НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА ХАРПЪР ЛИ

ИЗТОЧНИК: СНОБ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

След главозамайващия успех на романа “Да убиеш присмехулник” и удостояването му с наградата “Пулицър”, многогодишното мълчание на писателката Харпър Ли изглежда най-малкото странно. Защо повече не публикува? Къде харчи изкараните милиони? Каква е причината за категоричния отказ да дава интервюта? Каква е причината да не се омъжи и да няма деца, може би е лесбийка? Вярно ли е, че нейният приятел от детските години Труман Капоти ѝ помогнал да създаде “Присмехулника”? Защо Нел не дава на други писатели да напишат нейна биография?

Издатели, журналисти, предани читатели желаят страстно да повдигната завесата на тайната, скриваща тази своенравна жена от Монровил - малко градче в щата Алабама. Много от неудовлетворените предпочитат да търсят отговорите в родината на писателката, заедно с читателите поклонници, които почти веднага прокарват пътека към Юга.

Хиляди туристи посещават ежегодно мястото на действието на култовия за Америка роман, така че през 1962 година зданието на съда, в който “изнасял своите пледоарии Атикус Финч”, се наложило да бъде превърнато в музей, а действащите съдии да бъдат преместени в по-обикновена сграда. Стотици фенове се опитват да намерят къщата, в която живее обожаваната от тях авторка, хиляди ѝ пишат с молба да им даде автограф, но Ли прави всичко, за да я оставят на мира.

“Опитвам се да живея колкото се може по-тихо и по-обикновено. Изминалите години ме научиха да ценя личната си неприкосновеност така, както не съм могла и да мечтая” - признава тя в едно от личните си писма.

И наистина, животът на писателката се дели на до и след “Присмехулника”. “Когато пишех романа, никой не се интересуваше от мене. Сега имам усещането, че ми дишат във врата” - заявява Нел в писмо до своя приятел, актьора Грегъри Пек (който играе ролята на Атикус Финч във филма по нейния роман).

Може би Нел е щяла да се потопи във водовъртежа на романтичните преживявания и безразсъдните постъпки, към които тласка любовта, но световният успех на книгата я кара да бъде внимателна: да не пилее пари, да не откровенничи с непознати. Защото всяка нейна крачка, всяко нейно изказване ще се разглежда под лупата на обществения интерес, който не угасва в продължение на шестдесет години.

През 2005 година Харпър Ли се оплаква на свой приятел: “Моят самопровъзгласил се биограф, Чарлз Шилдс, ми върви по петите. Получих безкрайно много телефонни обаждания и писма, че на това момче му трябва информация. Приятелите няма да му разкажат нищо без мое съгласие, което този тип никога няма да получи. Ще ви бъда много признателна, ако и вие ми окажете любезността и не му отделите даже и една минута внимание”.

Във вярност на Харпър Ли се заклева цялото ѝ обкръжение. Шилдс не успява да получи нищо, но все пак публикува биография на Нел. Тя не успява да я дочете до края. “Шилдс е обходил целия интернет като парк с реклами, държейки в ръцете си табела: “Тук можете да грабнете част от славата” - отбелязва иронично Ли в писмо до свой приятел и добавя, - а сега за най-тревожното нещо в книгата. Шилдс е публикувал моя нюйоркски адрес чак до номера на жилището ми. Единственото обяснение за това е чиста злоба, разплата за отказа на моите приятели да му сътрудничат”.

След тази история спокойствието на Ли отново е разклатено. Сега писма от поклонници започват да идват и на нюйоркския адрес на писателката. На милите послания тя отговаря някак си (артрит е сковал ръцете ѝ), останалите писма отиват в шредера.

“Изобщо няма да се досетите за какво на хората им идва на ум да ме молят. Може да е всякакво нещо: като се започне от молбите да изпратя първото издание на “Присмехулника” с мой автограф и се завърши с искането: “изпратете ми 850 долара, за да ми помогнете да си купя нов телевизор и видеомагнетофон. Искам да гледам филми”. Даже и не си правят труда да напишат моля” - оплаква се писателката на близка приятелка. Светът отново иска да знае за нея всичко! Но не дочаква. На 19 февруари 2016 година Нел Харпър Ли умира в съня си в дома за стари хора “Поляните на Монровил”. Тогава е на 89 години. Причината за смъртта не е обявена. Погребалната церемония преминава в тесния кръг на нейните племенници и на литературния ѝ агент. Като че ли всичките си тайни Нел отнесла в гроба си. Но никога не трябва да се казва “никога”.

През 2018 година библиотеката “Стюарт Роуз” в университета "Емори" (Атланта) придобива шест лични писма на Харпър Ли, написани през най-”непрозрачния” период от живота ѝ - от 1956 до 1961 година. По това време тя живее в Ню Йорк неизвестния живот на продавачка на авиационни билети и никой, освен двама-трима близки познати, не знае за “дребничката Нел” с нейните желания, надежди и фобии. От този близък кръг е останала жива само Джойс Браун - някогашна балерина, която със съпруга си Майкъл връчва на Харпър Ли чек с чиста сума, за да може да напусне работа и да се посвети изцяло на творчеството. Тогава Ли пише “И страж да бди на пост” - първата версия на бъдещия бестселър “Да убиеш присмехулник”. Но Джойс Браун и до ден днешен е вярна на клетвата си и не разкрива никакви детайли за дружбата им. Толкова по-интересно е да се прочетат тези шест писма, станали достояние на любопитните изследователи.

Адресат на посланията е “любимият и единствен Харолд”, на когато Ли предлага да се ожени за нея, с размах, открито, без всякакво стеснение. Харолд Коуфийлд е някогашен военен от военноморските сили на САЩ, а в момента на запознанството си с Ли се занимава с архитектурен дизайн и помага на състоятелните земевладелци да ремонтират къщите си в центъра на Манхатън. Била ли е това любов, която Нел искала много да скрие от всички и защо предложението за женитба е било отхвърлено от Харолд? Аз (авторът на статията Денис Захаров - бел. П. Н.) трябваше да се занимавам половин година с този объркан, но интересен въпрос и като че ли разкрих една от най-големите тайни на писателката.

Освен романа “Да убиеш присмехулник” успях да открия също така 34 малко известни произведения на Харпър Ли - есета, реценции, фейлетони, литературни пародии, даже едноактна пиеса. Плюс това събрах, преведох и коментирах повече от сто писма на писателката, които ще помогнат да се погледне личността ѝ под нов ъгъл. Мис Ли не е толкова излята от мрамор авторка, колкото жив, чувствителен човек със своите силни и слаби страни и неунищожима любов към шоколадовите блокчета “Джирадели”.

“Неизвестната Харпър Ли” е сборник за литературни гастрономи, за любителите на американската литература, които едва ли са много. Затова и тиражът на бъдещата ми книга е само 100 екземпляра. Както се казва, побързайте да си направите поръчка. После няма да имате възможност.