ПОЛЕЗНИТЕ ИДИОТИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През ХХ век правителствата на западните страни се страхували от тези хора и ги мразели, громели ги в пресата и ги арестували.

Започналите през миналия век политически процеси създали една любопитна група, която попаднала в историята под обидното прозвище “полезни идиоти”. Този израз заседнал в политическия сленг като връх на унищожително и издевателско отношение.Между другото, в зората на своето създаване терминът не получил широко разпространение. По принцип го използвали “посветените в темата” другари.

Но времената се променяли. Някога обемистият по смисловата си натовареност термин девалвирал в съвременността до улична ругатня. Далече не всеки ще си спомни кои са били наричани първоначално “полезни идиоти”, с какво са били толкова опасни и кой е измислил това изразително прозвище.

ДА НАРЕЧЕШ ПРАВИЛНО, ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ ПРАВИЛНО

След държавния преврат в Руската империя през 1917 година и идването на власт на партията на болшевиките западните страни осъждали единодушно свалянето (както бихме казали днес) на “конституционния строй”. Болшевиките не криели своите намерения - да продължат експанзията извън пределите на Русия, за да се унищожат западните демокрации и да се заменят с диктатура на пролетариата. С тази цел през 1919 година в Москва бил създаден Комунистически интернационал (третия по ред - бел. на П. Н.), който подхранвал и направлявал в нужното русло европейските и американските комунисти. И освен това коминтерновците се опитвали да съблазнят западните социалисти.

За хората от бившия СССР комунистите и социалистите били едно и също нещо. Но на запад през ХХ век между тях имало съществени разлики. Да разгледаме като нагледен пример Канада. Формално социалистическото движение в нея се зародило през 1904 г. Дребни и маргинални течения в първите години тихо, а след това все по-шумно заявявали своите искания. Преломна станала 1919 година, когато, като гръм от ясно небе, избухнала обща стачка в град Уинипег. В нея участвали тридесет хиляди души. Полицията разгонила жестоко демонстрантите. Ще уточня: жестоко по канадските мерки.

В момента на обединението в движението на социалистите настъпил и разкол - отделила се една група екстремисти. Така се образувала Комунистическата партия на Канада, която се занимавала с конспирология и след това се настанила под крилото на Коминтерна. А социалистите усвоили урока, който им преподала полицията. Те изоставили идеята да организират бунтове: участвали през 1921 година в изборите и спечелили честно в избирателните райони на кметско равнище, а някои дори достигнали до провинциално равнище.

Социалистите не искали революция и - не дай, боже - диктатура на пролетариата. Така те постепенно станали напълно прилични политици. А комунистите, особено техните лидери, дълго време се криели в нелегалност, проповядвали идеите на марксизма и перманентната революция. Заради което мнозина от тях от време на време се озовавали на затворническите нарове.

Така че, за да не се объркват нещата, социалистите на запад били наричани социалдемократи. Тях Коминтернът не ги обичал и им лепял всякакви дребнобуржоазни етикети. Заедно с това, използвайки неяснотата на понятията социализъм и комунизъм, именно в средата на западните социалисти болшевиките търсели разбиране и симпатия в лобиране за своите далече не най-праведни интереси. Тях (социалистите) съветските болшевики използвали сляпо, презирайки ги и наричайки ги за пред очи “полезни идиоти”. Именно с одобрението на полезните идиоти или с тяхното благожелателно умиротворение СССР подготвял в западните страни държавни преврати. Разбира се, не само социалистите попадали под коварното обаяние на болшевиките. Но те (социалистите) се оказали основна рискова група, ако се изразим с медицинския термин.

Обърнете внимание, че комунистите не влизали в категорията на полезните идиоти! Те прекрасно разбирали, макар и не напълно, замислите на коминтерновското ръководство. Те изпълнявали поръчения на чужда държава и фактически били нейни агенти.

Терминът бил изяснен: отначало полезни идиоти наричали западните поклонници на Съветския съюз - предимно социалистите, които били използвани сляпо, като ги купували с красиви лозунги и обещания.

КАКВО КАЗАЛ ИЛИЧ

Тук му е времето да възкликнем: “Ленин е употребил за първи път това обидно название, нали?!” Не съвсем. Появява се насрещният въпрос: кога, при какви обстоятелства е казал подобно нещо и може ли да бъде приведен пълен цитат? От една страна, в произведенията на вожда на пролетарската революция няма нещо, което да е даже близо до острия епитет идиоти. От друга, може би Ленин е казал нещо в устна форма и някой от неговите приближени е цитирал главния болшевик?

РУСКОЕЗИЧНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Всъщност сериозният източник е само един - спомените на Карел Радек: “Имаше и много честни хора, които не приемаха мисълта за война, за дива и ужасна кланица и очевидно безсмислена жестокост. Сред тези, които Ленин наричаше “полезни идиоти”, се намериха мнозина, които можеха да бъдат използвани”.

Било ли е това изказване доказателство, че Ленин наистина е употребявал словосъчетанието “полезни идиоти” в споменатия по-горе контекст? Като силна страна в полза на твърдението на Радек следва да посочим личното му познанство с Ленин. Да, той би могъл да е разговарял с Илич и да чуе как нарича някакви “честни” хора с пиперливи думи. Но кои са тези хора конкретно, откъде са, в какво именно се състои техният идиотизъм, как са били използвани? Обяснения няма.

Главният проблем в думите на Радек е това, че не цитира Ленин и не посочва обстоятелствата, при които е била произнесена фразата. Илич изобщо не се сдържал в изразите си. Кого ли само не рендосвал с най-последни думи, включително и съратниците си. Затова към споменатата по-горе фраза на Радек трябва да се отнасяме с порядъчна доза скептицизъм.

Съвсем слаб за търсене на първоизточника изглежда преразказът, който Юрий Аненков прави на думите на Ленин: “Културните слоеве в Западна Европа и Америка не могат да се ориентират в съвременното положение на нещата... тези слоеве трябва да бъдат смятани за глухонеми и по отношение на тях да се действа, като ес основаваме се на това положение”.

Какво това изречение доказва или опровергава? Без да се опитваме да принизим адреса на изказването, ще отбележим, че то няма никакво отношение към термина за идиотите.

АНГЛОЕЗИЧНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Колкото и да е странно, западните изследователи пристъпили към въпроса за търсене на “полезните идиоти” много по-системно и обстоятелствено, което отчасти им изиграло (на изследователите) зла шега.

Първото споменаване на термина е намерено през 1804 година в изказване на Хайнрих Чоке, немски и швейцарски писател, журналист и чиновник: “Всеки, който се жертва заради нарцисизма, се нарича полезен идиот”.

Друг случай на споменаване: 10 юни 1864 година във вестник “The Saturday Review” някакъв политик осмива избирател, “един от полезните идиоти”, които критикуват остро правителството.

От горепосочените изказвания е абсолютно очевидно, че става въпрос за банална подигравка, която не излиза от рамките на площадните ругатни. Макар и облечена в изискана писмена форма.

И точно в това се съдържа злата шега. Западните автори не намерили съдържателна част на понятието “полезни идиоти”, а уловили само отзвука.

По-нататък търсенията, както на рускоезичните, така и на западните изследователи, ни пренасят в 50-те години на миналия век и в по-късни години. Но названието и смисловото му съдържание се появили много по-рано.

АВТОРЪТ НА СЦЕНАТА!

Както беше казано по-горе, пълнежът на термина не се появил през втората половина на ХХ век, а в началото на 20-те години. Думата има Борис Бажанов, секретар на Политбюро и личен помощник на другаря Сталин. Бажанов присъствал на заседанията на Политбюро и си водел записки. Бажанов конспектирал всичко казано от висшето ръководство на Съветския съюз от 1923 до 1926 г. До края на 1927 година той заема други високи длъжности в държавата. През 1928 година Бажанов избягал през Иран на запад - във Франция, където през 1930 година написал мемоари. Книгата се нарича “Спомени на бившия секретар на Сталин”.

Ето откъс от Глава № 7; откъсът е дълъг, но си струва да бъде даден без съкращения: “И така, обсъждат се въпросите на външната политика... “Аз предлагам - казва Литвинов - да бъдат признати царските дългове”. Гледам го не без удивление. Ленин и съветското правителство десетки пъти провъзгласяваха, че едно от главните завоевания на революцията е отказът да се платят външните дългове, направени от Русия по времето на царската власт. Някой от членовете на Политбюро, като че ли Михалванич Калинин, пита: “Какви дългове, довоенните или военните?” “И едните, и другите” - подхвърля небрежно Литвинов. “А откъде ще намерим средства, за да ги платим?” Лицето на Литвинов е нагло и полупрезрително, цигарата виси в ъгъла на устата му. “А кой казва, че ще ги плащаме? Аз казвам не да ги плащаме, а да ги признаем”. Михалванич не се предава: “Но да ги признаем, означава да признаем, че сме длъжници и с това да обещаем да платим”.Видът на Литвинов е даже уморен - как не разбират толкова прости неща: “Съвсем не, за никакво плащане не става дума”. И ето че от въпроса започва да се интересува Каменев: “А как да стане така, че да признаем, да не платим и да излезем неопетнени?” (Каменев, трябва справедливо да кажем, все още се безпокоеше за неопетнеността). “Нищо по-просто няма от това - обяснява Литвинов. - Обявяваме на целия свят, че признаваме царските дългове. А там всякакви благонамерени идиоти ще вдигнат веднага шум, че болшевиките се променят, че ставаме държава като всички други и така нататък. От това извличаме цялата възможна полза. След това по партиен ред изпращаме по места секретна директива: да се образуват дружества на жертвите на външната интервенция, които да събират искания на пострадалите; добре разбирате, че ако изпратим съответния циркуляр по партийна линия, ще съберем заявления от “пострадали” за всякаква сума; е, ще бъдем скромни и ще съберем сума, която е малко по-голяма от царските дългове. И когато започнат преговорите за плащане, ще предявим нашите насрещни претенции, които ще покрият напълно нашите дългове и освен това ще искаме да ни платят добавка”. Проектът се обсъди сериозно. Главното затруднение беше, че са все още пресни в паметта триумфалните заявления на Ленин за отказ от изплащане на царските дългове. Опасяваха се, че това ще обърка идеите на братските компартии в чужбина. Каменев даже отбелязва мимоходом: “Това е същото, което Керзон нарича болшевишки маймунски номера”. Засега предложението на Литвинов е оставено настрани”.

По всичко излиза, че бъдещият нарком на външните работи е ударил първи звучна плесница на западното прогресивно човечество.

Вероятно в болшевишка Русия и в следващия СССР понятието “полезни идиоти” е съществувало в устна форма и до изказването на Литвинов. Може би Ленин е казвал нещо подобно или някой друг. Това не може да се провери. Факт е, че именно думите на Литвинов са били записани и са влезли в историята, затова трябва да признаем него за “първооткривател”.

Както виждаме от цитирания откъс, Литвинов определя съвсем точно тези, на които лепи етикета - това са хората от западните страни, които симпатизират наивно на Съветския съюз. По това време СССР е враг на западните демокрации, но “полезните” хора не разбират това. Те в много отношения се превръщат в лост на Кремъл за отслабване на Запада.

Нека не ни заблуждава думата “благонамерени”. В контекста абсолютно ясно прозира “всевъзможната полза”. Става въпрос за доверчиви глупави идеалисти, купени от враждебната пропаганда. Тях Литвинов съвсем заслужено нарича принебрежително “полезни идиоти”. Нима Максим Максимич не е прав?

В заключение можем да добавим, че след сто години нищо не се е променило. Съветският съюз отиде в небитието, но се появиха други радикални течения, които се стремят да покръстят целия свят в своята вяра, в своята идеология. Благодушните идеалисти отново им ръкопляскат. Времето не е учител. Както е казано в “Еклесиаст” (гл. 1, ст. 11): “Няма спомен за миналото; а и за това, което ще дойде, няма да остане спомен у тези, които ще живеят после”.