ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / “ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”

”Деянията на Павел и Текла” имат интересна съдба. Някъде след края на II век те не съществували самостоятелно, а като част от епично платно със заглавие “Деяния на Павел”.

“Деянията на Павел” били написани през 160-190 година и имали ортодоксален по това време характер. Нещо повече: създаването им, доста вероятно, е реакция на римската църква, започваща по това време да се формира именно в противопоставяне с гностицизма, срещу липсата на увлекателен теологичен трилър, главно действащо лице на който да бъде нейният основополагащ апостол.

Проблемът в случая бил следният: “Деянията на апостолите” били канонична книга в римската църква от много ранно време и като такава фигурират в най-първия от достигналите до нас канонични списъци, така наречения “Канон Муратори”, съставен около 70-те години на II век. Но, разбира се, не можели да се похвалят със завладяващ сюжет.

Другите апостоли - Йоан, Андрей, Тома, Петър, Филип - възкресявали хора с батальони и врачували пред театри. На този фон постиженията на Павел в каноничните “Деяния” бледнеят: той не съборил нито едни храм, не възкресил нито един умрял човек и, което е най-съмнително, даже не умрял като мъченик: “Деянията на апостолите” завършват с това, че Павел живеел в Рим, проповядвал Божието царство и учел с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява (Деяния, 28:31).

Причината за такъв край - както вече казахме в предишната книга - е преди всичко в това, че той съответствал на действителността. Ние нямаме никакви основания за смятаме, че реалният исторически Павел, съюзник, ако не агент на римляните, заклет враг на зилотите и техния вожд Яков, брата на Исус, човекът, когото ревностните юдеи се опитали да убият няколко пъти - отначало в Солун, след това в Листра, когото римските войници спасили в Ерусалим от тълпата, когото под несравним конвой от двеста пехотинци и седемдесет конника, като ценен кадър, отправили от Ерусалим за Кесария заради клетвата на четиридесет сикарии, които се заклели да не пият и да не ядат, докато не убият отстъпника - та ние нямае никакви основания да смятаме, че този исторически Павел е бил заплашен с нещо от страна на римляните. И неговият ученик “Лука” рекламирал с удоволствие това обстоятелство.

Но, разбира се, че това, което през 80-те години било гордост за Лука, към 160-та година се превърнало в скандал. Апостол без мъченичество бил като чайник без дъно. Протоортодоксалната римска църква се нуждаела от мъченическа смърт на Павел и срочно от това извършваните негови чудеса да не бъдат по-ниска класа от тези, които вадели неговите гностични съперници.

Допълнително отегчаващо обстоятелство било това, че сред гностиците, срещу които се налагало да се сражава църквата, бил роденият в Понт Маркион. Син на богат собственик на кораби и ръководител на местната християнска община, Маркион пристигнал в Рим през 30-те години на II век и дори се опитал да си купи място на римски епископ. След като претърпял поражение на изборите, борбата срещу маркионитите придобила особена политическа важност, а между другото Маркион твърдял, че неговото учение е същото като учението на Павел!

На това еретично твърдение трябвало да се даде бърз и решителен отпор.

“Деянията на Павел”, ако се съди по всичко, били този отпор - отпор на всички гностични “Деяния” в общ план и на Маркион в частен. В тях Павел върши чудеса, не по-лоши от Йоановите: той възкресявал мъртви наляво и надясно, кръстил един говорещ лъв и даже разрушил, след пост и молитви, храма на Аполон в Сидон, като с това изравнил сметките си с тези на Йоан.

В края на “Деянията на Павел” имало и най-истинско мъченичество: Павел предизвикал Нерон, бил екзекутирал и възкръснал, при това не като някакъв безплътен дух, от каквито духове били толкова увлечени гностиците, а в най-реално безсмъртно тяло, като в този си вид изнесъл на Нерон поучително слово в присъствието на всичките му придворни, философи и генерали [1].

В продължение на дълго време “Деянията на Павел” съответствали напълно на ортодоксията. Цитирали ги, като Св. Писание, Ориген [2] и Комодиан [3], а популярният чак до Средните векове Cena Cipriani споменавал името на Текла девет пъти - един път повече от името на самия Христос! [4]

Но както често става с книгите, написани от ортодоксите, за да се сражават срещу ересите, “Деянията на Павел” били признати за еретични. Това, което било ортодоксия през II век, станало най-зла ерес към V век. “Деянията на Павел” били провъзгласени за еретична книга, използвана от богохулните манихейци и присцилианци, и изчезнали от оборота за хиляда и петстотин години, докато през 1896 г. хайделбергският професор Карл Шмид не започнал да ги възстановява по практически разпаднал се на прах коптски манускрипт.

БЕЛЕЖКИ

1. Richard Pervo. The Acts of Paul, 14, 6.

2. Ориген. Комментарий на Иоанна, 20, 12.

3. Commodianus. Carmen Apologeticum, 624–30.

4. Richard Pervo. The Acts of Paul. P. 52.

(Следва)