НОВ ВИД ХОРА ИЛИ НОВО ЛИЦЕ НА ДЕНИСОВЦИТЕ?

ИЗТОЧНИК: АНТРОПОГЕНЕЗ.РУ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Да откриваш нови видове е приятно. Това е престижно и удивително, това е слава завинаги. През XIX век откривали видовете хора трудно и героично. С тази цел Йожен Дюбоа заминал като лекар в колониалната армия на края на света, в Индонезия. Вайденрайх моделирал облика на синантропите, бързайки преди японската окупация. Луис Лики обхождал с голямото си семейство десетилетия наред Африка. А може просто да получите превъзходен череп, намерен случайно от местен селянин през 1933 година, и да опишете нов вид.

Така постъпили авторите на Homo longi - нов човешки вид, описан от китайските антрополози по нов стар череп. Находката е направена преди почти сто години в околностите на Харбин, но едва през 1918 година попада в ръцете на учените. Тази находка е сама по себе си чудесна! Един идеално запазен череп (Е, вероятно е имало и долна челюст, и други кости, но за откривателя е бил интересен само черепът... Къде е останалото - не се знае), макар и с единствен запазил се зъб, е на практика мечта за всеки антрополог.

Датировката на черепа е доста мъглива - преди 138-309 хиляди години, а според урановите серии - не по-малко от преди 148±2 хиляди години. Излиза, че това е времето на прапалеоантропите, или на класическите хайделбергски хора (Homo heidelbergensis), към които го причисляват най-напред. Съответно изглежда и нашият приятел: с ниско чело, със силно изпъкнали кости над веждите, с широко тежко лице, с огромен нос и заоблено-правоъгълни очни гнезда. Единственият запазилия се втори мъдрец е извънредно голям, в рамките на променливостта на масивните австралопитеци! Третите мъдреци или са били много малки, или изобщо не са съществували. А между другото липсата на трети мъдреци е особена характеристика на китайските архаични хора.

И тук възниква въпросът - кого в действителност са намерили?

На пръв поглед черепът от Харбин е възможно най-близък до черепа от Дали и малко по-малко близък до черепите от Маба, Чинюшан и Хуалундун. Измерванията показват това. Графиките свидетелстват същото. А нали на тези находки вече са дадени свои имена: Homo erectus mapaensis през 1965 година, Homo sapiens daliensis през 1981 година, Homo erectus jinniushanensis през 1988 година, а на челюстите от Пенху - Homo tsaichangensis през 2015 година. Какъв смисъл има тогава да се въвежда нов, излишен термин? Позоваването на плоската и на ни толкова тънката, ни толкова умерено дебелата тъпанчева кост изглежда някак си не съвсем убедително. Големият размер на мозъка - 1420 см³ - разбира се, впечатлява, но това също не е някакъв рекорд за хората от средния плейстоцен.

Струва си да отбележим, че наименованието “Homo longi”, освен всичко останало, не е много грамотно. В описанието се казва, че видовият епитет е даден в чест на географския термин, а в такъв случай би трябвало да бъде “Homo longensis”, докато окончанието “i” се дава в чест на човек, например “darti” в чест на Реймънд Дарт.

Основни са, разбира се, направените изводи. И те са прекрасни. Китайските антрополози са разделили древните хора на няколко био-хроно-географски групи. Най-древната група Homo erectus е явно сборна и не е свързана с географията. По-късните Homo heidelbergensis / Homo rhodesiensis също са разнородни морфологично, но са ограничени от Европа и Африка. Неандерталците вече имат единен европейски произход. Според авторите на описанието ключова част от нашата история е китайската „Харбинска група“. Всичко се увенчава от групата Homo sapiens, която се разселва навсякъде.

Като потвърждение се прилага клъстерно изображение, на което са представени много красиви филогенетични флаери от хабелисите до хората от горния палеолит и на което човекът от Харбин е изобразен като краен сред всичките архаични хора, в непосредственото предверие на сапиенсите. Наистина, на графиките в приложението не навсякъде всичко е толкова красиво. На много графики черепът от Харбин се намира на самия край на общото разпределение, винаги редом с Дали и Чинюшан, но съвсем не винаги редом със сапиенсите.

Доста просто авторите са се справили с проблема за синонимите и за отношението на човека от Харбин към денисовците - просто са го игнорирали. Разбира се, не са могли да не споменат изобщо денисовците, дадено е даже сравнение по големината на зъбите, при което Харбин превъзхожда даже най-едрозъбите денисовци, но разбираеми изводи за това няма. Изводите са от рода на “необходими са нови данни”, може би Харбин е родствен с денисовците, но това не може да се докаже, защото в Денисовата пещера има само зъби, а в Байшия - само долна челюст. Как в такъв случай да спориш? А между другото, не е изключено “излишното” название да е дадено като гаранция: ако все пак Харбин се окаже денисовец, терминът Homo longi ще бъде приоритетен пред домораслите и никъде неутвърдени, невалидни Homo denisovensis или Homo altaiensis. Наистина, отдавна вече е приет приоритетът на Homo mapaensis или в краен случай на Homo daliensis, но запасяването не пречи на никого.

Какъв е изводът? Първо, можем да бъдем щастливи от появата в научното поле на нова превъзходна находка. Второ, в богатите списъци на синонимите може да се запише още един. Трето, разсъжденията около великите китайски предци на сапиенсите за пореден път забълбукаха, но ние видяхме просто още едно лице на денисовците, а това е прекрасно.

Източници:

- Ji Q., Wu W., Ji Ya., Li Q. et Ni X. Late Middle Pleistocene Harbin cranium represents a new Homo species // The Innovation, 2021, №100132, pp.1-2.

- Ni X., Ji Q., Wu W., Shao Q., Ji Ya., Zhang Ch., Liang L., Ge Ju., Guo Zh., Li J., Li Q., Grun R. et Stringer Ch. Massive cranium from Harbin in northeastern China establishes a new Middle Pleistocene human lineage // The Innovation, 2021, №100130, pp.1-7.