НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1974 г. / МИР / ШОН МАКБРАЙД

Шон Макбрайд (Seán MacBride)

26 януари 1904 г. – 15 януари 1988 г.

Нобелова награда за мир (заедно с Ейсаку Сато)

(За усилията му да осигури и развие правата на човека по целия свят.)

Ирландският юрист и политически деец Шон Макбрайд е роден в Париж. Баща му, Джон Макбрайд, е ирландски националист, който се противопоставя на британското господство и създава ирландска бригада, сражаваща се в Южна Африка срещу Англия по време на Бурската война. Майката на Шон, Мод Гоин, е известна красавица, на която посвещава редица стихове Уилям Бътлър Йейтс. Тя заема видно положение сред ирландските националисти.

През 1905 г. бащата на Макбрайд се връща в Дъблин, като оставя семейството си в Париж. Момчето учи в езуитското училище “Св. Луи”, където се научава да говори бегло френски език, без почти да знае английски. По време на ваканцията през 1914 г. десетгодишният Макбрайд и майка му се грижат да войниците, ранени в битката при Марна. Бащата на Макбрайд, след като участва в антианглийското въстание през 1916 г., е заловен и екзекутиран. Момчето и майка му заминават за Дъблин, където майката е арестувана няколко пъти за политическа дейност. Два пъти Макбрайд ѝ помага да излезе от затвора, два пъти арестуват и него.

През 1917 г. Макбрайд става член на Ирландската републиканска армия (ИРА). Въпреки младостта си участва като офицер във войната през 1919-1921 г. срещу Англия. Известно време е секретар на републиканския лидер Еймън де Валера. В съответствие с мирните споразумения в Ирландия е създадена Ирландска свободна държава; шест северни графства, където преобладава протестантското население, остават част от Великобритания. Ръководството на ИРА не е съгласно с това решение и започва гражданска война с ирландското правителство. Няколко пъти Макбрайд е арестуван, но успява да се спаси. Въпреки огромния си ръст, характерната си прегърбеност и забележимия си френски акцент, той се гримира успешно и живее като нелегален четиринадесет години.

През 1926 г. Макбрайд се жени за Каталина Булфин, ирландка от аржентински произход, в семейството се раждат дъщеря и син. Като прекарват една година в Париж, двамата се връщат в Ирландия. През 1929 г. Макбрайд заминава за кратко време в САЩ, където се опитва да организира подкрепа за ИРА. През 1936 г. става командващ в организацията, но една година по-късно излиза от нея в знак на протест срещу планираната терористична кампания в Англия и Северна Ирландия.

Намирайки се в нелегалност, Макбрайд успява да получи юридическо образование в Дъблин и през 1937 г. започва самостоятелна практика. Скоро си спечелва репутацията на най-добрия дъблински адвокат. В началото на Втората световна война ирландското правителство, оглавявано от Де Валера, обявява неутралитет. Когато членовете на ИРА отказват да спазват неутралитета и заявяват, че подкрепят Хитлер в борбата му срещу Англия, ирландското правителство предприема много арести без спазване на формалностите. Въпреки че е скъсал с ИРА, Макбрайд се заема със защитата на няколко терористи, осъдени на смърт, и постига отмяна на присъдите им във Върховния съд.

След Втората световна война Макбрайд основава републиканска партия, ратуваща за икономически реформи, аналогични на Новия курс в САЩ. Предвиждат се отслабване на политическите връзки с Великобритания и провъзгласяване на Ирландска република. На изборите през 1948 г. партията на Макбрайд, демонстрирайки значителна сила, успява да нанесе поражение на управляващата партия “Фиана файл”. В коалиционното правителство, оглавено от лидера на опозицията Джон Кастело, Макбрайд заема поста министър на външните работи. Като такъв той подписва договор със САЩ, който прави Ирландия участничка в Програмата за възстановяване на Европа. През следващата година Макбрайд представлява Ирландия на съвещанието на 19-те държави, които приемат “плана Маршал”. Макбрайд използва своя авторитет, за да се приеме на 18 април 1949 г. закон за републиката, според който Ирландия излиза от Общността на нациите и заявява претенции за северните ирландски графства.

Макбрайд остава министър на външните работи до 1951 г. и е избиран в ирландския парламент през 1951, 1954 и 1955 г. В Съвета за Европа играе важна роля за приемането на Европейската конвенция за правата на човека, първият международен договор по този въпрос, подписан през ноември 1950 г.

Оттам нататък Макбрайд посвещава своята енергия на въпроса за правата на човека. През 1961 г. става председател на международния съвет на организацията “Международна амнистия”, като запазва този пост до 1974 г. Пътешествайки по страните, обвинявани в политически преследвания, той укрепва престижа на организацията като неутрален глас в защита на пострадалите. През 1968-1970 г. Макбрайд е генерален секретар на Международната комисия на юристите, учредена през 1952 г. в Западен Берлин за надзор на състоянието на човешките права в ГДР и другите източноевропейски страни. Той е член на Международното бюро за мир и председател на изпълнителния му съвет от 1968 до 1974 г.

През 1973 г. Макбрайд става комисар на ООН за Намибия (Югозападна Африка), намираща се под егидата на ЮАР. Изпълнявайки задълженията си на комисар, той постига решение за независимост на Намибия, въпреки критиките от страна на някои негови колеги в ООН, протестиращи срещу въвеждането на санкции.

Кандидатурата на Макбрайд за Нобелова награда предизвиква възражения в широките обществени кръгове. Едни намират за странно, че изборът е паднал върху човек, свързан дълго време с ИРА. Други смятат за нелогично награждаването на Макбрайд отделно от “Международна амнистия”, която получава награда за мир по-късно.

Активността на Макбрайд в международните отношения се запазва и след получаването на Нобеловата награда. Оставайки комисар на ООН, той обаче не успява да премести от мъртвата точка положението в Южна Африка. През 1977 г. председателства комисията за международни връзки на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Скоро след израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. Макбрайд е назначен за председател на комисията за разглеждане на възможни нарушения на международното право от Израел.

Освен с Нобелова награда Макбрайд е удостоен с Ленинска награда за мир (1977 г.), с американския медал Справедливост (1976 г.) и със сребърния медал на ЮНЕСКО (1980 г.).

Превод от руски: Павел Б. Николов