НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1974 г. / ИКОНОМИКА / ГУНАР МЮРДАЛ

Гунар Мюрдал (Gunnar Myrdal)

6 декември 1898 г. – 17 май 1987 г..

Нобелова награда за икономика (заедно с Фридрих Хайек)

(За пионерския му труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения му анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления.)

Шведският икономист Карл Гунар Мюрдал е роден в малкото село Солварбо в Централна Швеция в семейството на Карл Адолф Мюрдал, железопътен служител, и София (Карлсон) Мюрдал. Животът му през детството в семейната ферма се отразява силно върху неговата икономическа и политическа философия в зряла възраст, философия, която той веднъж нарича съчетание на “джеферсънов либерализъм и шведска селска демокрация”. На двадесет години Мюрдал се определя като “обикновен шведски селски момък... който е наследил ревностното и вярно отношение към ценностите на труда”.

През 1919 г. Мюрдал постъпва в Стокхолмския университет, през 1923 г. е вече дипломиран юрист и открива своя практика. През следващата година се жени за стокхолмската студентка Алва Раймер, която под името Алва Мюрдал става по-късно световно известен социолог, сътрудник на ЮНЕСКО и често помага на съпруга си при работата му в социалната и политическата област. Алва умира през 1986 г. Семейство Мюрдал има един син и две дъщери: Ян Мюрдал - писател, известен в шведската литература и шведските политически кръгове; Сисела Бок - философка със световно име; Кай Фелстер - социоложка.

Като не получава пълно удовлетворение на юридическото поприще, Мюрдал се връща в Стокхолмския университет, където учи икономика под ръководството на Кнут Виксел и Густав Касел. След като получава през 1925 г. докторска степен, той е назначен за преподавател по политическа икономия. Един ден преди борсовия крах през 1929 г. Мюрдал пристига в Съединените щати като стипендиант на фонда “Рокфелер”. Наблюдавайки икономическата и социалната криза по време на Депресията, той е обсебен от стремежа за въздействие по някакъв начин на икономическата политика.

През 1933 г., след като прекарва една учебна година в Швейцария, Мюрдал се връща в Стокхолмския университет, където протича основната част от неговата академична дейност. Той сменя Касел на поста ръководител на университетската катедра по политическа икономия и финанси. Много години по-късно, през 1961 г., е назначен за професор по международни икономически отношения в университета и става основател и директор на Института за изследване на световната икономика.

Мюрдал се увлича от “чистата” икономическа теория едва в периода 1925-1933 г. Именно тогава в своята докторска дисертация “Проблеми на ценообразуването в условия на икономически промени” ("Prisbildningsproblemet och Foranderiig ieten", 1927 г.) той изследва как бъдещото очакване на неопределени пазарни условия влияе върху поведението на компаниите на микроикономическо равнище. Поставянето на този проблем от Мюрдал предшества много изследвания за риска и неопределеността.

През 1931 г. в статия, публикувана в шведското икономическо списание “Икономическо обзор” (“Ekonomisk tidskrift”), Мюрдал развива по-нататък теорията за лихвения процент и кумулативните процеси на Виксел. В това изследване, което се появява на английски език през 1939 г. със заглавие “Парично равновесие (“Monetary Equilibrium”), той въвежда в икономическия анализ понятията "ex ante" (“очакване”) и "ex post" (“осъществяване”): "ex ante" се отнася за очакваната величина на дадена икономическа променлива; "ex post" - за реализираната (или фактическата) величина на тази променлива.

Тези два термина имат решаващо значение в теорията за икономическата динамика, разработена в Стокхолм през 30-те години. Потребителите или компаниите (така наречените икономически действащи лица) основават своите решения върху величината на икономическите променливи "ex ante" (например върху очакваните цени). С това при процеса на установяване на икономическо равновесие се влияе върху реализирането на променливите "ex post" (например върху цените).

Идеите на Мюрдал полагат основите на това, което по-късно получава известност като Стокхолмска макроикономическа школа. В изследването си “Икономически резултати от фискалната политика” ("Finanspolitikens ekonomiska verkningar", 1934 г.) той предлага как да се активира фискалната политика за преодоляване на Депресията. Там се защитава тезата, че за да се поддържа общественото доверие, правителственият дефицит, образувал се по време на Депресията, трябва да бъде покрит от съответен бюджетен излишък по време на следващия след Депресията период на подем. Фактически Стокхолмската школа, чиято активност е предизвикана в основни линии от дейността на Мюрдал, разработва модели на кейнсианска политика още преди да излезе книгата на Джон М. Кейнс “Обща теория за заетостта, лихвата и парите” (“The General Theory of Employment, Interest, and Money”).

След като работи в няколко правителствени комитета, през 1935 г. Мюрдал е избран за депутат в шведския парламент. Съпрузите Мюрдал участват заедно в разработването на демографската политика на Швеция. В публикацията им “Криза в проблема с населението ("Kris i befolkningsfragan", 1934 г.) са изследвани причините за намаляването на раждаемостта в Швеция и в тази област е предложен своеобразен Нов курс, предлагащ интензивна жилищна политика и субсидиране на многодетните семейства. Много от техните препоръки са реализирани в продължение на следващите десетилетия. Освен мерките, поощряващи съпружеските двойки да създават големи семейства, авторите се обявяват за всеобщо полово възпитание на учениците от горните класове с цел предотвратяване на нежелателните бременности. Резултатът от това е, че около семейство Мюрдал възникват остри спорове и двамата стават мишена за остротите на многобройни сатирици.

Когато през 1938 г. Мюрдал отива в Съединените щати да чете поредица от лекции в Харвардския университет, корпорацията “Карнеги” се обръща към него с молба да оглави голяма група от изследователи, изучаваща “негърския проблем”. Попечителите на корпорацията поръчват провеждане на “комплексно изследване на положението на негрите в Съединените щати, което трябва да бъде проведено с пълна обективност”. Приемайки тази задача, Мюрдал и неговата група, в която влиза и Ралф Бънч, подготвят изследването “Американска дилема: негърският проблем и съвременната демокрация” ("An American Dilemma: The Negro Problem and Modern Democracy"), което излиза в два тома през 1944 г. и е признато от мнозина за едно от най-значителните изследвания на расовите отношения в Америка.

В тази разработка Мюрдал отхвърля чисто икономическия подход и анализира социологичните, политическите, историческите, правовите и институционалните основи за отношението на белите към чернокожите американци и съответната реакция на чернокожите срещу расизма. “Американската дилема” не само формулира съответна академична мисъл, но и оказва дълбоко и дълготрайно въздействие върху държавната политика. Подробното проучване на въпросите за дискриминацията в областта на образованието оказва например силно въздействие върху решението на Върховния съд на Съединените щати по делото “Браун срещу Образователния съвет на Топека”, по време на което е утвърден принципът за “разделно, но равно” образование и е поставена извън закона расовата сегрегация в държавните училища.

Мюрдал се връща в Швеция през 1940 г. след нахлуването на нацистите в Норвегия, но през 1943 г. е изпратен в Съединените щати като икономически съветник към шведското посолство. През 1944 г. ученият публикува знаменитата си книга “Предупреждение за световния оптимизъм” (“Varning for Fredsoptimism”), в която предсказва настъпването на сериозни икономически трудности след края на войната, особено в Съединените щати. Като председател на правителствената икономическа комисия той подчертава опасността от продължаващия застой и липсата на балансираност по световните пазари. Отчитайки тези обстоятелства и вземайки под внимание небалансираността на промишлените структури в Швеция, той препоръчва да се въведе обмислена система за правителствено планиране. Мюрдал предрича също така висока стабилност в плановата икономика на Източния блок и подкрепя разширяването на търговията с него.

Като свободен и независимо изказващ се икономист Мюрдал никога не е надежден социалдмократ и не може да се подчинява на политическата дисциплина. През 1947 г. той напуска правителството и приема поста генерален секретар на Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ), едно от подразделенията на Организацията на обединените нации. Там той създава независим икономически секретариат, чиито доклади имат висока репутация. След завършването през 1957 г. на работата си в ИКЕ Мюрдал се присъединява към съпругата си, която е посланик на Швеция в Индия, и пристъпва към 10-годишно изследване на проблема със слаборазвитите страни в Азия (той не признава термина “развиващи се” по отношение на тези страни). Резултат от това изследване е публикуваната през 1968 г. книга “Азиатска драма: изследване на бедността на народите” ("Asian Drama: An Inquiry Into the Poverty of Nations").

Централната теза в тази тритомна работа е, че само задълбочени реформи в областта на контрола на ръста на населението, на разпределението на селскостопанските земи, на здравеопазването и на образованието могат да обусловят бързо икономическо развитие на страните от Югоизточна Азия. Нещо повече, Мюрдал стига до извода, че “меките правителства” на тези страни са прекалено слаби, за да се преборят с това, което той нарича “комулативни сили на бедността”. Според него чуждестранната помощ от страна на Запада, която може в редица специални случаи да изиграе важна роля, ако бъде вярно насочена, като цяло е само спомагателен фактор. Книгата предизвиква навсякъде хвалебствен отзвук заради безпристрастния си подход и енциклопедично пълната наситеност с фактически материал, въпреки че изводите, произтичащи от нея, изглеждат прекалено песимистични в сравнение с тези, които се съдържат в “Американската дилема”.

Със същият песимизъм относно условията, оформили се в азиатските страни, е изпълнено изказването на Мюрдал на Стокхолмската конференция за Виетнам в края на 60-те години. Оценявайки критично американската политика, той заявява, че главно препятствие по пътя на самоопределянето на Виетнам е “американската агресия, предизвикала всеобщото въстание на виетнамския народ”. Той заявява, че даже ако Югоизточна Азия е заплашена от комунистическа инвазия, комунизмът едва ли би могъл да задълбочи много ужасните икономически и социални условия в този регион.

Мюрдал, който нарича себе си “институционален икономист”, не оказва съществено въздействие върху главния поток на икономическата теория за разлика от Пол Самюелсън, Джерард Дебре или Кенет Ероу. Затова пък международното му влияние, напротив, е колосално, защото е един от малкото икономисти с Нобелова награда, които се занимават с въпросите на икономическата и социалната политика и постигат усъвършенстване на широк кръг от дисциплини в областта на обществените науки.

Според него икономист, който не взема под внимание въздействието на политическите и социалните сили върху икономическите събития, е опасен. В своята книга “Срещу течението: критични очерци по икономика” ("Against the Stream: Critical Essays in Economics", 1973 г.) Мюрдал критикува икономистите от основния поток заради отслабеното им внимание към моралната основа на икономическата теория. Той твърди например, че вярата в това, че конкурентните пазари (“невидимата ръка” на Адам Смит) се характеризират с “оптималност”, е оправдана, ако се игнорират проблемите на разпределението.

Като учен Мюрдал се прославя и в родината си, и зад граница. Работейки в Стокхолмския университет, той е поканен също така през 1973-1974 г. като научен изследовател в Калифорнийския университет, а през следващата година - като почетен професор в Нюйоркския университет.

Умира в болница в Стокхолм.

Мюрдал, заедно със съпругата си, получава Наградата за мир на правителството на Федеративна република Германия (1970 г.). Член е на Британската академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата и на Шведската кралска академия на науките. Удостоен е с повече от тридесет научни степени от европейски и американски университети.

Превод от руски: Павел Б. Николов