ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ

И така, какво можем да кажем за реалния апостол Йоан - не за митичната фигура, преработена и допълнена, вградена по-късно, като един от камъните, в основата на ортодоксалната църква, а за реалния ученик на Исус, от плът и кръв.

Доста много.

Той бил могъщ гоис, който проповядвал в синагогите на римската провинция Азия.

Той носел петалон и претендирал за статут на Първосвещеник, както и за ръководител на цялата назорейска община на Яков Праведника. За съжаление ние не знаем какви са били отношенията му с Яков.

Той подпечатвал хората и ги учел да стават царе и свещеници на своя Бог. Той спазвал фанатично закона и твърдял, че по време на Страшния съд ще се спасят само сто четиридесет и четири хиляди подпечатани. Подпечатването не било само кръщаване, но и магическа церемония, която правела посветения неуязвим. То изпълнявало същата функция като белега в “Дамаския документ”.

Както подобава на един апостол, Йоан не се заседявал дълго на едно място, а ходел от град на град, което било доста рационален навик. Като избяга набързо от властите в един град, гиосът винаги можел след това да разказва, че ангел Господен го е пренесъл за косите в друг полис.

Като всички християнски гиоси Йоан вярвал в своето всемогъщество. Това била самата същност, самата сърцевина на неговото учение. Той бил нов Христос. Той бил Христос в облика на Йоан. Светият дух влязъл в него, както влязъл в Христос, и го дарил с възможността да прави чудеса. Той, Йоан, можел да предава тази възможност на своите ученици. Той можел да ги направи царе, свещеници и даже ангели. Те можели да изливат чаши с Божия гняв на земята и да поразяват врага с огън от устата си. И, най-важното, Йоан можел да вижда бога.

Основен враг на историческия Йоан бил апостол Павел, когато Йоан наричал Лъжец и Валаам. Неговите ученици той наричал “синагога на Сатаната”. Омразата на азийските последователи на Йоан към Павел била така силна, че в “Деянията на апостолите” специално се споменава, че в Ерусалим Павел бил нападнат именно от азийски евреи. Именно те го заобиколили, като викали, че той е “осквернил това свято място” (Деяния, 21:28).

Основно разногласие между Павел и Йоан бил въпросът за спазването на Мойсеевия закон. Павел твърдял, че законът не трябва да се спазва: “Яжте всяко месо, което се продава на пазара, без да разпитвате откъде е, за да успокоявате съвестта си”. За реалния, историческия Йоан, Павел бил “Валаам, който подучи Валак да вкара в грях народа на Израел, като яде храна, принесена в жертва на идоли” (Откровение, 2:14).

Павел учел, че Исус е дошъл да отмени закона. Той се принесъл в жертва, за да изкупи първородния грях.

За любимия ученик и Първосвещеника Йоан това твърдение било анатема. Неговият Исус дошъл не да спаси езичниците, а да ги унищожи и да даде нова земя и ново небе само на тези, които вярват в Исус.

Това ново небе и тази нова земя били напълно материални, но Исус, който ги създава не е, разбира се, просто човек, макар възкресението му да е чудо. Той е Втора власт на Небето: той записва имената на хората в книгата на живота (Откровение, 21:27), Божият престол е “престол на Бога и на Агнето” (Откровение, 22:1) и описанието на Исус в “Откровението” е описание на Божество:

“Тогава видях небето разтворено, а пред мен – бял кон, чийто ездач се наричаше Верен и Истинен, защото справедливо съди и воюва. Очите на конника пламтяха като огън, а на главата си имаше много диадеми. Върху него беше написано име, което никой друг освен него не знае. Облечен бе в роба, потопена в кръв, и името му бе „Божието Слово“. Облечени във фин лен – бял и чист, възседнали бели коне, го следваха небесните войски. От устата на конника излизаше остър меч, за да порази с него народите. Той ще ги управлява с железен жезъл и ще стъпче гроздето в лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господар на господарите” (Откровение, 19:11–16).

Любимият ученик Йоан едва ли е доживял до сто години и даже до осемдесет. Във всеки случай Папий, епископът на Йерапол, който пише около 100 г., вече търси думи на Йоан от втора ръка.

Йоан не е написал “Евангелието от Йоан” и Домициан не го е варил в кипящо масло. Най-вероятно е умрял още преди Юдейската война и точно затова смъртта му е била съвсем спокойна. След войната основаната от него община в Ефес преосмислила радикално неговото послание. Тя започнала да проповядва не само на евреите, а и на езичниците. Но все така продължавала да враждува с общината, основана в Ефес от Павел, и отричала категорично факта, че Исус е умрял за човешките грехове. Тя смятала, че Христос изобщо не е умирал, а е дошъл да донесе на хората знание. Това е знанието как самите те могат да станат като него.

(Следва)