ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ЧЕТВЪРТИ / ЗАБАВА ДЕСЕТА / „НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ

НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ

(LA SOPERBIA CASTICATA)

Десета забава от четвъртия ден

КРАЛЯТ НА БЕЛО ПАЙЕЗЕ, ОТХВЪРЛЕН С ПРЕЗРЕНИЕ ОТ ЧИНЦИЕЛА, ДЪЩЕРЯН НА КРАЛЯ НА СУРКО ЛУОНГО [1], Ѝ СЕ ОТПЛАЩА С ЛИХВИТЕ, КАТО Я ДОВЕЖДА ДО ГОРЕСТНО СЪСТОЯНИЕ, А СЛЕД ТОВА Я ВЗЕМА ЗА ЖЕНА.

Добре е, че Чометела поставила навреме вълшебника на сцената, за да залее пожара с вода, иначе от жалост към Ливиела на слушателите можело да им стане лошо, защото вече им бил секнал дъхът. Но заедно с утешението на нещастната жена се утешили и те и, успокоени, зачакали кога Якова ще изведе на турнирното поле под знамето своята приказка. И ето че тя препуснала с насочено копие към целта на техните желания:

- Който дърпа силно, къса; който вика бедата, много беди и нещастия ще го споходят; ако някой, като се разхожда по края на пропастта, падне долу, виновен е само той, както ще чуете за това, което се случило с една принцеса, която презряла короната и скиптъра и стигнала до нищетата на конюшнята. Но Небето, като ни прави цицини по главата, ни дава и цлебни лепенки и цялото му наказание е съпроводено с милост, та дори когато ни шиба заслужено с камшик, не ни оставя без парченце сладкиш.

Казват, че някога живял един крал на Сурко Луонго, който имал дъщеря на име Чинциела, прекрасна като Луната; но в противовес срещу всяка драхма нейна красота стояла цяла либра [2] гордост, защото изобщо не почитала никого; и нещастният ѝ баща, който мечтаел да я задоми, изобщо не можел да ѝ намери мъж, чийто нрав и поведение да ѝ били угодни.

Сред многото знатни млади хора, които идвали да молят за ръката ѝ, бил и кралят на Бело Пайезе [3], който не пропускал случай да завоюва ответните чувства на Чинциела. Но колкото повече тежест на желанието си да бъде неин служител добавял, с толкова по-нищожна мярка му отговаряла тя; колкото повече привилегии ѝ давал на пазара на своето благоразположение, толкова по-скъпернически отговаряла на неговото желание; колкото по-щедър бил душевно, толкова по неподатливо оставало сърцето ѝ. Така че нямало ден нещастникът да не ѝ говори: “Кога накрая, о жестока, след толкова дини на надеждата, които се оказаха с вкус на тиква, ще получа поне една сладка? Кога, зло животно [4], ще стихнат бурите на твоето безсърдечие и аз ще мога да насоча с благоприятен вятър кормилото на надеждата към твоето прекрасно пристанище? Кога след пристъпи на заклинания и молби ще мога да издигна флага на моето любовно желание на стените на твоята прекрасна крепост?”

Но всичките думи отивали на вятъра. Въпреки че красотата на очите ѝ била способна да пробие камък, тя все едно нямала уши да чуе този, който стенел от любовни рани; напротив, гледала го с такова ожесточение, като да е изкоренил лозето ѝ. И нещастният млад човек, виждайки упоритостта на Чинциела, която му обръщала толкова внимание, колкото на този, чието име не споменават [5], напуснал двора на баща ѝ, като отнесъл със себе си своите богатства с думи на възмущение: “Излизам от играта на Амур!” [6] И се заклел тържествено да накара тази черна сарацинска душа да съжалява горчиво за това, че го е измъчвала толкова жестоко.

Като се върнал вкъщи, той си пуснал дълга брада, а след няколко месеца намазал с нещо лицето си и се върнал преоблечен като селянин в Сурко Луонго, където подкупил необходимите хора и получил мястото на кралски градинар. Трудел се с всички сили в градината и в един прекрасен ден сложил на тревата под прозорците на Чинциела корсет, достоен за кралица, целият обшит със злато и брилянти. Придворните дами, като видели корсета, казали веднага за него на своята господарка, която им наредила да попитат градинаря дали не го продава. Градинарят отвърнал, че не е галантериен търговец, но ще бъде радостен да го подари на принцесата, ако му разреши да прекара една нощ в залата на нейната половина от двореца.

Като предали молбата му на Чинциела, придворните дами казали: “Какво ще загубите, господарке, ако позволите на градинаря да пренощува един път в залата? В замяна на това ще имате корсет, който наистина е достоен за кралица”. Чинциела глътнала кукичката със стръвта, с която можело да се улови не само риба, съгласила се и получила корсета, а на градинаря предоставила удоволствието, за което молел.

На следващото утро на същото място лежала рокля, толкова великолепно изработена, колкото корсета, и като я видяла, Чинциела изпратила да попитат градинаря за колко ще я продаде. Градинарят отвърнал, че роклята не се продава, но ще я подари с радост на принцесата, ако му позволи да пренощува в предверието на покоите ѝ. Чинциела, за да има роклята към корсета, наредила да го пуснат, за да прекара нощта там, където искал.

И когато настъпило трето утро - преди Слънцето да запали с огнивото си фитила на полетата, - градинарят сложил на същото място прекрасен жакет, удивително допълващ роклята и корсета. Като го видяла, Чинциела си помислила: “Докато не го имам, и другите неща няма да ме радват!” След което извикала градинаря и му казала: “Моля те, добри човече, да ми продадеш жакета, който видях в градината, а вместо него вземи даже и сърцето ми”. “Той не се продава, господарке моя, но ако нямате нищо против, ще ви подаря и диамантена огърлица като добавка, а вие ще ме пуснете да пренощувам в единия от ъглите на вашата спалня”. “Държиш се като същински грубиян - отвърнала Чинциела. - Малко ти е да спиш в залата, малко ти е в предверието, та вече искаш да се разположиш и в стаята ми! Малко по малко ще поискаш да спиш и в леглото ми!” “Господарке моя, нека моят жакет остане при мене, а вашата спалня - при вас. Ако искате да ме повикате, знаете пътя до мене. С удоволствие ще се наспя и на пода, което добрият човек и на турчин няма да откаже. А ако бяхте видели с очите си огърлицата, която искам да ви подаря, тогава може би щяхте да отстъпите”.

Принцесата, от една една страна подстрекавана от желанието, а от друга - подтиквана от придворните дами, позволила да бъде уговорена. И когато настъпила вечерта - а Нощта, като кожухар, натопила в дъбилен разтвор кожата на Небето, за да я направи черна на цвят - градинарят донесъл огърлицата и жакета в покоите на Чинциела. Когато ѝ ги дал, тя го пуснала в спалнята, настанила го в ъгъла и казала: “Стой тук и не мърдай, ако искаш милост от мене!” И за по-сигурно начертала с въглен линия на пода, като добавила: “Минеш ли линията, лошо ти се пише”. С тези думи пуснала покривалото на леглото си и легнала да спи.

Кралят градинар, веднага щом разбрал, че е заспала, решил, че е настъпило времето да изоре полето на Амур. Той легнал до своята господарка и откъснал любовните плодове още преди тя да успее да се събуди. А когато се събудила и видяла какво е станало, не пожелала вместо едното зло да направи две и, като накаже градинаря, да погуби заедно с това и градината [7]; така че обърнала неизбежното в порок [8], утешила се в своето падение и превърнала грешката в удоволствие; гледала отвисоко на множество короновани глави, но не се отвратила да се озове под космата мъжка лапа, защото така изглеждал кралят и така мислела за него Чинциела.

Но като продължила да се занимава със същото, скоро забременяла. И виждайки как с всеки изминат ден коремът ѝ расте, Чинциела казала на градинаря, че ако баща ѝ открие нейното прегрешение, добро не я чака, и трябва да помислят как да избегне тази опасност. А кралят градинар отвърнал, че не може да измисли нищо друго освен бягство, и предложил на Чинциела да се скрие в дома на една предишна негова господарка, която ще ѝ предостави някои удобства, за да роди детето.

Чинциела, като видяла как грехът на гордостта, след като спечелил играта, я подхвърля като пробита лодка от един риф на друг, се оставила да бъде убедена, напуснала двореца и се доверила на непредсказуемите обятия на Фортуна. А кралят, след дълго пътуване, я завел в двореца си и, като разказал всичко на майка си, я помолил да се престори, че не знае нищо, защото искал да накаже Чинциела за нейната гордост. И майка му я настанила в една от конюшните на двореца, в най-голяма мизерия, където и парче хляб ѝ се струвало голяма милостиня.

Когато слугините на краля трябвало да изпекат хляб, той им наредил да извикат Чинциела, за да им помага, а след това, като отишъл при нея с градинарските дрехи, я уговорил да открадне няколко сладки гевречета, за да могат да утолят глада си. Нещастната Чинциела, когато вадела хляба от печката, откраднала незабелязано едно геврече и го сложила в джоба си. В този момент кралят, като влязъл неочаквано в пекарнята с подобаващия му се облик, започнал да вика на слугините: “Кой ви позволи да пуснете вътре тази опърпана жена? Вижте, на лицето ѝ пише, че е крадла! Ей, кой е там! Бръкнете ѝ в джоба и ще я хванете на местопрестъплението!” Като я претърсили, намерили у нея уликата на престъпното деяние и я наругали здраво, след което целия ден до вечерта отвсякъде я преследвали с насмешки и подсвирквания.

А кралят, като се преоблякъл отново, отишъл при нея и като я видял силно опечалена след преживяния позор, я посъветвал да не скърби, защото нуждата е тиранин за хората, и както е казал тосканският поет:

“когато гладен е беднякът,

ако след това нахранен бъде,

друг някой, че гладува, ще осъди”. [9]

Гладът изкарва и вълка от гората, а това я извинява, дори ако е направила нещо, което на друг не подобава да прави. И той добавил, че господарката реже на парчета някакво платно, та Чинциела да ѝ предложи помощта си, а заедно с това да открадне няколко платнени парчета, защото скоро ще трябва да ражда и такива неща ще потрябват.

Чинциела, която не можела вече да казва “не” на мъжа си (а тя го смятала за свой мъж), се качила при господарката и заедно с прислужниците започнала да реже платното за връзки, панделки, шапчици и престилки. И между работата откраднала едно парче плат, което скрила под дрехата си. Но в същия момент дошъл кралят, разиграл същата сцена като в пекарнята и заповядал да я обискират. Открили парчето плат, Чинциела била отново строго смъмрена и като насапунисана отзад, хукнала към конюшнята.à ,ЮЯЯЯкой е и казал, че всичко, което ѝ причинил, било от негодувание, че го е пренебрегнала, макар и двамата да били равни; но отсега нататък тя ще бъде негова господарка. От друга страна я прегръщала кралицата, като своя снаха и дъщеря. В благодарност за наследниците те дарили Чинциела с толкова прекрасни дарове на любовта си, че един само сладостен миг на нейната утеха победил всичките предишни горчивини, които обаче я научили да не вдига платната си прекалено високо, а да помни, че

гибелта е дъщеря на гордостта.

1. Дълга бразда.

2. Мерки за аптекарски везни, различни в различни страни. Според традицията на знаменитото в Средните векове медицинско училище в Салерно (близо до Неапол) драхмата е 3,3, а либрата 360 грама.

3. Хубава страна. Като собствено име е употребено първо от Данте (“Ад”, XXXIII), а след това от Петрарка (“Канцониере”, CXLVI) по отношение на Италия, по това време разделена на различни държави, като географско и културно единство.

4. Бележка на Павел Николов:: В оригинала: cana perra - зла кучка, но поради прекалено пейоративния заряд на думата “кучка” в български език, реших да смекча израза.

5. Лукавия дух.

6. В печатния текст е “chiammo da lo fuoco d’Ammore” - “излизам от огъня на Амур”. То тъй като е употребен израз, с който се обявява излизане от игра на карти, може да се предположи, че в незапазения ръкопис на Базиле вместо fuoco се е намирала думата giuoco (игра), а замяната е станала по време на редактирането или набирането.

7. Иначе казано: да погуби себе си.

8. Тук можем да видим алюзия на учението на блажения Августин за произхода на човешкия грях: първоначалното порочно желание на Адам и Ева да вкусят от забранения плод довело до това, че след нарушаването на забраната грехът станал за човека неизбежен. Чинциела върви по обратния път. Виж същия маниер при шеговитото описание в приказката “Гарванът”, където Ливиела е представена като “обратна Олимпия”.

9. Петрарка. “Канцониере”, CCVII, 22–24.

10. Огрубена пародийна препратка към изреченията на философите Ксенофон и Парменид (VI в. пр. н. е.), родоначалници на школата на елеатите. След като вероятно не е познавал оригиналите на техните съчинения, Базиле би могъл да ги познава по латинските им изложения.

(Следва)