ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ

Историята за цар Соломон, който построил Храма с помощта на покорни нему духове, обикновено се асоциира с исляма: тя е разказана в Корана (34, 13) и именно в арабските приказки е станала изумително популярна.

Тази история на пръв поглед няма никакви древни корени. Наистина, Библията описва подробно строителството на храма от Соломон, но никъде не споменава за помагащи му духове.

Подробен разказ за това как цар Соломон (или като е правилно по оригинала: Шломо) строил храма, се съдържа в трета книга “Царе”, която заедно с другите три книги “Царе”, книгата “Исус Навин” и книгата “Съдии” съставя така наречената “Девтерономична история”.

Тези книги се наричат така, защото всичките, шест на брой, съдържащи се в “историята”, са написани от един и същи човек, или - в краен случай - от група съмишленици. Ричард Елиът Фридман даже смята, че знаем името на този човек и че той не не е никой друг освен пророк Йеремия [1].

Въпреки че по-късно Фридман сменя няколко пъти гледната си точка и започва да говори за Йеремия като за вдъхновител на текста, първоначалната му хипотеза е според мене най-привлекателна по причина на това, че свързани литературно-исторически текстове, притежаващи колосална степен на лексикална и теологична кохерентност, рядко се пишат от безлични колективи. Книгите, като историята, се творят от личности, а не от масите.

Така или иначе, можем да бъдем уверени, че Девтерономист е живял през VII–VI в. пр. н. е. и е бил един от най-радикалните монотеисти, чиито текстове са влезли в Библията. Нещо повече, той е бил един от създателите и идеолозите на юдейския монотеизъм.

И ето - този ранен автор, живял триста години след своя герой, не споменава за никакви духове по време на цар Шломо. Вместо това Девтерономист изброява съседни, напълно светски владетели, които поднасяли дарове на Соломон, защото просто били възхитени от неговата мъдрост.

Така той ни съобщава, че Хирам, царят на Тир, му изпратил сто и двадесет таланта злато и кедров и кипарисов дървен материал (3 Царе, 9:11-14). Савската царица, възхитена от мъдростта на Соломон, му подарила “ сто и двадесет таланта злато и аромати в много голямо количество и скъпоценни камъни” (3 Царе, 10:10). И всички царе на земята донасяли “всеки дара си: вещи от сребро и вещи от злато, и облекла, и оръжия, и аромати, коне и мулета. Така ставаше година след година” (3 Царе, 10:25).

Освен този златен дъжд, изсипал се върху Соломон благодарение на мъдростта му, царят, ако се вярва на Девтерономист, бил изключително успешен в икономическите си предприятия.

Заедно с цар Хирам той построил кораб в Есион-Гавер на Червено море и този кораб му докарал от Офир 420 таланта злато (3 Царе, 9:26-28). Един път на три години пристигал тарсийски кораб, “натоварени със злато и сребро, слонова кост и маймуни, и пауни” (3 Царе, 10:22). А цялото злато, което идвало годишно при цар Соломон, било шестстотин шестдесет и шест таланта, а среброто “се считало за нищо в дните на Соломон” (3 Царе, 10:21).

Така каноничният текст на Библията рисува един изключително реалистичен портрет на успешен цар, който трупа огромни богатства без никакви свръхестествени способности.

Но апокрифните юдейски източници представят съвсем различна картина. Така например текстът под заглавие “Завещанието на Соломон” разказва радикално различна версия за произхода на богатството на Соломон. В него няма никакви царе, царици и търговски кораби от Есион-Гавер. Според “Завещанието на Соломон” фантастичното богатство на царя имало фантастичен произход.

Цар Соломон - ни повече, ни по-малко - получил от архангел Михаил пръстен, който му давал сила над подземните и небесните духове. Тези духове му построили Храма. А за да властва над тях, на Соломон му трябвало печат.

“Завещанието на Соломон” се е оформило в днешния си вид доста късно: през II–III в. Но много негови части, и особено 18 глава, се определят като по-ранни: Тод Клуц ги отнася към I–II пр. н. е. [1].

Тази 18-та глава е нещо като древен магически учебник - определител на болести.

За да излекува една болест, съвременният лекар трябва да знае: а) как е нейното име, б) как се казва лекарството, което помага срещу нея.

Приблизително по същото схема работи процесът на лекуване и в 18-та глава на “Завещанието на Соломон”, само с тази разлика, че там целителят трябва да знае: а) името на стихийния дух, предизвикал болестта, и б) името на ангела, който помага срещу този дух.

Стихийните зли духове са общо тридесет и шест. В 18-та глава Соломон разпитва всеки от тях, за да разбере кой за коя болест отговоря. “Апокрифонът на Йоан”, както помним, съдържа точно такъв списък на частите на тялото и на духовете. Подобен списък има и в кумранската “Книга на Стражите”.

Като цяло в Кумранп са намерени няколко текста за заклинание на демони (11Q11 и 4Q560), в които заклинателите използват същата процедура като Соломон и апостол Филип. Те карат стихийният дух да назове името си и след това го подчиняват с помощта на името на дадения ангел [2]. По същата процедура, ако читателите помнят, действат в “Деянията на апостолите” седемте скитащи се между градовете “синове на първосвещеника Скева”, с тази разлика само, че опитът им да прогонят един зъл дух в името на Исус завършил с оглушителен неуспех.

В гръцкия текст на “Завещанието на Соломон” тези духове наричат себе си “стохеи” и “космократори”. Точно така нарича стихийните духове авторът на писмото до Колосяните (Колосяни, 2:8) и до Ефесяните (Ефесяни, 6:12). Нещо повече, авторът на тези писма предупреждава своето паство, да не се прелъстява от тези, които им обещават власт над стихийните духове, а вместо това да вярва в Христос, в когото обитават цялата Плерома, Началствата и Властите (Колосяни, 2:9–10) [3].

Това явно е камък в градината на тези, които като апостол Филип обещавали на своите последователи именно власт над стихийните духове.

За Соломоновата власт над стихийните духове ни съобщава през I в. Псевдо-Филон [4]. Същата история разказва и Йосиф Флавий: Господ дал на Соломон власт над злите духове и той, Йосиф, видял веднъж с очите си как някакъв юдейски заклинател Елеазар, използвайки заклинания, останали от времето на Соломон, изгонил бяс от един болен човек пред очите на високопоставена римска аудитория, включваща не кой да е друг, а император Веспасиан и синовете му. “Соломон е оставил след себе си заклинания за лечение от всякакви болести и вълшебни формули, с чиято помощ могат да се връзват демони” - съобщава Йосиф [5].

И така, имаме две версии за произхода на активите на цар Соломон.

Според монотеистичния текст, написан не по-късно от VI в. пр. н. е., богатствата на Соломон са му подарени от съседни царе, възхищаващи се на неговата мъдрост. Според редица юдейски апокрифи, написани не по-рано от II в. пр. н. е., иначе казано - минимум четири столетия по-късно, тези богатства са донесени на Соломон от покорни нему духове.

Изглежда логично да се предположи, че втората версия се е появила много преди първата. Соломон бил богат, несметно богат; той имал кораби, слонова кост, пауни и злато, и среброто, докато бил жив, не се смятало за нищо. Това несметно богатство е отразил реалистично в своя монотеистичен текст Девтерономист, но след това народната фантазия, която не се задоволила със сухи икономически обяснения като монопола на търговията в Червено море, измислила духове, пръстен, печат, etc.

Проблемът обаче се състои в това, че археологията не потвърждава историята за невероятното богатство на цар Соломон. Описаното в “Трета книга Царе” строителство на Хацор, Гезер и Мегидо е в действителност осъществено от друг цар и доста по-късно [6]. Разкопките край Храмовия хълм в Ерусалим не показват никакви следи от знаменития Соломонов храм или неговия дворцов комплекс [7]. Царството на Соломон в действителност било бедно, а Ерусалим даже по негово време си оставал едно голямо планинско село [8].

Затова пък Соломон, също като много други реални владетели на Древния Изток - например Гилгамеш, владетелят на Урук, или Атрахасис, владетелят на Шурупак, - израстнал в народната памет до съвършено грандиозни размери.

Иначе казано, нещата биха могли да бъдат точно противоположни.

Народната фантазия (или даже може би правителствената пропаганда) е смятала от много ранно време цар Шломо бен Давид за Син на Бога и Властелин на духовете. Тя приписвала на тези духове строителството на храма и необикновеното богатство на царя.

Но авторът на Девтерономичната история, идеолог и създател на юдейския монотеизъм, бил категорично против тази легенда. Тя не му била по сърце, както не му било по сърце почитането на Небесното войнство и Ашера.

Той успял да напише история за цар Соломон, без да спомене нито едно чудо. За Девтерономист чудесата била анатема, или, преведено на иврит - херем. А историята за цар, макар и от рода на Давид, който можел да заповядва на духове, е троен херем.

Историята за Соломон, който властвал над духовете, може съвсем реално да е една от древните легенди, които са се запазили в народната еврейска среда и са възкръснали отново във вярванията на юдейските миленариски на границата между столетията.

В крайна сметка едва ли можем да смятаме, че версията на Девтерономист е по-реалистична, само защото не споменава за власт над духовете. Логиката на мита, който твърди, че духовете служели на Соломон, защото бил изпълнен с мъдрост (хокма), поне е разбираема. А защо заради мъдростта на Соломон трябва да му служат земните царе и царици? Историята за могъщи царе от всички краища на земята, които ни в клин, ни в ръкав даряват на дребния цар на извънщатното Юдейско царство неизброими богатства, е не по-малко фантастична от историята за духовете.

Девтерономист описва много подробно икономическата активност на Соломон и корабите от Есион-Гавер - но работата е там, че това описание е прекалено подозрително в подробностите си. Библията, както между другото и останалите антични текстове, не се интересува изобщо от макроикономика. В цялата останала Библия не се срещат подробни разкази за някакви икономически предприятия. Текстът на Девтерономист прилича подозрително на рационализация. Много вероятно е авторът да е знаел за конкуриращата форма на яхвизма - форма, в която цар Соломон, Син на Бога, седи на Господния престол като аватар на Господа, може, благодарение на своята хокме, да заповядвал на духовете и е несметно богат.

Той се е опитал да даде на тази народна легенда рационално икономическо тълкуване. Да, на Соломон му носели злато. Но това били царици и царе, а не някакви духове. Този, който казва, че са били духове, не е никакъв монотеист, а е отвратителен езичник, който смята, че боговете на света са много и че хората могат да видят бога и да бъдат богове.

БЕЛЕЖКИ

1. Todd E. Klutz. Rewriting the Testament of Solomon, Tradition, Conflict and Identity in a late Antique Pseudepigraphon. LSTS. London, 53, T&T Clark, 2005. P. 35.

2. Clinton E. Arnold. Sceva, Solomon and Shamanism: The Jewish Roots at the Problem of Colossae. The Journal of the Evangelical Theological Society, 55/1, 2012. 7–26.

3. В Новия Завет двете писма се приписват на апостол Павел. Критично настроената библеистика се съмнява в авторството на Павел. По-вероятно е двете писма да са написани от негови последователи и ученици.

4. Pseudo-Philo. Biblical Antiquities, LX.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 8, 2, 5.

6. Israel Finkelstein. The Bible Unearthed, New York, 2002. P. 142.

7. Israel Finkelstein. The Bible Unearthed, New York, 2002. P. 126.

8. Israel Finkelstein. The Bible Unearthed, New York, 2002. P. 150.

(Следва)