ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ

Според каноничните “Деяния” в самото начало на своята подвижническа дейност Павел отишъл в град Антиохия. Оттам заминал за Кипър, откъдето се върнал по море в Пергия, в областта Памфилия, и се отправил навътре в Мала Азия.

Сега голяма част от градовете, по които пътешествал Павел, не съществуват, а териториите, на които се разполагали, са надеждно отрязани от Европа от векове религиозни разпри между различните видове монотеисти. Гръцкият език там е забравен завинаги, небето е осеяно с върхове на минарета и на много места управлението е по-лошо отколкото преди две хиляди години по време на римските проконсули и избирането на градски магистрати.

Но преди две хиляди години всички тези градове били най-процъфтяващата, най-богатата и най-образованата - гръцкоговореща - част на Римската империя, съединена с римски пътища и хилядолентовото шосе, наречено Средиземно море: шосе, по което в империята превозвали всичко - от тухли до християнски идеи. Обемът на средиземноморските превози, който съществувал в зенита на Римската империя, бил достигнат отново едва през XIX в.

Според “Деянията на апостолите” Павел, като слязъл от кораб в Перга, заминал оттам за Антиохия Писидия, столицата на римската провинция Писидия (да не се бърка в Антиохия - столицата на Сирия). Той пътувал по монументалния път, наречен Via Sebasta.

Останки от това впечатляващо стратегическо шосе, създадено, за да изолира териториите на планинските племена и да свърже новите колонии, поразяват въображението и днес.

От Перга Via Sebasta водела до Антиохия Писидия, а оттам - до Листра, откъдето едно разклонение отивало до Икония. Заради гнева на изпълнилите се с ревност юдеи Павел трябвало да бяга от Антиохия Писидия в Икония, а след това в Листра.

И там се случило нещастие: същите ревностни юдеи, които се опълчили на Павел в Антиохия, не се поленили да отидат след него в Листра, където били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислели, че е умрял (Деяния, 14:19).

Именно по това време се появяват “Деянията на Павел и Текла”, които, въпреки волята на автора, ни помагат да разберем причината, поради която Павел бил подложен на толкова лошо отношение.

“Деянията на Текла” започват с идването на Павел в Икония. По това време той имал в региона не малко задочни последователи и един от тях, на име Онесифор, излязъл да посрещне Павел на кръстопътя, водещ към града.

“И той тръгна насреща и застана на кръстопътя на големия път, който водеше към град Листра, и там спря и го чакаше. И гледаше тези, които минаваха край него, помнейки описанието, което му даде Тит. И ето че видя идващия Павел. Той беше нисък на ръст, с къдрави коси, тънки и криви крака, сини очи и сраснали се вежди, и беше изпълнен с благодат и жалост Господня, и понякога приличаше на човек, а понякога на ангел” (Деяния на Текла, 3) [1].

В най-добрия от гръцките варианти на “Деянията на Павел” Павел е описан така: “нисък, плешив, кривокрак, пращящ от здраве, със сраснали се вежди и дълъг нос, и изпълнен с благодат. Понякога прилича на смъртен, а понякога лицето му свети като на ангел” [2].

Какво?! - ще кажете на това място вие.

Павел е бил нисък плешив човек с венец къдрави коси около голата глава, с криви крака, сраснали се вежди и дълъг нос? Не може да бъде! Това е карикатурно описание на евреин! Това е Шейлок, а не Павел!

И наистина - колкото и да разглеждате картините на художниците от Ренесанса, изобразяващи апостола, едва ли ще видите Павел в такъв необичаен облик.

За какво свидетелства това описание?

За ранен произход на текста. Едва ли някой по-късен християнски бързописец би се сетил да опише апостола с тънки и криви крака. Пред нас е гласът на човек, който е виждал реалния Павел.

Освен това Онесифор чака Павел на кръстопътя, който води от Антиохия Писидия за Листра. Вече споменатият от нас сър Уилям Мичел Рамзи, който в продължение на 50 години изучава Мала Азия и разкопава първи Антиохия Писидия, обобщава още в края на XIX в., че става въпрос за много древен текст: според Рамзи по времето на Павел пътят за Икония се отделял от основната Via Sebasta между Антиохия и Листра така, както е описано в най-ранните текстове на “Деянията на Павел”, докато през II в. Икония и Листра били свързани вече напряко [3].

Тези два детайла ни дават правото да предположим, че прототипът на “Деянията на Павел и Текла” е написан наистина много рано. Разбира се, историческата достоверност на детайлите не гарантира все още историческа достоверност на представените в текста събития - също както историческото описание на Москва през 30-те години в “Майсторът и Маргарита” не доказва, че по това време Москва е била посетена от Сатаната. И така, Павел идва в Икония и започва да проповядва Христос.

Тази проповед е чута от младата и знатна красавица Текла, сгодена за знатния и влиятелен Фамирис. Три дни и три нощи тя седи до прозореца, не спи и не яде, а само слуша Павел, докато майка ѝ и женихът ѝ не вдигат тревога. В града им е дошъл гоис, влъхва и измамник и поразителното поведение на младата и красива девица езическото ѝ семейство веднага свързва с най-черна магия.

Ядосаният Фамирис хуква да прави справки за Павел и бързо получава неочаквана помощ от някои си Димас и Хермоген.

Въпреки че идват в Икония заедно с Павел и претендират да са също “слуги на Благословения” и “праведници”, Димас и Хермоген са изпълнени с ревност към Павел и само търсят как да го погубят (Деяния на Текла, 14).

Фамирис им предоставя за това драгоценна възможност. Като обядвали обилно за негова сметка (после пак ще се върнем към този трогателен детайл), Димас и Хермоген съобщават на Фамирис, че Павел “разделя с измама юношите от жените и девойките от мъжете”. Едновременно с това му обещават да го научат на "възкресението, което проповядват” и което се състои в това, че “възкръсваме, когато получим знание за истинския Бог” (Деяния на Текла, 14) [4].

Съобщението на Димас и Хермоген решава нещата. Хващат Павел и го хвърлят в тъмница. Но Текла се явява и в тъмницата, като подкупва пазачите със златно огледалце. Именно там я намира шокирания Фамирис: девойката седи посред килията на Павел, “прикована към него с привързаност” (Деяния на Текла, 19).

Нещастният Фамирис, обезумял от ревност и без да може да различи духовната интимност от физическата интимност, помъква заедно с разярена тълпа Павел на съд, докато Текла остава в тъмницата и отчаяно започва да се търкаля по пода, към който до неотдавна бил прикован Павел.

Това поведение потвърждава най-лошите подозрения на Фамирис. “Долу влъхвата” - вика тълпата. Като нашибали Павел с камшик, изгонили го от града, а Текла осъдили да бъде изгорена на клада. Ако се съди по поведението на жениха и майката на девойката, които настояват единодушно за екзекуцията, те явно предполагали, че общуването на Текла в затвора с пътуващия влъхва не се е ограничило само със съзерцаване на бога.

Тържествуващата тълпа завлича Текла на стадиона. Нещастната девойка се оглежда в търсене на поне някаква подкрепа и изведнъж вижда “Господ Исус Христос, седящ редом с нея в облика на Павел” (Деяния на Текла, 21). “И ето, докато тя не сваляше поглед от него, Господ стана от мястото си и се възнесе на небесата” (Деяния на Текла, 21).

Ще напомня, че името Текла (Теоклея) означава на гръцки Божия слава и е ясно, че да се изгори Божията слава било също толкова невъзможно, колкото и да се разпъне Божието спасение. Едва връзват Текла за стълба, когато се случва чудо: град и дъжд изгасят огъня и невредимата Текла се присъединява към Павел. Тя го моли да я кръсти, но получава уклончив отговор: Павел се страхува, че екзалтираната девица ще изиграе някакъв нов номер.

Павел и Текла отиват заедно от Икония в Антиохия Писидия, където ги чака нова порция неприятности, както се полага в гръцкия роман - жанр, към който “Деянията на Павел и Текла” явно се ориентират.

Местният богаташ Александър, отново както се полага според каноните на гръцкия роман, пламва от похот при вида на Текла и обещава на Павел много пари за съпровождащата го красавица. Той очевидно си мисли, че Текла е наложница и робиня. В отговор Павел се държи малко странно: той заявява, че не познава Текла и че тя не му принадлежи.

Като получава такъв съмнителен отговор, Александър си разпуска ръцете и ги пъха там, където не трябва. Божията слава отговаря, като му раздира физиономията и събаря от главата му златния венец с фигурка на цезаря, след което, по искане на Александър, Текла трябва да бъде хвърлена на зверовете да я разкъсат. Не може да ѝ помогне даже застъпничеството на местната влиятелна дама Трифена, която я взема под свое покровителство и я настанява у дома си до екзекуцията.

Царица Антония Трифена е напълно реален исторически персонаж. Тя била вдовица на римския клиент и тракийски цар Котис III и по-малка сестра на две римски маронетки: Зенон, царя на Армения, и Полемон, царя на Понт. Трифена била далечна роднина на императорския дом на Юлиевците. За нея споменава Тацит, а историкът Стробон бил приятел на майка ѝ.

Тя не оставила голяма следа в историята, но в причерноморския Кизик са се запазили надписи за издигнати от нея постройки, а в Тракия, чиято царица била, се сечели монети с нейното име. От 38 г. живеела като частно лице в град Кизик, който по-рано преустроила за своя сметка.

Трифена била напълно интегрирана в римския императорски двор: децата ѝ се възпитавали при двора на Антония Младша. През 38 г. Калигула я назначил за жрица на култа към Юлия Друзила, а през 42 г. Клавдий я назначил за жрица на култа към Ливия Друзила. Но вероятно нещата не се ограничавали само с официални култове: във всеки случай някаква Трифена, която “работи за Господ”, се споменава и в посланията на апостол Павел (Римляни, 16:12).

В лицето на Трифена виждаме отново класическия тип на влиятелна и богата вдовица, най-добър обект за християнска пропаганда. Ние, разбира се, можем трудно да кажем доколко далечната роднина на императора е била очарована от дошлия християнски гоис, но споменаването на малко известната понтийска царица, както ще видим, ни позволява да направим предположение за ареала на зараждането на текста.

И така, по заповед на съдията и въпреки Трифена Текла била хвърлена на зверовете.

Отначало пуснали срещу нея една лъвица. Но свирепата лъвица легнала в нозете ѝ. Тогава пуснали срещу Текла леопард. Но лъвицата разкъсала леопарда. След леопарда последвала мечка: лъвицата разкъсала и нея. Накрая пуснали лъв: лъвицата се сбила със самеца и взаимно си прегризали гърлата. Половата солидарност с Текла се оказала по-висшестояща от видовата солидарност.

След гибелта на лъвицата изкарали срещу Текла нови зверове и на нея не ѝ останала надежда да оцелее. А между другото тя не била кръстена заради странния отказ на Павел и следователно била обречена на посмъртни мъки. Текла се огледала в отчаянието си и видяла зад себе си езеро, пълно с хищни мурени, предназначени също за кърваво развлечение на публиката. “В името на Исус Христос, вижте, ще се кръстя в последния ден” - извикала силно Текла и се хвърлила в езерото.

От небето блеснал огън. Мурените изплували нагоре с коремите и огнен облак обвил самокръстената Текла, за да скрие голотата ѝ.

По това време дори най-дебелокожите зрители успели да забележат, че на стадиона става нещо необичайно.И наистина, женската част на аудиторията, съчувствайки на страданията на Текла, започнала да вика: “Позор, позор” и да хвърля към девойката подправки и благовонни треви. Но сексистки настроените самци искали продължение на банкета.

Вързали Текла за два огромни бика, а след това заврели в яйцата им нажежено желязо (трудно е като че ли да се измисли по-сексистки натоварена сцена). Огънят от желязото обаче се прехвърлил на въжетата, които стягали Текла. Те изгорели и Текла паднала на арената невредима. Царица Трифена, която присъствала на екзекуцията, извикала и паднала безчувствена: помислила си, че Текла е мъртва.

И едва тук бездушният преследвач Александър се стреснал. Лъвицата, огнения облак, изплувалите нагоре с коремите мурени - всичко това той приел равнодушно. Но от припадъка на Трифена се изплашил страшно, защото била роднина на Август и Александър се страхувал от детайлното разследване на смъртта ѝ.

По негова заповед съдията оправдал Текла и жените, които седели в театъра, надали силен вик и с гръмки гласове започнали да славят Бога, и казали: “Велик е Богът на Текла” (Деяния на Текла, 38).

Царица Трифена се свестила и взела Текла в дома си. Там тя седяла осем дена, обучавайки царицата на Божиите заповеди. Иначе казано, Текла постъпила като апостол. След това, облечена с мъжки дрехи, тръгнала по Писидия да проповядва Божието слово, а царица Трифена изпратила с нея злато и богати одежди, “за да служат на вдовиците” (Деяния на Текла, 41).

БЕЛЕЖКИ

1. Цялата история на Павел и Текла се цитира по: The Acts of Paul and Thecla // F. C. Conybeare. The Armenian Apology and Acts of Apollonius and Other Monuments of Early Christianity. New York, 1986; Конибеар възпроизвежда арменския вариант на “Деянията”, който се е запазил по всяка вероятност в най-запазен вид.

2. Richard Pervo. The Acts of Paul, 3, 3.

3. William Ramsay. The Church in the Roman Empire, London, 1897. P. 33.

4. На следващите редактори това твърдение на Димас и Хермоген се сторило недостатъчно еретично и те го заменили с удивителното: “Ние възкръсваме в своите деца”.

(Следва)