Мартин Райл (Martin Ryle)
27 септември 1918 г. – 16 октомври 1984 г.
Нобелова награда за физика (заедно с Антъни Хюиш)
(За пионерските му открития в областта на радиоастрофизиката.)
Роден съм на 27 септември 1918 година и съм второто дете от петте деца в семейството ми. Баща ми Джон А. Райл беше лекар, който - след войната - беше назначен на работа в първата катедра по социална медицина в Оксфордския университет.
Учих в колежа “Брадфилд” и Оксфорд, където се дипломирах през 1939 година. През военните години работих по развитието на радарите и други радиосистеми за Кралските военновъздушни сили и, макар че натрупах много опит в инженерните изследвания и в отношенията си с хората, забравих бързо повечето от физиката, която бях учил.
През 1945 година Дж. А. Ратклиф, който преди войната ръководеше йоносферните изследвания в лабораторията “Кавендиш”, Кеймбридж, ми предложи да кандидатствам за стипендия, за да се присъединя към неговата група и да изследвам слънчевото радиоизлъчване, което наскоро беше открито съвсем случайно с радарно оборудване.
През тези ранни месеци и след това в продължение на вного години и Ратклиф, и сър Лорънс Брег, по това време професор в лабораторията “Кавендиш”, ми помагаха извънредно много и ме окуражаваха. Работата на Брег върху рентгеновата кристалография включваше техники, много подобни на тези, които разработвахме за “апертурния синтез”, и той винаги проявяваше възторжен интерес към начина, по-който напредва нашата работа.
През 1948 година бях назначен за лектор по физика, а през 1949 година бях избран за член на колектива на колежа “Тринити”. По това време Тони Хюиш се присъедини към мене и всъщност с четирима други членове от сегашния ни екип започнахме своите изследвания през периода 1948-1952 година.
През 1959 година Университетът призна нашата работа, като ме назначи в новата катедра по радиоастрономия.
През 1964-1967 година бях президент на “Комисия 40” към Международния астрономически съюз, а през 1972 година бях назначен за кралски астроном.
През 1947 година се ожених за Роуена Палмър и имаме две дъщери, Алисън и Клер, и един син, Джон. Обичаме да плаваме с малки лодки, две от които съм проектирал и направил сам.
Текстът с автобиографичните бележки на Мартин Райл са взети от сайта на Нобеловия комитет. Превод от английски
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.