ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА

Деянията на Филип в Xenofontos 32 започват с това, че апостолът извършва чудо: възкресява сина на една езичница. След това езичницата и синът ѝ стават негови последователи, праведници и светци.

Причината да се покръстят била много проста. Факт е, че синът на езичницата престоял от другата страна на смъртта и видял с очите си участта на тези, които не средват Исус.

Тази участ е ужасна.

Тези, които твърдят, че Исус е измамник, биват избутвани с нажежени гребла в горящ огън (Деяния на Филип, 1:5). Тези, които преследват епископите и свещениците, биват измъчвани от ангел с огнен меч (Деяния на Филип, 1:6).

Мъртвият езичник потръпва при вида на юноша, който лежи върху разпалени въглени. От юношата изтичат вътрешностите му и се превръщат в ръфащи го огнени змии. Този негодник бил виновен за това, че се присмял над една девственица и проклятието на девственицата настигнало след смъртта не само него, но и всичките му роднини (Деяния на Филип, 1:7).

Тези, които са клеветили праведниците, на оня свят се блъскат взаимно в огъня (Деяния на Филип, 1:8). А ето и един плешив старец: над него стои ангел с черпак и капе от този черпак нажежен огън върху главата на грешника, виновен за неумерена употреба на вино. Този грешник се напивал като свиня, а като се напивал, “клеветял епископите, свещениците, евнусите и девствениците” (Деяния на Филип, 1:10).

На вратата на Ада юношата среща кучето Кербер, което се храни апетитно с черните дробове на живи грешници. Те са виновни за това, че “са светотатствали по отношение на свещениците мъже, свещениците жени, евнусите, дяконите, дяконисите и девствениците, като ги обвинявали лъжливо в разврат и прелюбодеяние” (Деяния на Филип, 1:12).

И най-сетне, вече в края на своето пътешествие, юношата вижда едно изискано мъчение: двама грешници, вързани гърбом един към друг, се пекат на нажежена плоча, а редом кипи котел с разтопено олово и ангел налива от този котел олово в гърлата им, така че негодниците се жарят едновременно и отвътре, и отвън. Тези хора “направили много злини на земята. Те преследвали невинните и се отнасяли зле с тях, и ги презирали, като смятали себе си за праведници (Деяния на Филип, 1:16).

Лесно е да видим, че нашият възкръснал юноша е свидетел. Неговият разказ разголва живо първоначалното значение на думата мартирас/шахид. Възкръсналият е свидетел, очевидец в буквалния смисъл на думата. Той вижда с очите си Божия престол и страшните физически мъки на тези, които не вярват в Христос.

В грандиозната картина, нарисувана от нашия свидетел, правят впечатление две неща.

Всички мъчения, които вижда юношата, са предназначени само за тези, които злословят срещу представителите на правилната вяра. Сред измъчваните, които вижда нашият мартирас, няма нито един насилник, лъжец, крадец или убиец. На оня свят, даже повече, отколкото в “Апокалипсиса на Петър”, се мъчат изключително тези, които се отнасят зле с мирната религия на Христос, който наставлявал да се прощава на враговете и да се обичат ближните.

Второ, християнската община, към която принадлежи авторът на “Деянията на Филип”, се различава много от обичайната за нас. В нея има не само дякони, но и дякониси, и не само девственици, но и скопци. А сред измъчваните в ада виждаме еретици, които са се смятали за праведници, но при това са клеветили истинските праведници, дяконисите и скопците. В този неласкав портрет познаваме лесно представителите на римската ортодоксална църква с техните разкази, че еретиците се причастяват със сперма и менструална кръв, ядят младенци и практикуват групов секс.

Като поставил на Божия път езичницата и нейния син, Филип заминава за Атина. Там постъпва по същия начин като Йоан в Ефес. Твори чудеса в промишлени мащаби и иска категорично от местните езичници да престанат да служат на дявола, иначе казано - да се отрекат от старите богове. Като преценяват, че проверката на това, което твърди Филип, се намира извън границите на професионалните им компетентности, философите на Елада се обръщат към специалист, с други думи - към еврейския първосвещеник Анания.

Първосвещеникът Анания е напълно реален исторически персонаж и, нещо повече, той е принадлежи на цяла династия първосвещеници, знаменити с решителното си противопоставяне на миленаристите. Родоначалникът на тази династия, първият Анания (който в Евангелията фигурира като “Анна”), бил “сив кардинал” на Синедриона по време на екзекуцията на Исус Христос и по всяка вероятност негов зет е бил Каяфа, номиналният ръководител на Синедриона. Синът му, и той Анания, и той първосвещеник, е същият човек, който изпратил на екзекуция Яков Праведника, брата на Исус. Трудно е да кажем доколко добре авторът на “Деянията на Филип” е помнел ролята на рода Анания в преследването на миленаристите (изобщо с хронологията и историята тези “Деяния” не са много наред), но едва ли изборът на името е случаен.

И до този Анания, на когото, както е известно, само му дай да хвърли от височината на храма Праведника, идва от Атина питане: така и така, дойде човек на име Филип, лекува сакати, връща зрението на слепи, възкресява мъртви и проповядва някакъв цар на еоните Христос: какво да правим?

“Нима този лъжец се е добрал до Атина и прелъстява там философите?” - изумява се Анания. Заедно с петдесет войници той заминава за Атина, за да заведе Филип на съд пред цар Архелай [1]. “Ти си магьосник и влъхва - казва той - и аз те познавам, защото твоят Господ, измамникът, те нарече Син на гръмотевицата” (Деяния на Филип, 2:9) [2].

Анания се опитва да залови Филип, но веднага става ясно, че апостол Филип владее до съвършенство методите не само на целителната, но и на отбранителната магия: Анания ослепява.

Филип произнася заклинание и в град Атина от небето с бели одежди се спуска Христос. Лицето на Христос гори по-ярко от седем слънца. При появата на Христос атинските идоли - мерзките скулптури на нечестивите Праксител и Фидий, отвратителните истукани, изваяни от Поликлет и Лисип - падат и се разбиват на прах.

Демоните, обитаващи в статуите, се разбягват с писък, и един от тях, както често става с демоните, тези врагове на човечеството, убива попаднал на пътя му атинянин.

При вида на подобна несъмнена демонстрация на истинността на християнското учение за царя на еоните атиняните падат пред Филип на колене и викат: “Пощади ни, човече божи!” А петдесетте войници, доведени на площада, за да заловят Филип, се обръщат срещу своето началство и молят Филип за позволение на разкъсат Анания на парчета.

Но Исус е забранил на апостолите да отвръщат на злото със зло.

Затова Филип не само не позволява на новите вярващи да се разправят с мерзкия първосвещеник, но и отвръща с добро на злото - връща му зрението.

Това благодеяние обаче се оказва напразно. Вместо да благодари на своя спасител, неблагодарният Анания вика: “Ти си магьосник!” (Деяния на Филип, 2:18).

Филип, естествено, не може да остави този добър човек заблуден и да му позволи да погуби душата си.

Той произнася заклинанието: “Забартан, сабатабат, браманух!” Земята се разтваря и поглъща упорстващия първосвещеник до коленете.

И тук можем да забележим в нашия текст нещо любопитно. Отначало ни казват, че в резултат от заклинание, произнесено от Филип, в Атина се спуснал Христос. Именно от този Христос се разсипали на прах идолите и лицето на Христос сияело по-ярко от много слънца.

С други думи, нашият текст описва ни повече, ни по-малко второто пришествие. И бихме могли да очакваме, че след появата на Исус Христос цялата инициатива за действие ще поеме той, а на апостол Филип ще му остане само да лющи семки и да плюе.

Но не се случва нищо подобно. Христос слиза в Атина и явно, скръстил ръце на гърдите си, стои встрани, докато апостол Филип, като се грижи за душата на юдейския първосвещеник, го забива със заклинания в земята.

От това лесно можем да направим извода, че в оригиналния вариант Христос се спуска от небесата във Филип. Този Филип, изпълнен с Христос, чието лице сияе като много слънца, помолил първосвещеника да признае Христос. Но Анания в отговор на това само повтарял: “Исус е гоис!”

Тогава проповедникът на религията на любовта и мира Филип наредил на земята: “Погълни го до кръста” (Деяния на Филип, 2:19). Земята се разтворила и погълнала Анания до кръста. “Покай се и ще си спасиш душата” - умолява Филип. “Няма да бъда победен от магьосничество!” - отговаря първосвещеникът.

Като желае все пак да спаси непременно своя враг, Филип произнася ново заклинание и земята поглъща първосвещеника до шията. Дясната пета на Анания лижат езиците на ада, лявата е обхваната от леденящ студ и бесовете, събрали се под земята, го дърпат с радостен вой надолу, а в същата минута на площада се появява знатният атинянин, чийто син бил убит от демона, който избягал от статуята, която Исус съборил. Със себе си той носи трупа на сина си.

“Ако го съживя, ще повярваш ли?” - пита Филип Анания, като му дава последен шанс.

“Не, няма да повярвам! - крещи потъналият до шията Анания. - Ти ще го съживиш с магия”.

Този отговор прелива чашата на търпението на апостола на мира и доброто. “Кататема!” - крещи Филип. Което ще рече: върви в бездната! Бездната поглъща първосвещеника, Филип възкресява убития атинянин и при вида на тези несъмнени чудеса жителите на Атина приемат печата на кръщенето.

“И Филип остана две години в Атина и основа църква, и ръкоположи епископ и презвитер, и отиде да проповядва в Партия” (Деяния на Филип, 2:24).

БЕЛЕЖКИ

1. Архелай е свален от длъжност от Октавиан Август през 6 г.

2. В Новия завет “Синове на гръмотевицата” са наречени апостолите Йоан и Яков.

(Следва)