ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП

Апостол Филип е известен на съвременния християнин много по-малко от Петър или Павел.

Разбира се, в римската църква “Свети Апостоли” можем да се насладим на висящата над олтара огромна картина на Муратори, нарисувана през 1704 г. и изобразяваща апостолите Яков и Филип, а капелата “Строци” във флорентинската църква “Санта Мария Новела” е забележително изрисувана с картини от живота на Филип, дело на четката на Филипо Липи, но все пак трябва да се съгласим, че на средностатистическата публика апостол Филип е известен много по-малко от например любимия ученик Йоан.

Това е странно: защото в Новия Завет на Филип е отделено доста много място. Апостол Филип се споменава във всичките канонични списъци на апостолите (Матей, 10:3; Марк, 3:18; Лука, 6:14).

Йоан добавя нови подробности: “А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър” (Йоан, 1:44). Филип довежда при Исус Натанаил, бъдещия апостол Вартоломей (Йоан, 1:45).

Филип, както и Андрей, е гръцко име. Това е важна подробност. Синоптичните евангелия изобразяват учениците на Исус като неграмотни рибари, които и да са знаели гръцки език, то е било в пиджин вариант.

Но името Филип сочи произход минимум от дребната буржоазия: той би трябвало да е син на граждани, които са живеели в елинизираното градче и не са имали скрупули да нарекат своя син с името на тетрарха Филип, в чиито владения влизала по това време Витсаида (между другото, именно Филип дал на Витсаида правото на полис през 30-те години, като едновременно с това я преименувал на Юлия, в чест на Ливия, съпругата на Октавиан Август).

“Евангелието от Йоан” съдържа още една важна сценка. То съобщава, че когато Исус отишъл в Ерусалим, говорещите на гръцки език евреи, дошли в града за Пасхата, поискали да се срещнат с него и се обърнали с молба за това именно към Филип. “ Господине (Κύριε), искаме да видим Иисус” (Йоан, 12:21). Фиилп предал тази молба на Андрей, а след това и на Исус.

В този случай Филип явно изпълнява ролята на министър на външните работи, отговарящ за връзките с говорещите гръцки език свои съотечественици. Причината говорещите гръцки език юдеи да не се обърнат направо към Исус е най-вероятно в това, че те не говорят на арамейски език, докато Филип владее и двата езика.

Тази малка скица - вероятно автентична именно заради своята незначителност - отново противоречи на идеята за “малкия ручей”. Исус е бил явно важна птица, щом евреите, дошли в Ерусалим отвъд Палестина и незнаещи арамейски език, са пожелали въпреки това да го видят.

Строго казано, името Филип се прилага в Новия завет към двама малко различаващи се герои. Единият Филип е апостолът с гръцкото име от Юлия/Витсаида, който очевидно служел за преводач при общуването на Исус с говорещите гръцки език. Другия Филип е изобразен от Лука като завеждащ стопанската дейност. В “Деянията на апостолите” Лука съобщава, че след като броят на Исусовите последователи се умножил извънредно много, апостолите отделили от своите среди седем дякони, за да се грижат за стопанството. Един от тези дякони бил Филип (Деяния, 6:5).

Поради това някои изследователи смятат, че в ранната община е имало двама Филиповци - единият апостол, другият дякон. Ако се отнасяме към текста на Лука като към боговдъхновен, това трябва да е така. Но ние имахме вече случай да отбележим в предходната книга, че авторът на каноничните “Деяния” се занимава с най-безсъвестна агитационна пропаганда и сцената с избирането на седемте дякони не е нещо друго, а пропаганден ход, призван да зачеркне от историята на църквата нейния едноличен ръководител - Яков, брата Господен.

Можем да заподозрем, че говорещият гръцки език Филип е бил все пак в ранната община един, а Лука го е разжалвал от апостол в дякон поради някаква важна за него причина.

И наистина, по-нататък този дякон Филип се държи в “Деянията на апостолите” като същински апостол. Той отива в “самарийски град”, върши там чудеса и проповядва Христос (Деяния, 8:5). По внушение на ангел Божи покръства в християнство високопоставен евнух, приближен на етиопската царица Кандакия (Деяния, 8:38), след което изчезва току пред очите на изумения евнух, мигновено телепортиран от ангела в Ашдод (Деяния, 8:40). (Грижата на ангела за кръщаването на евнуха не е трудно да бъде разбрана: високопоставени евнуси, при това от свитата на царица, не се срещали под път и над път.)

Но най-важното е, че сред покръстените от Филип се оказва не някой друг, а Симон Влъхвата, който, както вече казахме, е второ агрегатно състояние на апостол Павел. “Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип” (Деяния, 8:13).

Така в “Деянията на апостолите” имаме две сцени на кръщаване. В едната от тях Христос кръщава Павел. В другата Филип кръщава Симон Влъхвата. Не е трудно да забележим, че имаме една и съща история, но преразказана два пъти. Един път от апостол Павел, който твърди, че го кръстил Христос. Втори път от враговете на Симон Влъхвата, които настоявали, че го кръстил само Филип.

Павел запазва особена връзка с Филип и по-нататък. По време на своето последно и едва ли не станало за него съдбоносно пътуване до Ерусалим той, като отива в Кесария, се спира в дома на Филип. “На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него” (Деяния, 21:8).

Ако това е истина (а в дадения случай Лука няма никакъв мотив да лъже), излиза, че не всички апостоли на Исус се отнасяли към Павел толкова лошо, колкото го правели Яков и Петър. С говорещия гръцки език апостол Филип Павел/Симон нямал никакъв проблем - даже спрял в дома на Филип преди да отиде и да се изправи пред съда на Яков.

Затова Яков и Петър имали претенции не само към Павел, но вероятно и към Филип! Във всеки случай Лука разказва за това как апостолите, които останали в Ерусалим чули за проповедническата дейност на Филип и изпратили при него Петър и Йоан. Според версията на Лука те направили това, за да му предадат Светия дух: “Защото Той (Светият дух - бел. П. Н.) не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в името на Иисус Христос” (Деяния, 8:16).

Иначе казано, въпреки извършените от Филип чудеса, въпреки покръстването на богатия евнух, въпреки мигновеното преместване в пространството и т. н., ерусалимският Централен комитет сметнал за необходимо да изпрати при Филип комисари, за да коригират някои негови идейни недостатъци.

Хората, чиито текстове легнали след това в основата на ортодоксалното християнство, съобщават за Филип още по-необичайни неща. Така например Лука разказва по-нататък, че Филип “имал четири дъщери девици, които пророкуват” (Деяния, 21:9).

На пръв поглед в това твърдение няма нищо странно: ами дъщери, ами пророкуват, ами да, ранните християни изпадали по време на събиранията си в екстаз и пророкували - та какво?

Но това е само на пръв поглед. Ранното християнство проповядвало пълно плътско въздържане. Така че Филип би могъл да има, да речем, една дъщеря. Но четири!.. Наличието на четири дъщери предполага, че апостолът се е размножавал като заек. Съобщението за четирите дъщери, които вдигат у дома си пророческа шумотевица, е в действителност изумително тънко тролене на Филип.

Климент Александрийски отива още по-далече: той твърди, че апостолът е омъжил една от тези дъщери [1] и че не е бил мъченик [2]. Това вече не е тролене, а обвинително заключение. В ранното християнство мъченичеството било необходим белег за професионална квалификация на апостолите. Да се уличи апостол в това, че не е мъченик, е все едно да се обвини нобелов лауреат, че си е подправил университетската диплома.

Твърдението на Климент било още повече странно, защото, според всичко отзиви, Филип е бил мъченик, а гробът му се намира в Иераполис, столицата на Фригия.

Защо Климент си позволил подобна неприлична атака срещу апостола на Христос? Въпросът е в това, че Фригия била център на движението на омразните на Климент еретици монтанисти, които се позовавали именно на апостолския авторитет на Филип и на неговите пророкуващи дъщери. Двете най-важни пророчици на монтанистите, Присцила и Максимила, били именно жени.

Иначе казано, репутацията на Филип в очите на ортодоксите била подмокрена. На него, като на апостолически предшественик, се позовавали прекалено често всякакви еретици.

Но доколко силно била подмокрена, станало ясно едва след находката в Наг Хамади, където сред останалите текстове било намерено гностичното “Евангелие от Филип” с изказвания от рода на “Ти видя Христос - ти стана Христос”.

Въпреки това Филип бил популярен апостол. И като всеки популярен апостол, имал своя биография. Тя се казва “Деяния на Филип”.

“Деянията на Филип” не влезли в списъка на каноничните книги на римската църква, но били известни в множество копия и варианти. През Х в. тези “Деяния” били преработени от православния монах Симеон Метафраст, което ще рече Преводач. Симеон изпълнявал в победилата църква същите задължения, каквито изпълнявало Министерството на истината в “1984” на Оруел: той адаптирал еретичните книги в съответствие с новите идеологични реалии. Произведението на Метафраст попаднало на свой ред в “Златната легенда” на Якопо да Вараце, по мотиви от която Филипо Липи рисувал своите картини.

В резултат от това към ХХ в. пълният текст на “Деянията на Филип” бил загубен. Останали само несвързани епизоди и благочестиви преразкази.

Но през 1974 г. френските изследователи Франсоа Бовон и Бертран Бовие намират в библиотеката на атонския манастир “Ксенофонт” неизвестно до тогава копие на “Деянията на Филип”.

То също не било пълно - някакъв средновековен благочестив читател откъснал възмутен голяма част от листите.

Но това копие дава най-сетне някакво знание за биографията на апостол Филип, какъвто бил в представите на една част от християните.

С тази биография и ще започнем [3].

БЕЛЕЖКИ

1. Климент Александрийский. Строматы, 3, VI, 52, 5.

2. Климент Александрийский. Строматы, 4, IX, 71, 3.

3. Всички цитати от “Деянията на Филип”, с изключение на специално посочените, са по: Francois Bovon and Christopher Matthews. The Acts of Philip, Baylor University Press, 2012.

(Следва)