ПРИБАЛТИЙСКИЯТ БАРОН ПЬОТР ВРАНГЕЛ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Афоризмът на генерал фон Лампе за честолюбието на Врангел - “честолюбив е, защото най-много от всичко обича честта” - като че ли е най-добрата оценка за дейността на Пьотр Николаевич.

ПЬОТР ВРАНГЕЛ - БАРОНЪТ, КОЙТО СТАВА ИНЖЕНЕР

Произлизащ от стар дворянски род, Пьотр Николаевич Врангел е роден в Новоалександровск (Ковенская губерния, днес Литва) през август 1878 година. Баща му е предприемач, известен колекционер на картини, доктор по философия. И макар че повечето представители на фамилията Врангел избират по правило военната кариера, бащата на Пьотр Николаевич, който също не е военен, настройва сина си за цивилна служба. Най-напред Врангел получава свидетелство за завършено образование от Ростовското реално училище, а след това диплома от Санкт Петербургския минен институт.

Що се отнася до военната кариера, след завършването на Минния институт барон Врангел, като всеки руски поданик, трябва да отбие две години (в неговия случай - една година, защото има висше образование) военна повинност. Като постъпва в Конния лейбгвардейски полк (ще кажем направо, не без връзки във висшето общество), Пьотр Николаевич държи през 1902 година изпит в Николаевското кавалерийско училище, който взема блестящо, “с най-висока оценка”, получава званието корнет и е изпратен в запаса. Едва след две години, когато започва Руско-японската война, той се връща в армията (до това време работи като чиновник на иркутския генерал губернатор).

БАРОН ВРАНГЕЛ ДО ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА

По време на войната с японците Пьотр Врангел се връща доброволно в армията. Става стотник на казашки полк, воюва под командването на генерал Рененкампф. С него влиза и в Първата световна война.

“Отличен” офицер, командирът на ескадрон барон Врангел се проявява още през първите месеци на войната. Сражението край Каушени, по време на което Пьотр Николаевич проявява своята “гвардейска храброст”, го прави Георгиевски кавалер. С това обаче подвизите и лаврите на ротмистър Врангел не свършват. За атака на колони вражески обози следва награждаване с Георгиевско оръжие и назначаване на длъжността командир на полк, за обкръжаването и пленяването на цял батальон немска пехота получава званието генерал-майор, за блестяща операция на река Збруч е награден с Георгиевски кръст 4-та степен с лаврова клонка.

За отричането на император Николай II от престола баронът научава в Бесарабия, където по това време поема под свое командване Усурийската казашка дивизия. Той е сред малкото командири, които справедливо предполагат, че свалянето на самодържавието няма да подобри положението в страната, а напротив - ще го влоши, и затова за въвеждане на ред в Петроград предлага там да се изпратят войски. Но напразно: никой не се вслушва в мнението на барона. Новото правителство не е добре настроено към Врангел по разбираеми причини и успява да издейства неговата оставка. Баронът заминава заедно със семейството си в Крим.

БЕЛИЯТ КРИМ НА ПЬОТР ВРАНГЕЛ

“Почивката” на Пьотр Николаевич във вилата му в Ялта не продължава дълго. След продължително задържане, арестуван от болшевиките, той все пак е освободен. Като заминава за Киев, барон Врангел се опитва най-напред да осъществи сътрудничество с хетмана Скоропадский (Павло Скоропадский е авторитарен ръководител на Украйна от април до декември 1918 г. - бел. П. Н.), но заради нерешителността му, заминава за Екатеринодар (днес Краснодар), където постъпва в Доброволческата армия на Деникин.

По време на Гражданската война Врангел записва в сметката си не една успешна операция срещу болшевиките. Най-впечатляваща от тях е превземането на Царицин (днес Волгоград) през 1919 година. Но, както се казва, успехът не трае дълго: между него и Деникин настъпват разногласия, в резултат от които Пьотр Николаевич напуска армията и заминава за Константинопол (Истанбул).

Пролетта на 1920 година донася на барона нова длъжност - поста главнокомандващ на ВСЮР (Въоръжените сили на Южна Русия - бел. П. Н.). Като се връща в Крим, Врангел си поставя две основни задачи: да обедини за борба с “червените” около себе си всички сили и да изведе с чест Руската армия от създалата се ситуация. И макар че епилогът на историята на Бялото движение е известен на всички, мерките, предприети от Пьотр Николаевич по време на Гражданската война, са “оценени по достойнство” дори от болшевиките.

Когато Червената армия окупира Крим, Врангел е принуден да емигрира. Озовал се в чужбина, баронът не се предава - той продължава да се противопоставя на червените, организира Руския общовоински съюз (белогвардейско движение зад граница - бел. П. Н.), който, направо казано, опъва нервите на болшевиките.

През април 1928 година Пьотр Врангел напуска земния свят. Той умира в Брюксел (погребан е там, но по-късно прахът му е пренесен и препогребан в Белград, Сърбия - бел. П. Н.), според официалната версия от туберкулоза. Някои изследователи сочат друга причина за смъртта на “черния барон” - “намеса” на съветските специални служби, макар че за това няма никакви преки доказателства.