БАЩАТА НА ГЕРМАНСКИЯ КИНОЕКСПРЕСИОНИЗЪМ ФРИЦ ЛАНГ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Германският киноекспресионизъм и Холивуд са привидно далечни неща. Но ги обединява една знакова за киното личност - Фриц Ланг.

За 85 години живот Фриц Ланг снима 42 филма. Сред тях има както филми, които позволяват в началото на ХХ век киното да бъде наречено изкуство, така и откровена холивудска ширпотреба, донесла на режисьора унищожителна критика.

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ХУДОЖНИК

На 5 декември 1890 г. в семейството на виенски архитект се родил Фридрих Кристиан Антон Ланг. От млади години той се увличал от рисуването и искал да стане художник. Но баща му го виждал със стабилно бъдеще и изпратил Фридрих в архитектурния факултет на Висшето техническо училище. Младият човек издържал там само един семестър. Като изоставил проектирането и инженерството, Ланг започнал да се занимава сериозно с живопис: учил във Виена, Мюнхен и Париж. Юношата така и не успял да достигне желаното майсторско равнище, но имал щастието да се запознае с талантливи и знаменити хора.

В началото на Първата световна война Ланг заминал като доброволец на фронта. Смелостта и героизмът му били отличени с няколко награди. В един от боевете Фриц бил тежко ранен. По време на възстановяването си в болницата започнал да пише разкази, които по-късно били преработени в сценарии за филми като “Хилде Варен и смъртта” и “Чумата във Венеция”.

Като режисьор Ланг дебютира през 1919 година с филма “Харакири”. Избраният жанр на приключенското кино се запазва до различна степен в много филми на Ланг. Границата между десетилетията, съпроводена с осмислени изводи от кръвопролитната война, се превръща за много автори във време на освобождаване от болката и ужаса - времето на експресионизма. Кинодрамите на Ланг “Паяци” и “Уморената смърт”, изпълнени с мрачни образи, тъга и страдания, срещат слаб отзвук сред публиката и критиката.

“НИБЕЛУНГИТЕ”. ВРЕМЕ НА УСПЕХ

Немият филм по германския национален епос “Песен за Нибелунгите” като че ли предрича помпозността на нюрнбергските паради на нацистите. Убиецът на дракона Фафнир ариец Зигфрид побеждава краля на гномите, чиито брада, подобен на кука нос, увиснала долна устна и богатства не оставят съмнение у зрителя за националната му принадлежност.

Сред поклонниците на този филм са и представители на върхушката на Третия райх. От спомените на Фриц Ланг е известно, че Гьобелс по поръчка на Адолф Хитлер предложил на режисьора да заеме поста ръководител на германската киноиндустрия. Ланг отказал и заминал за Париж. Скоро, през 1934 година, той сключил договор с Metro-Goldwyn-Mayer и отпътувал за САЩ.

“МЕТРОПОЛИС”

Антиутопията за града на бъдещето и жената робот е класика в германския киноекспресионизъм. Макар в смислов (политически) план филмът да е до известна степен двойнствен (за което говори и самият Ланг), във всичко, което се отнася до специалните ефекти, музиката и играта, той, както казва режисьорът Луис Бунюел, “ще ни удовлетвори, ще ни очарова като най-бляскавия албум с илюстрации, който бихме могли да си представим”.

Филмът бил заснет през 1925 година и след две години се появил по екраните. Според мерките на онова време той бил извънредно дълъг и едва не разорил студията, която по това време печелела от производството на евтини филми за Холивуд.

В продължение на много години филмът се смятал за изгубен: някои от копията му били откраднати, други изгорели. Но дори това не попречило на “Метрополис” да стане легенда. Изпреварвайки времето, филмът поставя начало на жанра фантастично кино. Той не е приет от съвременниците, но има оглушителен успех 30 години след премиерата, когато хората успяват да оценят по достойнство мащаба на кинопроизведението.

“М”

Първият звуков филм на Фриц Ланг, предшестващ естетиката на американския филм ноар, е “М”. Сценарият на този психологически трилър за маниак, който убива деца, се основава на реални събития. В сюрреалистична атмосфера мистиката се преплита с криминалния жанр. С помощта на новаторски киноезик режисьорът иска да покаже състоянието на обществото преди идването на Хитлер на власт.

ТРИЛОГИЯТА ЗА ДОКТОР МАБУЗЕ

Един от персонажите, преминали през цялата кариера на Ланг, е доктор Мабузе. Той се появява за първи път във филма от 1922 година “Доктор Мабузе, играчът”, двусериен криминален трилър за свръхпрестъпник, планиращ да потопи света в анархия. Единадесет години по-късно ще излезе “Завещанието на доктор Мабузе”. Като в първия филм за Мабузе, режисьорът комбинира картини от съвременното германско общество. Филмът е забранен от цензурата. Скоро след завършването на снимките Ланг емигрира.

Последният от трилогията (и в кариерата на Ланг) филм - “Хилядата очи на доктор Мабузе” - излиза през 1960 година. Режисьорът казва за него: “Филмът имаше огромен търговски успех и получи категорията “ценен”, означаваща, че по художествените си качества превъзхожда значително цялата текуща продукция. Това е нещо като германски “Оскар”, притежаващ и това голямо преимущество, че освен всичко друго гарантира намаляване на данъците”.

По-късно персонажът Мабузе участва и в няколко филма на други режисьори.

“ГОЛЯМАТА ЖЕГА”

Зад външния пласт на детективски филм ноар Фриц Ланг скрива състоянието на американското общество, борещо се с политическото влияние на мафията. Филмът се отличава с високо равнище на насилието за своето време. “Голямата жега” е един от малкото значими филми на Ланг, снимани през периода на работата му в Холивуд.

Фриц Ланг умира на 2 август 1976 година на 85 години. В памет на режисьора новатор е поставена звезда в холивудската Алея на славата. Творчеството на Ланг е определило до голяма степен лицето на киноиндустрията.