ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / ТЕОЛОГИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

ТЕОЛОГИЯ

И така, ефеската християнска община, основана от Йоан, още в началото на II век се различавала от общината, която основал Павел.

Това обстоятелство отново противоречи на идеята за “малкия ручей”. Можем да смятаме за преувеличение всичко, което пожелаем: разказите в “Деянията на Йоан” за поголовното покръстване на преторите; твърдението на каноничните “Деяния”, че проповедите на Павел били чути “от всички жители на Азия”.

Но не можем да смятаме за преувеличение твърдението, че в град Ефес още през 50-те години на I век имало цели две общини, изповядващи Христос, и те взаимно се наричали Лъжци и синагоги на Сатаната. При това дейността им била достатъчно забележима, за да организират местните занаятчии погром срещу поне едната от тях.

Към края на I век тези общини се различавали кардинално помежду си. Едната от тях - общината на Павел - смятала, че Христос се е принесъл в жертва за цялото човечество. Той е умрял физически и е възкръснал физически.

Другата община казвала, че Исус не е умирал и не е възкръсвал. Докато непосветените го виждали да се мъчи на кръста, той разговарял с Йоан на Елеонския хълм.

Той бил бог и не можел да умре. И не е дошъл, за да изкупи греховете. Дошъл е, за да даде на хората знание. А неговото страдание не се състои в това, че е пострадал на кръста, а в това, че той - Богът, висшият дух - е слязъл в света на тленността и плътта.

“Ти чуваш, че съм страдал, но аз не съм страдал; че не съм страдал - но съм страдал, че съм бил пронизан, но не съм бил убит; че съм бил обесен, но не съм бил обесен; че кръвта ми е текла и не е текла; и аз не съм страдал от това, за което говорят, и не съм страдал от това, за което не говорят” (Деяния на Йоан, 101:6–9).

Тези общини се различавали и по своите ритуали. В ефеската община на последователите на Павел се кръщавали с вода, а се причастявали с хляб и с “Христовата кръв”. Този начин за причастяване бил предаден на общината от апостол Павел, а на него, на свой ред, това му било казано лично от Исус (1 Коринтяни, 11:23–25).

Но, според “Деянията на Йоан”, Исус не е причастявал никого по време на Тайната вечеря! Вместо това той осъществил съвсем друг ритуал: събрал учениците си и танцувал с тях танца на Плеромата.

Така че общината на “Деянията на Йоан” не познавала ритуала причастие в този вид, в който го познава общината на Павел. Вместо това тя познавала възбуден екстатичен танц в името на Христос, много приличащ на възбудения танц на цар Давид и на танца на участниците в източните култове - на Атис или на Дионис.

Общината на “Деянията на Йоан” се различавала и от общината на “Деянията на Тома”. Тя не познавала ритуала помазване, който е централен за общината на “Деянията на Тома”, и не се ограничавала по отношение на яденето и пиенето, за разлика отново от Тома, който “не ядял и не пиел”, иначе казано - не ядял месо и не пиел вино.

И така, ритуалите на общината, която написала “Деянията на Йоан”, се различавали ярко не само от ритуалите на последователите на Павели, но и от ритуалите на “Деянията на Тома”.

А теологията?

До някъде била еднаква.

В двете разгледани от нас “Деяния” Христос е бог, а богочовеци са Тома и Йоан. Те имат човешко тяло, но духът им е надскочил това тяло и се е съединил с Плеромата; те са познали Христос, станали са негови двойници и са способни да делегират изпълващото ги знание на други хора, включително и на жени. Това е същото омразно полово равноправие на гностицизма, което така възмущавало ортодоксите: в гностичните общини жените били свещеници наравно с мъжете. “Те се осмеляват да поучават, да спорят, да гонят бесове, да обещават изцеление!” [1]

Но тези две теологии не са съвсем идентични.

Те се разминават по един важен въпрос, а именно по въпроса за физическата съставка на Исус Христос.

“Деянията на Йоан” смятат, че Христос изобщо не е имал тяло: Христос е надсветовен дух, приел облика на човек. Напротив, “Деянията на Тома” смятат, че Христос е имал тяло и това тяло не било нечие друго, а тялото на Юда Тома! Надсветовният дух не приел облик на човек, а облякъл физическо човешко тяло като риза. Отначало облякъл тялото на Исус, а след това - тялото на Юда.

Двете теологии са гностични. Но това са две различни разновидности на гностицизма, гностицизъм 2.0 и гностицизъм 1.0, ако желаете.

И така, виждаме доста странна картина.

Виждаме две общини от последователи на Исус, различни по всичко: разстояние, езици, политическо положение. Йоан проповядва в говорещите гръцки език градове на римската провинция Азия. Юда Тома - в сирийската Месопотамия.

Йоан живее в Римската империя, където властите преследват християнските гоиси. Юда Тома - извън нейните предели, в земите на царе, които се отнасят търпимо към назореите или дори ги подкрепят. Двете общини - поне по времето, когато са написани “Деянията” - се различавали съществено по своите ритуали. Тома не знае нищо за екстатични групови танци в името на Исус. Йоан не знае нищо за хранителни забрани.

Но при това двете общини изповядват гностични разновидности на християнството. Техният Христос не се е раждал и не е умирал. Той дошъл на земята, за да даде на хората знание. Това било знанието как да станат като него.

Ако две разделили се биологични популации имат общ ген, разумно е да се предположи, че този общ ген е наследен от един и същи общ прародител. Но как тогава да съвместим това с твърдението на ортодоксите, че тяхната вяра е била първична, а “лъжливият гностизъм” се е появил по-късно?

БЕЛЕЖКИ

1. Тертуллиан. О прескрипции [против] еретиков, 41.

(Следва)