Ейсаку Сато (佐藤 栄作)
27 март 1901 г. – 3 юни 1975 г.
Нобелова награда за мир (заедно с Шон Макбрайд)
(За приноса му за стабилизирането на условията в тихоокеанския край и за подписването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.)
Японският министър-председател Ейсаку Сато е роден в село Табусе (префектура Ямагучи) и е най-малкият от тримата синове на бившия чиновник и поет любител Хидесуке Сато, занимаващ се с производство на спиртни напитки. Един от синовете му, Ичиро, става адмирал, а двамата други, Ейсаку и Нобусуке - министър-председатели на Япония.
Като завършва начално училище в Табусе и средно училище в Куматото, Сато постъпва в Токийския императорски университет, където изучава германско право. Когато завършва университета през 1924 г. с юридическа степен, той иска да постъпи на работа в министерството на финансите, но получава място в железопътното министерство. През 1926 г. Сато се жени за своята братовчедка Хироко Сато, семейството има двама синове. Сато е оценен в службата си и заема редица важни постове, включително поста директор на железопътното бюро в Осака (1944-1946 г.) и заместник-министър по превозите (1947-1948 г.).
През март 1948 г. Сато оставя грижите за транспорта и се заема с политика. Като влиза в партията на демократите либерали, той е избран за председател на нейния отдел в префектура Ямагучи. През октомври премиерът Шигеру Йошида го привлича в своя кабинет. Йошида се опитва да направи това веднага след края на Втората световна война, но американските окупационни власти блокират неговото назначение, защото брат му Нобусуке участва в кабинета по време на войната и е заподозрян в извършени военни престъпления. Но Нобусуке (променил в съответствие с японските брачни обичаи фамилията си на Киши) е оправдан и братята получават достъп до политиката.
На парламентарните избори през 1949 г. Сато променя съотношението на силите в полза на своята партия. Той напуска поста секретар на кабинета и става един от най-близките помощници на премиера Йошида, отначало като министър на пощите и телекомуникациите (1951-1952 г.), след това - като министър на строителството (1952-1953 г.), след което е избран за генерален секретар на партията.
Кариерата на Сато е силно накърнена през 1954 г., когато към него и няколко други политици са отправени обвинения за получаване на подкупи от корабостроителна компания. Обвиненията срещу Сато са постепенно свалени, но партията му претърпява сериозни щети. До 1957 г. той е вън от политиката, а след това е избран за председател на изпълнителния комитет на обновената либералнодемократична партия, президент на която е неговият брат.
През 1958 г. Нобосуке Киши става премиер на Япония и назначава брат си за министър на финансите. През 1960 г. за премиер е избран Хиято Икеда, съученик на Сато, който му предлага поста министър на външната търговия и промишлеността. През юли 1962 г. Сато напуска кабинета, в което виждат претенции за премиерския пост, и заминава на задгранично пътешествие; среща се с лидерите на Франция, САЩ и на други големи държави. След това, въпреки разногласията с Икеда, когото упреква в слабост, Сато се се връща в кабинета му през юли 1963 г. и остава там до края на 1964 г. След това издига кандидатурата си за поста лидер на партията, за да стане при победа на изборите министър-председател. Макар че Икуда запазва лидерството си, през октомври 1964 г. е принуден да подаде оставка по здравословни причини. След известни колебания той назначава Сато за свой приемник и на 9 ноември 1964 г. парламентът го избира за министър-председател.
От първите си дни във властта Сато обявява намерението си да укрепи позициите на Япония на международната арена при запазване на следвоенния пацифизъм. “Мисля, че невъоръжените и безядрени държави, такива като Япония, трябва да играят по-значителна роля за запазването на мира” - заявява Сато след инаугурацията си. Министър-председателят обещава да продължи политиката на тясното сътрудничество със САЩ и потвърждава привързаността си към следвоенната конституция на Япония, която, между другото, казва: “Войната и заплахата или друго прилагане на сила се забраняват като средство за решаване на конфликти между народите”. Това негово потвърждение има още повече важно значение, защото военната политика на Япония, чиято икономическа мощ расте пред очите, се намира на кръстопът. Сато дава да се разбере, че Япония осъжда използването на ядрено оръжие и заявява решимост “да не се произвежда такова оръжие, да не съществува и да не се допуска в Япония”.
Сато се стреми да подобри отношенията на Япония с нейните съседи. През 1965 г. той подписва договор за дружба и възстановява дипломатическите отношения с Южна Корея, бивша жертва на японската агресия. Две години по-късно посещава Филипините, Австралия, Нова Зеландия, Южен Виетнам, Лаос, Тайланд, Сингапур, Малайзия, Индонезия и Бирма, което оказва благотворно влияние върху развитието на търговските и културните отношения. По време на Виетнамската война Сато се опитва да играе ролята на посредник, но и разочарова много японци, когато одобрява американските бомбардировки на Северен Виетнам през 1968 г.
Благодарение на тесните си връзки със САЩ Сато постига важното връщане към Япония на островите Окинава и Огасавара. САЩ завземат тези острови по време на Втората световна война в хода на ожесточени сражения. След петгодишни преговори през 1972 г. на островите е възстановен японският суверенитет. Сато се опитва да регулира отношенията между СССР и Китай, но безуспешно. През юли 1972 г. той напуска поста министър-председател заради разногласия вътре в партията.
Изборът на Сато за Нобелов лауреат е посрещнат в някои кръгове с недоумение. Макар че японците са зарадвани от признаването на антимилитаризма на тяхната страна, мнозина поставят под въпрос пацифизма на Сато. Японците знаят, че той одобрява бомбардировките на Северен Виетнам, пречи на Китайската народна република да влезе в ООН и на възстановяването на нормалните отношения с Пекин.
На 19 май 1975 г. по време на обяд в ресторант Сато получава кръвоизлив в мозъка. Две седмици по-късно умира.
Превод от руски: Павел Б. Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.