Филип, 3:18).

Филип сравнява човека с орел, в чийто образ му се явил Христос, защото орелът, когато “ражда своите пиленца, ги отнася нависоко и те на своя език викат на баща си: “Татко, къде ни отнасяш?” А той им казва: “Деца, вашата същност е на небесата и вие нямате нищо общо с това, което е долу. Не се страхувайте да летите нагоре, защото при вас този, който ви носи. Не гледайте това, което е долу, защото том ви дебне в засада Врагът” (Деяния на Филип, 3:16).

Но - за разлика от “Апокрифона на Йоан” - този Враг съвсем не е тъждествен на еврейския Яхве. Напротив, именно Яхве е Всевишният. Апостол Филип постоянно повтаря, че е евреин. Той признава пророците. Даже църквата, построена от Филип, понякога се нарича “синагога” (Деяния на Филип, 7:2).

А съпругата на управителя на Офиорима, нещастната чужденка, постоянно хапана от змии, се оказва еврейка и даже близначка на Мариамна. Вероятно под образа на изтерзаната жена, подложена на бесовските змийски зъби, се подразбира целият гонен по света еврейски народ.

(Следва)