вторник, август 03, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / В КРАЙНА СМЕТКА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

В КРАЙНА СМЕТКА

”Деянията на Филип”, както лесно може да се види, са написани от представител на община, която е далече от ортодоксията. В тази община има не само девственици, но и евнуси. Не само дякони, но и дякониси. Авторът на “Деянията на Филип” не обича ортодоксите и с удоволствие описва как в ада тези гнусни клеветници се пържат в големи тигани.

Ритуалите в тази община също са далече от ортодоксията. Общината употребява само вода и хляб, също като общината на Юда Тома, и пее вариант на химна, под който танцували по време на Тайната вечеря според “Деянията на Йоан”. Обаче общината на Филип се различава от общината, написала “Деянията на Йоан”: едната не признава евнусите, а другата ги възвеличава. Не е трудно да видим в това възвеличаване на ролята на евнусите, посветили се на Бога, отблясък от местна фригийска езическа традиция. В Иераполис почитали богинята Кибела и жреците ѝ, подобно на нейния възлюбен Атис, си режели половите органи.

В тази община ролята на жената е висока: в нея апостол Мариамна е женски двойник на Филип и за да излекува един човек, Филип слага пръста си в устата на Мариамна, която Христос е целувал. Тази висока роля на жените също е напълно естествена за град, в който почитали Великата майка.

Феминистките обаче не трябва да се радват прибързано: представата за високата роля на жената в тази община се съчетава с ужасяващ, параноичен, доведен до абсурд аскетизъм. В условията на този аскетизъм мъжете, за да се избавят от съблазън, си режели половите органи, а жените ходели с всеобхватни черни никаби, като оставяли само прорез за очите (Деяния на Филип, 5:23).

Разделението “Мариамна кръщаваше жените, а Филип - мъжете” е свързано не само с високата рола на жената, но и с абсолютна полова сегрегация. Дяконисите и жените апостоли сред жените в тази община съществуват по същата причина, по която в ислямските страни съществуват университети само за жени.

Като цяло приликата на този текст, написан не по-късно от IV в., с някои предписания на исляма е поразителна. Всеобхващащият тялото женски никаб, за да се избегнат съблазните, е само един пример. Друг пример е абсолютната забрана на виното. Трети пример е легендата за джиновете, които построили храм на Соломон, малко популярна на Запад, широко известна обаче в исляма.

Но най-важна за нас е, разбира се, строгата гностична идеология на текста. Тя не е просто прилепена към сюжета: тя е неговата основа. Също както всички действия на героите в текстовете на социалистическия реализъм отразявали строго господстващата идеология, точно така действията на Филип отразяват строго основните правила на гностицизма и им съответстват точно.

Целият околен свят е машинация на Сатаната. Жителите на този свят носят змии на раменете си и при входа за Града/света дракони изяждат чужденците. Тези дракони са същите деца на Велиал, които според “Възнесението на Исая” живеят над земята и не могат да познаят Спасителя, спускащ се от седмото небе. Както Спасителят идва на земята, подминавайки успешно козните на Сатаната, така и Филип със своите спътници влиза в Града.

Филип е двойник на Христос, също като Тома. След смъртта си Христос се явява като Филип на Вартоломей и Мариамна. Филип получава божествено знание и става единосъщен с Христос. В Атина по време на двубоя му с Анания в него влиза Христос. Той се Преобразява и блести с ослепителна светлина така, че вярващите даже не могат да се доближат до него (Деяния на Филип, 5:22). Той предава това умение за преобразяване на своите ученици. Той побеждава самия Сатана. Той е неуязвим и непобедим. Ангелите му показали устройството на мирозданието като на Енох: “Ти видя, Филипе, цялото устройство на творението отгоре и отдолу: светлината и тъмнината, водата и огъня, доброто и злото” (Деяния на Филип, 8:10) - казва му Христос.

Христос в “Деянията на Филип” никога не е умирал и не е възкръсвал. Той не е дошъл на света, за да изкупи първородния грях. Той е дошъл, за да донесе знание на хората и да ги научи как да бъдат единосъщни с Христос. Това знание се състои в осъзнаването за собствената божествена същност на човека. Ние сме “съотечественици на висотите и родственици на светлината” - казва Филип (Деяния на Филип, 4:3). Той подпечатва хората и те “се възнасят към своята същност” (Деяния на Филип, 3:18).

Филип сравнява човека с орел, в чийто образ му се явил Христос, защото орелът, когато “ражда своите пиленца, ги отнася нависоко и те на своя език викат на баща си: “Татко, къде ни отнасяш?” А той им казва: “Деца, вашата същност е на небесата и вие нямате нищо общо с това, което е долу. Не се страхувайте да летите нагоре, защото при вас този, който ви носи. Не гледайте това, което е долу, защото том ви дебне в засада Врагът” (Деяния на Филип, 3:16).

Но - за разлика от “Апокрифона на Йоан” - този Враг съвсем не е тъждествен на еврейския Яхве. Напротив, именно Яхве е Всевишният. Апостол Филип постоянно повтаря, че е евреин. Той признава пророците. Даже църквата, построена от Филип, понякога се нарича “синагога” (Деяния на Филип, 7:2).

А съпругата на управителя на Офиорима, нещастната чужденка, постоянно хапана от змии, се оказва еврейка и даже близначка на Мариамна. Вероятно под образа на изтерзаната жена, подложена на бесовските змийски зъби, се подразбира целият гонен по света еврейски народ.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.