ХЕНРИ VIII: ИСТОРИЯ НА БОЛЕСТТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Фрагмент от книгата на Анна Хоружая и Алексей Паевский “Смъртта на забележителните хора”.

Хенри VIII бил голям човек в буквален смисъл: към края на живота му обиколката на талията на монарха достигнала 137 сантиметра и през последните си години той не можел да ходи самостоятелно - возели го с количка. Това дава не малка почва за шеги относно тежестта на приноса му в историята в най-буквален смисъл, но не трябва да се отрича, че монархът оставил наистина значителна следа в нея. Достатъчно е само създаването на Англиканската църква заради това, че Римският папа не пожелал да анулира първия брак на краля. Трябвало да бъдат обявени английските епископи в измяна, като бил изваден от нафталина никога неизползван паратграф от законодателството, според който не се обърнали за съдебно решение към своя крал, а към чуждестранен управник (в случая - към папата). След което английската Католическа църква била причислена към чуждестранните агенти и започнало заменянето ѝ.

Той се прославил още и с шестте си жени. В английските училища и до днес учат последователността “развел се - екзекутирал - починала, развел се - екзекутирал - преживяла го”, за да запомнят кой от браковете на краля с какво завършил. Накрая той станал един от героите на историческа хроника на Уилям Шекспир, която се казва именно “Хенри VIII”.

Но за медицинския историк е особено интересен и психологическия портрет на монарха - защото, започвайки като умен, действен, интелигентен и талантлив управник, той се превърнал през зрелостта си в тиранин, палач, социопат и крайно жесток човек.

Anamnesis vitae

Ще започнем с това, че нашият герой изобщо не бил длъжен да стане крал. Ако всичко вървяло добре, Хенри VII би трябвало да бъде наследен на английския трон от новия крал Артър. Именно така се казвало най-голямото от седемте деца на Хенри и Елизабет Йоркска, от които оживели само четири, което било нормално по това време даже за кралските семейства. Не доживял до пълнолетие и бъдещият крал Артър.

Момчето било готвено от детството си за крал, което предполагало, разбира се, и династичен брак. На петнадесет години юношата бил оженен за испанската принцеса Катерина (на исп. Каталина - бел. П. Н.) Арагонска, но след двадесет седмици Артър починал от загадъчна болест - “английска пот”.

Тази болест с неизвестна етиология се смятала през тези години за “нова чума”, която заливала с вълните на епидемиите си мъгливия Албион и Европа като цяло. Удивително е, че този недъг се появил в родината на Шекспир едновременно с Тюдорите. Смъртността от “английска пот” била много висока, а болестта протичала много мъчително. Симптомите започвали с треска, световъртеж и силни болки в шията, раменете, ръцете и краката, и, разбира се, в главата. Така продължавало няколко часа (обикновено три), а след това започвала втора фаза: треска, бълнуване, тахикардия и силна, изтощаваща човека пот. След това потта често се сменяла със сънливост и много често заспалият болен не се събуждал вече. А ако човек оживеел, това не му гарантирало имунитет при следващи вълни на епидемията. И до днес няма единно мнение каква болест е поразявала Англия и Тюдорите (добре известно е, че управлението на бащата на Хенри VIII започнало също с епидемия на “английска пот”). Най-вероятно англичаните са се срещнали с епидемия от хантавирус, който предизвиква подобни симптоми (така наречената “хеморагична треска с бъбречен синдром” - бел. П. Н.) и се предава от плъхове и мишки чрез вдишване на изпарения от урината им или попадане на фекалии в храната. Но засега генетичният анализ на останките на историческите личности не потвърждават тази хипотеза.

Но ние се отвлякохме. Принц Артър починал, като оставил млада вдовица и разстроил династичния брак. Трябвало да се направи нещо. Бащата решил, че след като всичките династични задължения в Англия се падат на втория син, съпругата трябва да премине от по-големия брат (на 15 години) към по-малкия (на 12 години). Мнението нито на Катерина, нито на Хенри никой не поискал. Така че този брак бил обречен на неуспех. Между другото, отначало Хенри се отказал и бракът известно време висял във въздуха. За да бъде задържана инфантата в Англия (и да не бъде върната зестрата ѝ), било взето оригинално решение: назначили момичето за посланик. Но през 1509 година Хенри VII починал и неговият наследник внезапно размислил. Сватбата се състояла два дена преди коронацията.

Новият крал започнал да царства решително и самостоятелно. Само два дена след коронацията той обвинил в измяна и екзекутирал двама от най-популярните министри на баща си - Ричард Емпсън и Робърт Дадли.

Държавните таланти и умът на краля разкрило и изящното решение, което взел, когато пожелал да смени съпругата си (да се разведе с Екатерина и да се ожени за Анна Болейн). Римският папа не дава развод? Какво пък, ще сменим църквата в страната.

Но през втората половина от своето царстване Хенри все едно бил подменен. Ако “изоставената” Катерина Арагонска дочакала спокойно края на живота си, следващата му жена, Анна Болейн, била екзекутирана.

Има много версии за това какво е станало с краля на Англия. Сочат се най-различни болести, които биха могли да доведат до неврологични симптоми и промяна на личността. Писали са за подагра, говорили са, че е починал от скорбут, известно време се обсъждала версията за невросифилис, вече отхвърлена. Спомнили си и за синдрома на Маклеод (рецесивно генетично заболяване, свързано с Х-хромозомата, поразяващо кръвта, мозъка, периферната нервна система и сърцето). Но нито един от “диагностиците” не е провеждал пълен неврологичен “преглед” на краля на Англия.

Anamnesis morbi

Съвсем неотдавна учени от Йейлския университет представиха първия в историята медицински пълен неврологичен анализ на историята на болестта на Хенри и стигнаха до извода, че корен на злото са черепно-мозъчни травми, получени по време на рицарски турнири. Статията за изследването е публикувана в Journal of Clinical Neuroscience. Любопитно е, че в официалното издание на Йейлския университет травмите на Хенри се сравняват с телесните повреди, които получават звездите на спорта в американския футбол, неотстъпващи днес по популярност на участниците в средновековните рицарски турнири.

Според изследователите черепно-мозъчните травми обясняват, освен промените на личността, и други разстройства, от които страдал Хенри VIII през последните десет години от живота си: проблеми с паметта, безпричинен гняв, главоболие, безсъние и импотентност.

“Любопитно е, че цялата съвременна история на Европа се променила заради един удар по главата” - възкликва Араш Салардини, поведенчески невролог от Йейлската клиника по въпросите на паметта и първи автор в изследването, намеквайки за появата върху религиозната сцена на Англиканската църква и конфликта на Англия с папата.

Известни са три сериозни травми, които Хенри получил. През 1524 година копие се забило в зрителния процеп на рицарския му шлем, кралят паднал от седлото и известно време бил в състояние “гроги”, макар че продължил двубоите още същия ден. Една година по-късно по време на лов със соколи Хенри се опитал да прескочиот 24 януари 1536 година, когато конят му паднал върху него, от което загубил съзнание за два часа. Именно през 1536 година поведението на монарха се променило рязко и забележимо, макар че има вероятност първите промени да са настъпили по-рано.

Авторите на изследването посочват, че пълният анализ на данните позволяват да се отхвърли версията, че поведенческите промени са били предизвикани от метаболитен синдром и затлъстяване. Монархът страдал и от едното, и от другото, но това по-скоро не е било причина, а следствие от промяна в психиката - защото тогава Хенри променил и режима си на хранене. Така че отначало била черепно-мозъчната травма, след това промяната в психиката и хранителното поведение, а по-нататък затлъстяването и метаболитният синдром. И смъртта.