Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 411
Привременното правителство в Балкана до някои имотни българи
Господине...!
В...
Всеки българин иска днес своето добро и желае да се освободи от агарянското робство, следователно и вие, ако сте само българин и честит човек и ако желаете добро на отечеството си, трябва да се предадете с цялото си сърце и душа на народното дело и да покажете, че сте достоен син на България и свободолюбив човек. Повтаряме, ако вие сте родолюбец, християнин и мъж, то трябва да изпълните долуказаните наши и на цяла България желания; а ако ли не, то честните и родолюбивите българи ще ви прокълнат и твърде скоро ще ви изпроводят при... Сещайте се. Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприятели — страшно ще бъде народното отмъщение. Кой днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! И така, вие сте свободни да изберете за себе си път и да вървите по него, т.е. или с нас, или с народа, или с турските джелати и кръвопийци. Побързайте да запишете името си на страниците исторически със златни или с черни думи и постарайте се да явите по-скоро: черно робство ли искате, или златна свобода.
Нашите желания са ви известни, но ние пак трябва да повторим. Ние желаем да се освободим от турското иго и да бъдем хора. Пригответе се и вие и очаквайте онази минута, която твърде скоро ще избие. Но за да извършим това велико дело, са ни нужни две неща - хора и пари. Хора ние имаме, а пари нямаме; но с Божията помощ ще намерим твърде скоро и тях. Нашият Главен народен комитет е избрал нас да съберем потребните за нашето освобождение пари и ние ще ги съберем. А откъде? Ние ще ги съберем от там, откъдето са ги събирали и другите народности, т.е. от самия народ. И така ние предлагаме и вам да по-жертвате веднъж завинаги каквото можете и колкото можете. На всекиго от вас ще бъде даден билет от Българското привременно правителство; а това правителство ще отговаря за дадената му сума пред народа, т.е. пред Българския народен революционен комитет, който така също ще отговаря пред бъдещото Българско свободно правителство. Привременното българско правителство ще пази подробни сметки откъде колко е взело и къде ги е употребило, колко българи са пошнале [починали], как са пошнале и пр. Щастливи са онези наши народолюбци, които повдигнат ръка за своята свобода, - техните имена ще се славят вечно, а страхливите, изедниците и хладнокръвните [убийци] ще бъдат проклети во веки веков. Който е българин, когото българка е родила и който не иска да бъде турски роб, той трябва да жертва всичко, за да може после да добие много. „Да продадем имането си, заложим жените си и децата си и да откупим отечеството си“, рекъл е Минин.
Господине! Ние искаме да ви кажем много, но засега стига и толкова. От вас самите зависи да добавите това, което ние не сме изказали.
На вас ще ви се стори странно нашето предложение, защото то ще дойде до вас ненадейно, но за чудене време не остава - историята нас не ще чака да се чудим. Всичко това вие трябва да пазите в тайна, и вашите най-близки приятели не трябва нищо да знаят. Вие трябва да отговаряте сам за себе си. Гледайте да не кажете после: „Аз исках да помогна, но нямаше откъде да науча кому да дам и как да дам." Ние имаме хора навсякъде и познаваме всекиго от вас, познаваме състоянието ви и даже духът ви, следователно ние ще намерим възможност да ви явим... Но вие може да кажете: „нямаме пари“. „Вземете назаем, продайте стока, заложете къщата си и дайте първия си дълг на отечеството, на свободата и на Бога. Който помогне с какво и да е, той ще има от нас освен гореказания билет, един знак, а тоя знак ще бъде неговото спасение. Когато нашите юнаци станат под байрака (а това ще бъде твърде скоро), то тежко на този, който не им покаже билета и знака си! Който не приеме участие в нашето народно движение, то ще се счита за предател и за неприятел на народа ни и ще се разплати за греховете си; фамилията му ще бъде укорена пред света. Повтаряме, ако дадете доброволно, което сте длъжни да дадете, то ще бъдете честити и заедно с вашето домочадие ще бъдете под нашата защита чак до онзи ден... А ако постъпите с нас варварски, т.е. ако предадете писмото ни или човека, когото ви изпращаме да се разберете; ако изнесете навън нашите желания и ги разкажете на някои наши български изроди, или ако търсите причина да не дадете това, което искат от вас, с една дума, ако злоупотребите с нашето доверие, страшно ще ви се отмъсти. Вземете си наум, че онези мъже, които стоят като главатари в народното движение и които съставляват временното правителство, не се боят вече от никого и са решили да вървят напред, без да се обръщат назад. Ние не се боим вече нито от турското беззаконие, нито от турските мекерета! Всички турски мъки, бесилници, пращания в Диарбекир и пр. са пред окото на българските юнаци нищо. Всеки юнак има своето предначертание в главата си, а Народният комитет и Привременното правителство ще из-преварят всяко зло и ще награждават всяко добро. На нашето чело е написано: „чиста свобода или юнашка смърт“.
Решавайте сега по-скоро да ни кажете със нази ли сте или против нас, защото хиляди юнаци очакват отговора ви.
(?) 10 март 1871 г.
I отд. от БРЦК
Привременното правителство в България
Н.Б.II.А., п. 66. № 9171
Арх. т. I, № 3, стр. 244
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.