КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПРИВРЕМЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО В БАЛКАНА ДО НЯКОИ ПО-ИМОТНИ ХОРА ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 410

Привременното правителство в Балкана до някои по-имотни хора от Българския народ

В България, 6 февруари 1871 г.

Въобще всеки българин иска вече освобождението си от несносното иго агарянско. Така и вие, мислим, да чувствате от все сърце това. А да ви имаме за истински такъв българин и човек, ще се забележите действително, както ви бележим по-долу, и тогава ще бъдете [на]равно със всички пред света ни Р[еволюция]. Ако ли не? То пак сами не сте, имате дружина, с която ще ви пратим там??? При чернаго Бота. С това ти добро или зло? Ще се забележите в продължението на историята ни със златни или черни слова, с което ще заслужите не само на отечеството ни, в което си се родил и носиш славното му име българин? Но оставяш същия надпис, и на фамилията си пред окото на златната ни свобода. Ето, господине, взимаме опитни средства, чрез които ще се освободим вече. То са от тях две най-главните питания: имаме ли хора, па и пари? На тия питания сме готови за първото, че имаме, и то е най-главният материал? А второто нямаме още. От днес се туря първото и ще [се] намери второто. Ето как: ние, отредените от главното число, ще събираме втория материал. Ако ли умрем, то други са приготвени на мястото ни, чак докато се изпълни сумата и сме вече готови. А откъде ли ще ги събираме? От българите в Българско. Така са правили и другите народи, които днес са свободни. Така и ние искаме. Ето, предлагаме, както по всичките градове на хората по възможност, така и в този град, не само на вас, но и на по-горния, па и на по-долния ръка ще дадат веднъж за всеки път. Всеки според колкото го виждаме, че може. За които пари на всекиго ще се даде по един билет, печатан от Привременното ни правителство, което ще отговаря на дадените му пред целия народ. Па чак тогавашното ни свободно правителство ще търси сметка от днешното ни привременно откъде е вземало именно и къде и за какво е давало? По кой начин е захващало и къде и с кого какво е работило, па къде е свършвало, колко юнаци е загубило и причината за смъртта им? Именно и от кой град, от кое село са? То за всичко ще се дава сметка, оттук ще се разбере всекиму и наградата; кой с какво е заслужил: едни ще се радват и ще пеят благодарителни песни Богу и на умиращите днес - кой на въже, кой посечен, кой в затвор предал дух за свободата, а други ще плачат и оплакват дните си и честта си, ще кълнат бащите си за предателството, което са правили днес на народните ни дейци. Господине, ние имаме да ви казваме много, но засега стига. Чак тогава, когато ви видим как ще се представите пред народния ни жертвеник. Отгоре като прочете(те) с внимание дотук, ще ви се види чудно това ненадейно предложение? Но да се чудите време не ви остава, па и никому, дори и на най-верния си приятел няма да обаждате. То е наша работа. Ние позна(ва)ме всичките хора от един докрай и състоянието им, па и духът им.

Вие остава за вас си да гледате и отговаряте, да не би да кажете после, че аз исках, а нямаше откъде да се науча наистина и да ми се покаже пътя, накъде да вървя. На ви пътя: намираме ви по възможност да дадете... Но ще кажете нямаме готови, под лихва са или в стока, то и вие трябва да вземете с лихва или продайте стока по какъвто и да е начин, та да платите първия си дълг Богу и на отечеството си, за които ще получите горния билет и един знак, който ще криете. Па като дойде часът на въстанието ни, ще ви се иска тоя знак под байряка. Че у когото няма, билетът поне да покаже, тежко и горко томува, пък и фамилията ще бъде укорена пред светата ни Р... Сега вече със свирка и с тъпан няма да ви разправяме. Ако дадете доброволно, което ви искаме, ще бъдете честити всички и ще бъдете под защита със всичкото си домочадие в нашите ръце и под наша грижа чак до оня ден. Ако ли бъдете инакви и постъпите варварски, т.е. търсите причини да не давате това, което ви се иска, или покажете писмото ни на правителството, и станете предатели на човека ни, когото ви изпращаме, да се разбегне, или пуснете приказки навън измежду такива изродници български? Тогава вземете на ума си, ще гледате и с очите си, че които съставляваме днешното Привременно правителство в България, не се бои вече и не иска да гледа беззаконното и варварско гнило правителство? Всичките негови заплашвания, мъки, безсилници, пращания в Деарбекир са пред българското юнашко око днес нищо. Всеки юнак има предначертания от Привременното ни правителство в главата си, с което да превари всяко зло и награди всяко добро. Той носи на челото си свобода чиста или смърт. Решавайте сега по-скоро първия си и последен отговор на човека, когото ви изпращаме, защото хиляди български юнаци чакат с нетърпение отговора ви. Тези са [1]

От Привременното българско правителство [2]

Н.Б.II.А., п. 60. № 8008

Арх. т. I, № 2, стр. 242

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналът се намира във В. Платнаров.

2. Приспособено за определено лице, редактирано и разширено от Левски въз основа на предишния първообраз на печатното окръжно

(Следва)