Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 413
Филип Тотю до Ив. Кършовски и Д. Хр. Попов
Господа Иванчо и Д. Попов!
Последното ви писмо получих на 3. април и като го прочетох, разбрах съчинението ви. Не зная доколко сръбското правителство може да ни помогне в народното движение, май малко нещо е съмнително, защото сръбското правителство е известно на всичките наши българи доколко ни съчувства, доколко, казвам, искат Свободата. Имаме примери очевидни пред нас.
По-надолу в писмото си пишете, че могат тукашните дейци да влязат в споразумение или със сръбското правителство или с влашкото. Затова наистина не съм разговарял подробно с тукашните родолюбци.
Колкото за пушките, пишете, че по никакъв начин не могат да се пренесат във Влашко по причина влашкото правителство и пишете да имам търпение. [1] Твърде добре, брате, да търпя - само търпението ми да не остане напразно.
Приключеното писмо постарайте се многобройно да го изпратите до Дякона, защото в това писмо има такава тайна, която ако одобрят, всичките българи ще извлечем много голяма полза и ще можем да действаме в народното движение сигурно.
Засега толкова ви пиша, с второ писмо - по-пространно. Щом го изпратите, пишете му да се отговори по-скоро, за да знаем как и какво да правим.
8 април 1871 г.
Ваш искрен приятел Филип Тотю войвода. [2]
Адрес. Отвън на плика ще пишете Николай М. Тошков, а вътре на друг плик Филип Тотю, защото е май малко опасно, по тази причина така е по-сигурно.
Същия
P.S. Тези пушки, аз да бях на вашето място, вярвайте Бога, че щях да ги пренеса по какъвто да е начин в някоя болта.
Същия
P.S. Щом получите тези мои писма, как може по-скоро да ми се отговори, за да не съм в съмнение, и тайно да изпратите приключените писма.
Същия
Н.Б.II.Б., п. 102. № 61
БЕЛЕЖКИ
1. Преписът е точен. В текста личи недовършена мисъл, която - впрочем - се разбира от само себе си: пушките не могат да се пренесат поради бдителните мерки на влашкото правителство.
2. Филип Тотю е само подписал писмото, а самото то е написано с друг почерк.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.