НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1974 г. / ИКОНОМИКА / ФРИДРИХ ХАЙЕК

Фридрих Хайек (Friedrich Hayek)

8 май 1899 г. – 23 март 1992 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Гунар Мюрдал)

(За пионерския му труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления .)

Австрийският икономист Фридрих Август фон Хайек е роден във Виена. Той е син на Август фон Хайек, сътрудник на местните здравни органи и по съвместителство професор по биология във Виенския университет, и Фелиситас (Юрашек) фон Хайек. Дядо му по майчина линия е професор по публично право във Виенския университет и ръководител на Централното статистическо управление на Австрия. През 1917 г., когато завършва училище, Хайек е призован в австрийската армия и служи като артилерийски офицер на италианския фронт.

Когато се връща във Виена през 1918 г. след сключването на мира, Хайек постъпва във Виенския университет, където учи право, икономика, философия и психология. Макар че първоначално е увлечен от идеите на социализма и национализма, които са най-популярните идейни течения в следвоенна Виена, по-късно той става техен яростен противник. Първа стъпка на Хайек по пътя на борбата срещу тези идеологии, която става дело на целия му живот, е организирането на Асоциация на демократичните студенти в университета.

След като получава през 1921 г. във Виенския университет степента доктор по право, Хайек започва да работи в Австрийското бюро за регулиране на военните искове, което по това време се ръководи от икономиста Лудвиг фон Мизес. Едновременно с това възобновява заниманията си във Виенския университет и през 1923 г. получава докторска степен по икономика. След завършването на дисертацията си Хайек прекарва една година в САЩ като изследовател и асистент на Джереми Дженкс в Нюйоркския университет. Той слуша също така курс лекции по икономически цикъл (нарича се също така “бизнес цикъл” - бел. П. Н.), който четат в Колумбийския университет Уесли Мичъл и Джон Кларк, и участва в събирането на статистически материали за списанието "Business Annals".

Като се връща в Австрия на държавна служба през 1924 г., Хайек става член на частния семинар на Мизес, влизайки по този начин в избрана група от влиятелни икономисти и философи, които се срещат няколко пъти в месеца за дискусии по текущи икономически проблеми. Намирайки се под впечатленията от емпиричните изследвания на икономическия цикъл, които по това време се осъществяват в Съединените щати, Хайек убеждава през 1927 г. австрийското правителство да създаде институт за провеждането на подобни изследвания в Австрия.

През 20-те години Хайек публикува много на брой статии за търговския цикъл, монетарната теория и икономическата политика. През 1929 г. започва да чете лекции във Виенския университет, а през следващата година е поканен да прочете четири лекции в Лондонското икономическо училище (ЛИУ). Тези лекции, публикувани през 1931 г. под заглавие “Цени и производство” (“Prices and Production”), стават основание за зачисляването на Хайек като външен професор в ЛИУ, където след това е назначен за професор по икономика и статистика.

В Лондон Хайек става инициатор за една от най-продължителните икономически дискусии през 30-те години. През 1930 г. Джон Мейнард Кейнс публикува “Трактат за парите (“Treatise on Money”), а Хайек рецензира книгата за списание “Economica”. В отговор Кейнс моли италианския марксистки икономист Пиеро Сраф да напише за списание “Economic Journal”, което Кейнс редактира, рецензия за книгата на Хайек “Цени и производство”. Следва продължителна и сърдита полемика под формата на цяла серия от коментари, отговори и заявления. В крайна сметка всеки един значителен британски икономист взема участие в спора.

По същество теорията за търговския цикъл на Хайек се основава на австрийската теория за капитала. Според Хайек има равновесна структура за образуването на капитала. В период на икономически подем (както е в края на 20-те години) настъпва принудително спестяване, обусловено от кредитната експанзия (даже когато не се променя равнището на цените), което води до увеличаване на запасите от капитал свръх желаните размери. Рано или късно това пренатрупване на капитал в сравнение с доброволните спестявания води до криза. Концепцията на Хайек предхожда монетарното обяснение на Голямата депресия, дадено от Милтън Фридман.

По това време Хайек твърди, че депресиите се характеризират с прекомерно потребление в съчетание с грешна икономическа политика. Голямата безработица е причинена не от съответстващо на потребностите съвкупно търсене, както твърди Кейнс, а от грешки, както упорито заявява Хайек, в относителните цени. Тези грешки на свой ред идват от непредвидени промени в предлагането на пари, което води до дисбаланс между търсенето и предлагането на работна сила в мащабите на цялата икономика. Само пазарният механизъм, завършва Хайек, може да поправи тази небалансираност и да върне системата в състояние на равновесие; експанзионистка и интервенционистка правителствена политика не е необходима или продуктивна.

Макар повечето наблюдатели да смятат, че този спор завършва в полза на кейнсианците, теориите на Хайек изиграват ролята на фар за развитието на макроикономиката, което протича почти четиридесет години по-късно. Той например смята, че експанзионистката фискална и монетарна политика може да доведе до разширяване на съвкупното производство в краткосрочен план, но заради въздействието на относителните цени в крайна сметка ще настъпи ръст и на безработицата, и на инфлацията. Този извод предхожда теорията на Фридман за “естествената норма” на безработицата и е точно описание на “стагфлацията” през 70-те години. Твърдението на Хайек, че теорията за макроикономическите събития се нуждае от микроикономическа основа, и концентрацията на вниманието му върху трудностите за установяване на разликата между промените на относителните и абсолютните цени (предизвикани от промените в предлагането на пари) оформят сърцевината на революцията на “рационалните очаквания” в макроикономиката.

Друг съществен принос на Хайек в икономическата теория е книгата му “Чистата теория за капитала” (“The Pure Theory of Capital”), публикувана през 1941 г. В нея, вместо да определи капитала като осезаем фактор, поддаващ се на измерване, Хайек разглежда продължителността на времето, необходимо за превръщането на суровината в готова стока. Това е направено в съответствие с ранната австрийска теория за капитала. Според Хайек намаляването на лихвения процент (или повишаването на производителността на нови инвестиции) удължава периода на производство: фирмите ще използват по-околни технологични похвати и ще пристъпват към по-голямо разделение на труда. Повишаването на лихвения процент ще доведе до намаляване на промеждутъчните стадии в развитието и до предлагането на по-малко сложни продукти. Неортодоксалното за своето време и често трудното за разбиране ново възстановяване на Хайек навлиза с големи трудности в съвременния икономически анализ.

Докато към монетарната политикономия Хайек е подтикнат от съпротивата му на кейнсианството, той обръща внимание и на политикономията на социализма. Критиката му към социализма не се основава на вярата в ефективността на капитализма (която се подчертава от неокласическата политикономия на благосъсгоянието), а на убеждението, че централизираното социалистическо планиране никога няма да може да реагира толкова бързо, както би го направил пазарният механизъм, на постоянните колебания в равнището на търсенето и предлагането. Нещо повече, според Хайек, при социализма отсъства информация за предпочитанията на потребителите и за търговската производствена технология, която е необходима за изчисляване на равновесните цени и количествата стоки. Главното преимущество на свободните пазари е в това, че цените съдържат в себе си цялата информация, необходима за потребителите или фирмите, за да вземат рационални икономически решения при много по-ниски разходи отколкото в която и да е друга система. Там правителствата не могат да подобрят пазарните резултати, а понятията “пазарен неуспех” или “несъвършена конкуренция”, от гледна точка на Хайек (като изключим това, което става с правителствени укази и в случаи, когато правителствата предоставят юридически права и власт на профсъюзите), са напълно лишени от смисъл.

Книгата на Хайек “Пътят към робството” (“The Road to Serfdom”, 1944 г.) е атака срещу социализма. Оперирайки с аргументи от областта на политиката, Хайек я ориентира към обикновения читател. Той твърди, че демократичните правителства, които възприемат социалистически цели като равно разпределение на дохода и социалистически тактики за намеса в пазарните отношения като установяване на контрол на цените, са неизбежно обречени да се превърнат в тоталитарни режими. По същия начин всякакви опити да се въведат конкурентни пазари в тоталитарната държава ще предизвикат в крайна сметка политически сътресения, защото свободата на избор, лежаща в основата на пазара, е несъвместима с автократичните цели.

Съветското нахлуване в Унгария през 1956 година и в Чехословакия през 1968 година, когато двете страни правят опит за икономическа либерализация и преминаване към пазарни отношения, като че ли потвърждава мрачното видение на Хайек. Много от неговите по-късни произведения по политическа философия и теория на правото, публикувани във вид на книги - “Конституция на свободата” ("Constitution of Liberty", 1960 година) и тритомното издание “Право, законодателство и свобода”, представят неговите аргументи в полза на това, че с тоталитаризма може да се води борба само като се акцентира върху свободните пазари и юридическо закрепеното ограничение на държавната намеса в икономиката.

Успехът и популярността на книгата му “Пътят към робството” довежда до това, че Хайек получава няколко покани да посети САЩ в следвоенните години. През 1950 г. той напуска своя пост в ЛИУ и заема поста професор по социални науки и морал в Чикагския университет, където остава до 1962 г.

Годините, прекарани в Чикаго, са за Хайек изключително продуктивни. Той води междудисциплинарен семинар, в който участват Джордж Стиглър и Милтън Фридман. Публикува също така много книги, брошури по история на обществената мисъл, теория на правото, методологията и даже по психология. През 1963 г. се връща в Европа, за да заеме поста професор по икономическа политика във Фрайбургския университет (Западна Германия). Като излиза в пенсия през 1968 г. той се мести в Залцбургския университет, където прекарва девет години, изпълнени с разочаровани. В този университет не само отсъства специална програма по икономически науки и не се присъждат съответните степени, но и малцина от неговите сътрудници или студенти проявяват интерес към икономическите му възгледи или неговата политическа философия. През 1977 г. ученият се връща във Фрайбург и повече не го напуска.

През 1926 г. Хайек се жени за Елен фон Фрич. Семейството има син и дъщеря. След развода си със своята първа жена през 1950 г. Хайек се жени за Хелене Витерлич. През 1938 г. получава британско гражданство.

Освен с Нобелова награда Хайек е удостоен с много други награди, включително и с медал за достижение в науките и изкуството на австрийското правителство (1976 г.). Член е на Британската академия, на Австрийската академия на науките и на Аржентинската академия на икономическите науки. Присъедини са му също така множество почетни степени и звания.

Превод от руски: Павел Б. Николов