ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ

През март 1892 година във Ватикана се състояла тържествена церемония: турският султан Абдул Хамид II предал на папата част от надгробната стела на Аверкий, епископ на фригийския Иераполис. Другата част от стелата, намерена от усърдния изследовател на цялата римска Мала Азия сър Уилям Мичел Рамзи, вече се намирала във Ватикана.

В надгробния надпис епископ Аверкий се отчитал пред единоверци и потомци за своите успехи. Той съобщава, че е посетил Рим и е видял там Царя и Царицата (Базилисата) в златни одежди и златни сандали, а също така хора, върху които имало блестящи печати.

Освен това Аверкий твърдял, че в компанията на Павел (иначе казано - на неговите книги) пресякъл цялата Сирия, преминал Ефрат и стигнал даже до Нисибис. Навсякъде по пътя си срещал братя. И навсякъде го водела вярата му. Тя му давала причастие във вид на вино и хляб и го хранела с риба, уловена от девственица.

Епитафията на Аверкий, съчинена още приживе в нелош гръцки хекзаметър, може да се преведе приблизително така:

“...Името ми е Аверкий, мой водач е светият пастир,

който пасе стадото си по планини и равнини,

очите му виждат всичко, всичко съзерцават те,

той ме научи на Словото и Достоверните Писания.

Той ме изпрати в Рим да видя там Базилевса

и Базилисата в златни одежди и със златни сандали,

видях и хора с печати, блестящи със светлината си,

видях цялата Сирия, и градове, и Нисибис,

и пресякох Ефрат, и с мене винаги беше моят спътник,

Павел с мене в колесницата, и вярата ме пазеше,

и от кладенеца слагаше чиста риба пред мене,

а рибата беше уловена от света девственица.

Вярата хранеше мене и моите спътници с риба,

Заедно с прекрасно вино, смесено винаги с хляб”. [1]

Надгробният надпис на Аверкий е достигнал до нас в три варианта. Парчета от оригинала са били намерени, както вече казахме, от сър Уилям Рамзи в развалините на публичните бани в град Иераполис, намиращ се в Мала Фригия, която към IV в. влизала в състава на Фригия Салутарис.

Освен това сър Рамзи пак там, недалече от Иераполис, в основата на местна джамия намерил стела на християнина Александър, починал през 216 г. Надписът на стелата е съкратен вариант на надписа на Аверкий, който явно направил на Александър силно впечатление. От това може да се направи изводът, че Аверкий е починал преди Александър, но не знаем точно колко преди.

И накрая, в пълния си вид текстът на стелата е достигнал до нас в състава на биографията на Аверкий от Иераполис, написана не по-рано от IV в. въз основа на по-древни източници и още един път полиран до пълна ортодоксалност от нашия стар добър познат Симеон Метафраст - същият, който преписал “Деянията на Филип”.

С тайна цел да объркаме окончателно читателя трябва да му напомним, че названието “Иераполис” на гръцки означава просто “Свещен град” и затова Иераполиси в империята имало толкова, колкото и Александрии, иначе казано - под път и над път. Само във Фригия имало два Иераполиса. “Животът на Аверкий” е написан в Иераполис на Меандра, където живеел и работел апостол Филип, а надгробните надписи на Аверкий и Александър били наемрени в друг, но също фригийски Иераполис на двеста километра от първия. Както в Средновековието най-различни градове се снабдявали в черепи на един и същи светия, така и двата фригийски Иераполиса не могли да се откажат от съблазънта да придобият всеки по един Аверкий.

Твърдението на Аверкий, че е посетил Рим и е видял Базилисата със Златни сандали, станало предмет на многобройни интерпретации.

Първата от тях е вероятно още от IV в., когато авторът на вече споменатият “Живот на Аверкий” съчинил на основата на това твърдение цял приключенски роман за това как дяволът, изгонен от епископ Аверкий от местен жител, отишъл в Рим и се вселил там не в кого да е, а в Луцила, дъщерята на император Марк Аврелий. На нещастния император и на неговата съпруга им се наложило да извикат специално при себе си Аверкий от Иераполис, за да излекува дъщеря им, а на дявола, изгонен този път от императорската дъщеря, Аверкий, съвсем като Филип и цар Соломон, поръчал да извърши полезна работа: да вземе езическия олтар от римския хиподрум и да го отнесе в Иераполис, където Аверкий направил от него свой надгробен паметник. Изглежда легендата за светци, които със своите заклинания могат да накара дявола да носи всеобща полза, е била доста разпространена във Фригия.

Така ортодоксалният автор от IV в. разрешил щастливо въпроса за “Базилисата със Златните сандали”, видяна от Аверкий в Рим. Тя не била коя да е, а императрица Фаустина. Християнският епископ бил много близък със съпругата на Марк Аврелий, защото излекувал дъщеря ѝ.

През XVII в. знаменитият янсенист Луи-Себастиан льо Нен дьо Тилемон заради същата тази “Базилиса” провъзгласил и надписа, и “Животът на Аверкий” за груб фалшификат [2]. Тилемон бил шокиран от факта, че християнският епископ е представен в надписа като зяпач. И наистина, като дошъл в Рим, той не намерил нищо по-добро от това да съзерцава модните дрешки на императрицата и печатите на римските сенатори!

Когато Рамзи разкопал надгробния камък на Аверкий и се оказало, че надписът е не само оригинален, но е и един от най-първите известни нам християнски надписи, махалото се люшнало в другата посока. Папата поставил с почит надгробния камък в музея, а надписът получил от Ди Роси гордото название “царица на християнските епитафии”.

Католическите библеисти веднага изтълкували “Базилисата със Златните сандали” като римската църква, чието непосредствено първенство епископ Аверкий признавал. “Всяка Църква е Царица за християнина и всяка Царица е облечена в Злато за източния човек” - заявил Дюшесне [3].

В отговор протестантите представили алтернативна теория: фригиецът Аверкий изобщо не е бил християнин, а е бил привърженик на мистичен култ и е почитал Великата майка Кибела. Именно нея, заедно с Атис, той е видял в Рим.

Най-близо до истината стигнал Адолф фон Харнак, който предположил, че Аверкий, макар и да бил християнин, бил за съжаление еретик, а именно - привърженик на езическите гностични секти, в които почитанието на Христос било смесено с езически мистерии [4].

Както вече казахме, биографията на Аверкий, като “Учението на Адай”, била написана не по-рано от IV в. и полирана до ортодоксален блясък от Симеон Метафраст през Х в. Въпреки това в нея са се запазили някои черти от предходните редакции, което виждаме и в “Учението на Адай”.

Ние няма да изброяваме всичките тези детайли, а ще отбележим един, главния. В “Живота” Аверкий не само посещава Нисибис и градовете отвъд Ефрат. Той изпълнява там важна мисия, а именно - бори се със страшната ерес на маркионитите. В тази нелека борба той има съюзници - цяла делегация християни, които се появяват там още преди него. Начело на тази делегация стои “знатен и блестящ мъж, притежаващ много богатства”. Мъжът се казва Барксесан . В този богат и знатен Барксесан разпознаваме лесно нашия стар познат, едеския гностик Бардесан [5].

Така загадката за “Базилисата със Златните сандали и Златните одежди”, която св. Аверкий видял в Рим, получава напълно удовлетворително обяснение. Епископ Аверкий, също като апостол Филип, знаел добре за женската съставка на божеството (Деяния на Филип, 14:4). Не Аверкий се изразявал по този начин почтително за римската църква. А римската църква - и много по-рано от XIX в. - се опитала да си присвои титлата Велика майка.

Истинският Аверкий, напълно реален исторически персонаж, се намирал вероятно под същественото влияние на Павел, което било напълно естествено. Фригия влизала в състава на Римската империя, била гръцкоезична територия, Павел е ходил във Фригия (Деяния, 16:6) и е дружал с апостол Филип. Той написал незапазено послание до жителите на Лаодикея, намираща се на десет километра от Иераполис, а негов ученик написал влязлото в състава на Новия завет послание до жителите на Колоса, на седемнадесет километра от Лаодикея.

Но не по-малко влияние Фригия - с нейния култа към Великата майка Кибела - изпитвала от страна на Едеса, с нейния култ към Великатка майка Атаргатис. Подобно на по-младия му съвременник Бардесан фригиецът Аверкий почитал Великата майка. Като Бардесан той се борел с маркионитите, които смятали Илдабаот за бог на Стария Завет, а не почитали много София, защото според тях тя не била майка на Христос, а на Илдебаот.

В този синкретизъм няма нищо удивително, ако си спомним, че по времето, когато живее Аверкий, основни врагове на римската църква били последователите на Маркион, Валентин и Монтан, иначе казано - късните “еретици”, живеещи през II в. Тя все още не се борила истински с влиянието на Изтока и се отнасяла доста неутрално към тамошните вярвания. Римският християнин Секст Юлий Африкан, който посетил през III в. Едеса, описва с възторг Бардесан. Африкан все още не знаел, че предметът на неговото възхищение ще бъде обявен за еретик.

“Деянията на Филип” са интересен паралел с живота на Аверкий. Както виждаме, и двамата умеят да накарат дявала да върши полезна работа. И двамата почитат Истинската Велика майка. И двамата използват думата “печат” (σφραγίδα), която объркала толкова бедния янсенист Тилемон, че приел блестящите печати за “пръстени”, а носителите им - за римски конници и сенатори.

Първооткривателят (почти) на пълния текст на “Деянията на Филип” Франсоа Бовон датира произведението към IV в., но при това прави уговорка, че много негови мотиви и части са съществували доста по-рано. Ще се съгласим: в “Деянията на Филип” е важна не толкова датировката на текста, колкото това, че той демонстрира непрекъснатата традиция на автохтонното фригийско християнство, заемащо до известна степен междинно положение между християнството на Рим и християнството на Едеса.

Фригийският епископ Аверкий се чувства сред единоверци и в Рим, и в Нисибис по това време, когато представителите на бъдещата ортодоксия не са навлезли много далече на изток. За него единомишленици са и Павел, и Бардесан.

Но как епископът, който почитал “Базилисата със Златните сандали”, почитал и Павел?

БЕЛЕЖКИ

1. Преводът е направен по реконструкцията на Теодор Зан. Theodor Zahn. Eine altchristliche Grabschrift und ihre jiingsten Ausleger. Neue Kirchl. Zeitchr., VI., 863–886.

2. Tillemont. Mémoires pour V histoire ecclésiastique, II. P. 620–621.

3. Duchesne. Mélanges de V Ecole de Rome. P. 173.

4. Harnack. Zur Abercius Inschrift. Texte und Untersuchungen, XII., 4b, Leipzig, 1895. S. 22.

5. Henri Grégoire, BARDESANE ET S. ABERCIUS, Byzantion. Vol. 25/27, No. 1 (1955–56–57). P. 364; Грегоар отбелязва също така, че някои части на “Животът” са преписани дословно от трактата на Бардесан “За обичаите на различните страни”.

(Следва)