ПТОЛЕМЕЙ КЕРАВН: ЦАРЯТ НА МАКЕДОНИЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Прозвището “Керавн” (“Мълния”) синът на Птолемей I получил след като убил покровителя си Селевк. Неговата история била за древните хора пример за пагубно високомерие.

ОТХВЪРЛЕНИЯТ НАСЛЕДНИК

Птолемей Керавн е роден в Египет около 319 година пр. н. е. Негов баща бил бъдещият египетски цар Птолемей, син на Лаг. Майка на Керавн била Евридика, дъщеря на Антипатр, регент на империята на Александър. Птолемей дълго време смятал, че най-големият му син от тази знатна жена ще бъде негов наследник.

Но в свитата на Евридика в Египет дошла една девойка на име Береника. Тя очаровала Птолемей и станала негова нова жена. Когато най-големият син от този брак поотраснал, се превърнал в съперник на Керавн. Около 287 година пр. н. е. Птолемей Керавн бил отправен в странство и отишъл при родната си сестра Лисандра, която била омъжена за сина на цар Лисимах. Изгнаникът успял да се сприятели със съпруга на сестра си Агафокл.

Самият Лисимах бил женен за Арсиноя, дъщеря на Береника. В известен смисъл се повторила ситуацията, свидетел на която Птолемей станал в Египет. Най-големият син на Лесимах бил Агафокл, който вече се проявил като пълководец. Арсиноя, новата жена на царя, му родила трима други синове и закономерно искала да направи наследник най-големия от тях. А Агафокл бил женен за заварената сестра на Арсиноя - Лисандра, дъщеря на Птолемей I и Евридика.

Дворът на Лисимах се разцепил на привърженици на двамата му синове - Агафокл и Птоломей. През 283 или 282 година пр. н. е. Агафокл бил убит (отровен или екзекутиран официално - сведенията се разминават). Но източниците са единодушни, че в осъждането на Агафокл е участвала Арсиноя. След екзекуцията на наследника последвала чистка на неговите привърженици.

Керавн и сестра му Лисандра избягали при двора на Селевк, царя на Вавилон. Убийството на Агафокл му дало повод за война и той се отправил в последния си поход.

ПТОЛЕМЕЙ И АРСИНОЯ

Старият владетел приел сина на своя враг. Птолемей допаднал на Селевк и го съпровождал навсякъде. Под предлог, че отмъщава за Агафокл, царят на Вавилон започнал война срещу Лисимах.

През 281 година пр. н. е. Селевк разгромил Лисимах край Куропедион и царят на Тракия загинал в боя. Победителят заминал за Европа, за да присъедини към царството си европейските владения на Лисимах.

Но на Селевк, последния останал жив съратник на Александър, не му било съдено да умре от собствена смърт. Убил го човекът, когото подкрепил в труден момент - Птолемей Керавн. Апиан Александрийски пише, че царят на Вавилон тръгнал към един открит олтар недалече от морето. В този момент Птолемей го убил с меч в гърба.

След това Керавн яхнал коня си и, съпровождан от един телохранител, влязъл в Лисимахия. В града си сложил царската диадема и жителите на Лисимахия го признали за цар. След това Птолемей тръгнал срещу бившата армия на Селевк, която обаче минала на негова страна.

Сага царят на Македония имал само един проблем - Арсиноя, доведената му сестра и вдовица на Лисимах със своите деца. След смъртта на Лисимах тя и децата ѝ напуснали Ефес и се установили в укрепения македонски град Касандрия.

Птолемей предложил на Арсиноя да се омъжи за него. Царят обещал да покровителства децата ѝ и да раздели с тях властта си. В присъствието на доверен човек на Арсиноя, като сложил ръце върху олтара в едно древно светилище на Зевс, Птолемей Керавн се заклел, че ще я направи царица, няма да я остави заради друга жена и ще направи децата ѝ свои наследници.

Арсиноя повярвала в искреността на своя заварен брат. По време на сватбата Керавн сложил на главата на своята сестра и съпруга диадема. След това съпрузите заминали за Касандрия. Като влезли в града, хората на Птолемей го превзели. Децата на Арсиноя, Лисимах и Филип, били убити, а тя била изгонена от Македония.

Бившата царица отишла при своя брат Птолемей II. След преживяната трагедия я чакала великата съдба да управлява заедно с брат си.

Ако се съди по всичко, най-големият син на Арсиноя, Птолемей, не е бил в Касандрия. Говори се, че е воювал с Керавн с подкрепата на илирийците. По-късно се споменава сред кратковременните царе на Македония, управлявали от 279 до 276 година пр. н. е.

Флотът на Птолемей Керавн победил флота на друг претендент за Македония, Антигон Донат. След това новият цар уредил отношенията си с другите монарси. Той написал на своя доведен брат Птолемей II, че повече не му се сърди и че няма да се опитва да си върне властта над Египет. С Антиох I, сина на убития от него Селевк, и с Пир, владетеля на Епир, сключил примирие. Пир даже се оженил за дъщеря на Керавн. Новият цар на Македония предоставил на епирския цар част от своите войски, включително слоновете, с които Пир заминал да воюва в Италия.

Управлението на Птолемей Керавн в родината на предците му продължило година и половина. През 280 година пр. н. е. в Македония нахлули келтите. Събитията през 281 година пр. н. е. вероятно допринесли за келтското нашествие. Лисимах управлявал твърдо Македония и Тракия и гибелта му довела до отслабване на страната, от което се възползвали нашествениците.

Година и половина била прекалено кратък срок, за да може Керавн да се укрепи в новата за него страна и да заслужи предаността на македонците. Отначало келтите опустошили по-голямата част от страната, като не успели да превземат само големите градове. В началото на 279 година пр. н. е. в Македония влязла келтската армия на вожда Болгия.

В разказа за гибелта на цар Птолемей Керавн съвременният изследовател Д. Грейнджър смята за исторически само общия контур. А историята за краха на жестокия владетел според него е класическа история за високомерието, което води до гибелни последици.

Както пише Юстин, Птолемей тръгнал срещу завоевателите с малка войска. Твърди се, че царят отхвърлил презрително предложението на царя на дарданците да му помогне със своя войска - не му трябвало помощници за защита на Македония.

Келтите, от своя страна, предложили на Керавн мир срещу плащане на данък. В своето високомерие царят отклонил презрително тяхното предложение и поставил неприемливи условия за мир: варварите трябвало да му предадат оръжието си и да му предоставят като заложници всичките си старейшини.

Подробности от битката не са се запазили. Птоломей Керавн се сражавал лично в боя на гърба на един слон. Царят получил множество рани и бил пленен. Келтите отсекли главата му и я понесли пред строя.

След гибелта на Птолемей за кратко време на историческата сцена се появил по-малкият му брат Мелеагр, който по всяка вероятност го съпровождал през всичките перипетии на съдбата. Той се провъзгласил за нов цар. Но след два месеца Мелеагр бил свален от друг претендент - Антипатр.

Оправдавайки своето прозвище, Керавн преминал през историята на Македония с бързината на мълния. След неговата гибел страната била няколко години в упадък, докато на власт не дошъл мъдрият цар Антигон II.