ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

В съвременното християнство огромна роля играе култът към Богородица. Тя ни гледа от руските икони и от картините на възрожденските майстори; от витражите на готическите катедрали и от купола на “Света София”. Но в ранното християнство нямало нищо подобно. Земната майка на Исус имала доста по-малко значение.

Затова пък важна роля в култа играела Текла, спътничката на Павел. На Текла били посветени култови места и манастири. Близо до Тарс се намирало светилището на св. Текла, заобиколено с безкрайни пещери на отшелници и отшелнички. Св. Текла се явила на император Зенон, който ѝ построил църква в Селевкия. Някои легенди твърдели, че Текла не е умряла, което било естествено за персонаж, чието име Текла (Теоклея) се превеждало като “Божия слава”. В някои текстове, например в “Деянието на Евгения”, “Деянията на Текла” се наричат “свещено писание”, което ще рече, че се поставят наравно с Евангелията [1].

Тази популярност на Текла може да ни се стори много удивителна, защото в “Деянията на апостолите” - единствената книга, влязла в канона и посветена на събитията след смъртта на Исус, никаква спътница на апостол Павел категорично няма.

При това апостол Павел е не само главен герой на “Деянията на апостолите”. Техен автор е същият човек, който е написал “Евангелието от Лука”, и този наш условен Лука е бил ученик на Павел. А самият текст, въпреки своето днешно пищно название, е всъщност апология на Павел. Павел е главен герой и авторът на текста често пише от първо лице. Това е така нареченият “документ НИЕ”. Така авторът на “Деянията” подчертава, че познава добре Павел и пише това, което е видял с очите си.

Каноничните “Деяния на апостолите” на пръв поглед се различават изгодно от предишните текстове, които разгледахме. Чудесата в тях не са системообразуваща част от сюжета. Разбира се, там Павел също изцелява болни и гони бесове, а ангел пренася апостол Филип в Ашдод, но по принцип текстът на “Деянията на апостолите” е доста реалистичен.

Ние видяхме това съвсем неотдавна в примера за град Ефес. Авторът на “Деянията на апостолите” честно разказва как любимият му учител, въпреки своите изцеления, е бил принуден да се крие от разярената тълпа, ревяща в театъра на “великата Артемида Ефеска”. При това Павел бил спасен от тълпата не от умението си да поразява своите врагове със слепота, а от баналното покровителство на градските магистрати.

Ще припомним, че именно авторът на “Деянията” разказва за своя учител. Той съобщава, че за разлика от другите апостоли Павел не бил личен познат на Исус.

Нещо повече, той първоначално преследвал неговите ученици! Даже участвал в убиването с камъни на някой си дякон Стефан, чието име в превод от гръцки означава “венец”. Стефан бил убит в хода на безредици, протекли право на стълбите на Храма, и след тези безредици последователите на Исус били принудени да избягат от Ерусалим.

Павел, “дишайки още заплахи и убийство срещу учениците на Господа”, тръгнал след тях за Дамаск и по пътя за Дамаск му заговорил Христос. “И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?” (Деяния, 9:4).

Интересното е, че самият Павел описвал своето покръстване малко по-иначе. Той съобщил, че бил “грабнат и занесен до третото небе... и чул неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори” (2 Коринтяни, 12:2–4).

Разказът на Павел имал подчертано гностичен привкус. Павел ни по-малко, ни повече твърдял, че лично се е възнесъл на небето. Напротив, разказът на Лука, според когото Павел само чул глас, спазвал най-строгите канони на юдейския монотеизъм. Именно юдейската ортодоксия забранявала да се вижда Бога и разрешавала само да се чува гласът му.

Скоро след своето покръстване Павел, според “Деянията”, се появил в Ерусалим, след това в Кесария, а след това в Антиохия. От Антиохия заминал за Селевкия, а оттам отплавал за Кипър. След Кипър проповядвал в Антиохия, Писидия, Икония и Листрах. Учредявайки църкви и просвещавайки хората, Павел преминал през Финикия, Сирия, Самария и Киликия, през Македония и Гърция, през Галатия и Фригия, през Азия и Ахая и накрая се озовал в Рим.

Навсякъде по този път Павел проповядвал, че Исус Христос умрял на кръста, за да изкупи греха на цялото човечество, и че неговите последователи не трябва да спазват кашрута и да се обрязват. “Яжте всяко месо, което се продава на пазара, без да разпитвате откъде е” - уверявал той своите последователи (1 Коринтяни, 10:25).

Заради това свое послание Павел, както вече казахме, бил подложен на преследване от злобните юдеи. Те го изгонили от Антиохия Пасидия (Деяния, 13:45) и едва не го убили с камъни в Листра (Деяния, 14:19). В Солун юдеите за малко да превземат с щурм къщата, в който се криел (Деяния, 17:5).

Когато Павел се появил за първи път след дълго прекъсване в Ерусалим, тълпата се нахвърлила върху него направо пред входа на Храма. А когато римляните го спасили, някакви четиридесет фанатици се заклели (иначе казано - приели херем, свещена клетва), като казали, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел (Деяния, 23:12).

За да спаси Павел, на римския хилядник се наложило да предприеме наистина извънредни мерки и да го изпрати за Кесария при прокуратора Феликс под охрана от двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста стрелци с лък.

В оригинала авторът на “Деянията” често нарича юдеите, нападнали Павел, ревнители, иначе казано - зилоти, както Йосиф Флавий нарича партията на антиримските въстаници. Той съобщава също така, че юдеите, които изгонили Павел от Антиохия Пасидия, били изпълнени с ревност ( ζῆλος) (Деяния, 13:45) и че солунските юдеи възревнували ( ζηλόω) срещу Павел (Деяния, 17:5).

Ревността била също така непосредствена причина за опита да бъде линчуван Павел в Ерусалим. Във всеки случай в навечерието на това линчуване Павел се явил при Яков и той му заявил: ”Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и всички те са зилоти ( ζηλωτής)” (Деяния, 21:20).

Удивително е, че в посланията на самия апостол Павел няма никакви оплаквания от преследващи го евреи.

Вместо това в посланията му постоянно се срещат жалби срещу “лъжеапостоли” (2 Коринтяни, 11:13) и “лъжебратя” (Галатяни, 2:4), които тревожат покръстените от него хора, “изкривяват благовестието Христово” (Галатяни, 1:7) и ревнуват (ζηλοũσιν) (Галатяни, 1:17) учениците на Павел. Вместо да не обръщат внимание на юдейския закон, те призовават да бъде ревностно спазван.

При това посланията на Павел не оставят у нас съмнение за личността на тези гнусни еретици: това са не някои други, а Яков, брата Господен, и апостол Петър, който се срещнал с него в Антиохия, колебал се известно време в отношението си към Павел и преди да дойдат някои от Яков, ядял заедно с езичниците, а когато дошли, се оттеглил и странял от тях, защото се боял от обрязаните (Галатяни, 2:12).

Нещо повече: Павел бил принуден да признае, че “лъжебратята” стояли в сектата много по-високо от него. Те били “велики апостоли” (2 Коринтяни, 11:5) и “най-почитани” (Галатяни, 2: 1).

Както вече казахме по-рано, всичко това заедно ни кара да предполагаме, че “юдеите”, които са се опитвали да убият Павел в много градове на Римската империя, са били именно зилоти. И че тайнственият Яков, при когото Павел побързал да се яви веднага след идването си в Ерусалим, не е бил друг, а Яков Праведника, братът на Исус, ръководител на цялата община от последователи на Исус.

Главна причина за разногласията между Павел и Яков, брата Господен, бил не просто абстрактният спор за юдейския закон. Истинските последователи на Исус, иначе казано - зилотите, праведниците, светците, ноцрим, спазвали фанатично юдейския закон и смятали, че второто пришествие на Христос ще бъде ден на триумф на Израил над всичките му врагове. Това ще бъде ден, когато праведниците ще поразяват враговете си с огън от своите уста и когато светците ще режат гърлата на езичниците в състава на смесени с ангели военни съединения. От тяхна гледна точка Павел бил нов Валаам, а учениците му били “синагога на Сатаната”.

“Учението на Павел възмущавало дълбоките убеждения на юдеите християни. Опитът да се представи трагичната смърт на техния Властелин, Месията на Израил, от ръцете на омразните римляни като божествен акт на спасение на езичниците от гибелта, която всички те заслужавали, бил от тяхна гледна точка равносилен на богохулство” - отбелязва С. Брендън [2].

Неприятностите на Павел били от съвсем друг характер в сравнение с неприятностите на другите апостоли, “най-почитани” и “лъжебратя”.

Тях ги преследвали властите: в Пергам те убили “верния свидетел Антипа” (Откровение, 2:13), а в Ерусалим цар Ирод убил с меч Яков, брата на Йоан (Деяния, 12:2).

Напротив, римските власти постоянно пазели Павел, а преследвали неговите фанатични противници.

В четиридесетте юдея, заклели се да не ядат и да не пият (тоест да не ядат месо и да не пият вино), докато не убият Павел посред съдебното заседание, трудно можем видим представители на официалните власти. Клетвата да не се яде месо и да не се пие вино е типична клетва на членовете на “четвъртата секта”, които точно по това време развихрят терористична кампания в Ерусалим. Същата формулировка се употребява и по отношение на апостол Тома: той “не яде и не пие” (Деяния на Тома, 9:96:6).

Неприемането на посланието на Павел било толкова голямо, че германският протестантски библеист и основател на Тюбингенската школа Кристиан Фердинанд Баур още през XIX в. предположил, че познаваме апостол Павел под два различни ипостаса.

Единият аватар на Павел е именно апостол Павел, “апостолът на езичниците”, а другият му аватар е Симон Влъхвата, магьосник и вълшебник, претендиращ, както помним, за ужас на Юстин Мъченик, че самият той е Христос и бог.

Така фактът, че “Деянията на апостолите” са действително написани от очевидец и имат напълно реалистичен характер, съвсем не ги прави достоверен документ. Точно обратното - това е пропаганден документ, подчинен само на една цел: максимално да дистанцира Павел от страшния Симон Влъхвата и да заяви, че Исус е проповядвал това, което проповядва Павел.

И този документ, чийто автор често пише от първо лице и се нарича спътник на Павел, никъде нито с една дума, нито с един ред, нито с една буква не говори за присъствие в живота на Павел на някаква жена, още повече жена с претенциозно име, превеждащо се от гръцки като “Божия слава”.

Защо?

Нека да се вгледаме по-внимателно.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of Saint Eugenia, 3 // F. C. Conybeare. The Armenian Apology and Acts of Apollonius and Other Monuments of Early Christianity. New York, 1986.

2. Samuel Brandon. Jesus and the Zealots. P. 184.

(Следва)