Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 405
Ангел Кънчев до Н. Т. Обретенов
Бай Тихо!
Причината, дето не съм ти писал от толкова време насам, правичката да ти кажа, е мързелът.
В едно от писмата си до Йордан искаш да кажеш, че той искал да се подиграва с теб, като ти писал да му събираш и изпращаш буболечки, но то не е истина. Да ти се изясня: вземеш ли някога в ръцете си зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които да се намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България - ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от различни животни, скъпоценни камъни и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя няма хубави и потребни за човечеството неща, та да заслужи 2 пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е тя лишена от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европейски нейните богатства? Кой е рекъл барем 2 словца за красното желязо, за красния мермер, който се намира в Рила, и за богатата азиатска флора на южната страна от Балкана? Никой, никой. Чия длъжност е да направи и да извърши казаните работи, дали на европейците, или на нас? Трябва да ни е срам...
Това ще ти бъде доста[тъчно], мисля, да се увериш, че не сме и не се подиграваме с теб, но вършим това, което трябва като българи да вършим.
Засега стига, друг път, пак поздрави: Ганча, Тома, Газиата, Чолака, Ивана Пенчева, Никола и... (Господи помолимся) и ми пиши, ако искаш, нещо за моята работа, ако знаеш, разумява се.
Поздрави и майка си
Твой А. Кънчев
Абе, Тихо! Ти това писмо, дето го изпрати на Йордана, на шега ли си го писал, или наистина? Нему не дойде добре.
А. Кънчев
Поздрави баща ми, ако го видиш; кажи му, че съм здрав като камък.
Н.Б.II.В., п. 1. № 18
Арх. Обретенов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.