ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ТРЕТА / „ПИНТО СМАУТО“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ

ПИНТО СМАУТО

(PINTO SMAUTO)

Трета забава от петия ден

БЕТА ОТКАЗВА ДА СЕ ОМЪЖИ; НАКРАЯ СЪЗДАВА СОБСТВЕНОРЪЧНО СВОЙ СЪПРУГ, НО ГО ОТВЛИЧА ЕДНА КРАЛИЦА. БЕТА ГО НАМИРА СЛЕД МНОГО ЗЛОЩАСТНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ, С ПОМОЩТА НА НЕ МАЛКИ ХИТРОСТИ УСПЯВА ДА СЕ ВИДИ С НЕГО И ДВАМАТА СЕ ВРЪЩАТ У ДОМА.

Когато Чека завършила своята приказка и тя допаднала на всички, Менека, която вече държала аркебузата върху стойката, готова за изстрел, като видяла, че слушателите са наострили уши, започнала:

- На човека винаги му е по-трудно да запази това, което има, отколкото да придобие нещо ново. Защото в придобиването на новото участва Фортуна, която подпомага и недостойните, но за да запазиш това, което имаш, е необходимо благоразумие. Затова ни се налага често да виждаме как и неразумните се издигат до богатство и власт, но след това, поради липса на способности, се търкулват надолу, пример за което ще видите в приказката, която сега ще ви разкажа - само слушайте внимателно.

Живял в предишни времена един търговец и имал една-единствена дъщеря, която желаел горещо да види омъжена. Но всеки път, когато се опитвал да свири на тази лютня, гласът му звучал все едно на сто мили от мелодията; защото тази празноглавка, като някаква маймуна сред жените, враждувала със своята опашка и като в ловен резерват забранявала преминаването на каквито и да е мъже, явно желаейки нейния трибунал да е винаги празничен, нейното училище да е винаги във ваканция, нейната банка да е винаги затворена по време кралски празненства и нейният баща да се мисли за най-нещастния човек на света.

Но веднъж, отивайки на панаир, той попитал дъщеря си какъв подарък да ѝ донесе и чул в отговор: “Мило татенце, ако ме обичаш, моля те, донеси ми половин кантар [1] палермска захар, половин кантар ароматни бадеми, четири или шест шишенца с розова вода, малко мускус и амбра, четиридесет перли, два сапфира, по една шепа гранати и рубини, чиле златни конци, тесто и сребърен бръснач”.

Бащата ѝ се учудил много от тази толкова причудлива поръчка, но не желаел да огорчи дъщеря си и донесъл от панаира всичко, което поискала. Бета взела тези неща, затворила се в стаята си, където започнала да меси голяма топка тесто със захар и бадеми, като я поливала с розова вода и аромати, и когато свършила с месенето, изваяла прекрасен юноша, на когото направила коси от злато, очи от сапфир, зъби от бисери и устни от рубини, след което юношата станал като истински, само дето не можел да говори. И тя, понеже била чувала как в древни времена с молитвите на някакъв цар оживяла една статуя [2], започнала да се моли на богинята на любовта, докато статуята не отворила очи. Бета продължила да се моли още по-усърдно и статуята започнала да диша, а след диханието започнала да издава звуци и да произнася думи; накрая оживели всичките ѝ части, така че можела и да ходи.

Бета се зарадвала повече, отколкото би се зарадвала, ако получи цялата власт над кралството, хвърлила се да прегръща и целува неудържимо статуята, а след това я взела под ръка, завела я при баща си и казала: “Татко, господарю мой, винаги сте ми казвали, че искате да ме видите омъжена; така че, за да бъдете доволен, си направих съпруг, какъвто искам да имам”.

Бащата, като видял, че от стаята на дъщеря му излиза красив момък, когото не бил виждал да влиза там, застинал с отворена уста. Накрая, като дошъл на себе си и видял цялата му красота, за която, за да ѝ се любува някой, можело да се взема такса от едно грано [3] на човек, дал съгласието си за брак и вдигнал голямо празненство, на което, сред останалите гости, дошла и кралицата на някаква неведома страна. И тя, като видяла Пинто Смауто (такова име му дала Бета), не на шега пламнала от желание да го получи за себе си.

И когато Пинто Смауто, който едва наскоро отворил очите си за лукавствата на този свят и не знаял още как хората си мътят водата един на друг, изпращал до парадното стълбище почетните гости - защото така му казала невестата - и се прощавал с въпросната госпожа, тя го взела под ръка и го завела при своята карета, запрегната в шест коня, която я чакала на двора. Там тя го блъснала ловко вътре и запрашила към своите владения, където направила нищо неразбиращия Пинто Смауто свой съпруг.

Бета чакала дълго съпруга си и като видяла, че не се връща, изпратила слугите да видят на двора дали не се е заприказвал с някого, погледнала на терасата, дали не е решил да се поразхлади, надникнала и в тоалетната - да разбере дали не е отишъл да плати първия си дълг на житейските необходимости; и като не намерила никъде своето съкровище, разбрала, че са го похитили. Така че, както се постъпва при такива случаи, разгласили обява за пропадналия, но понеже никой не донесъл никакви вести за него, Бета решила да тръгне да го търси, ако ще и по целия бял свят, за което се облякла с дрехи на просякиня и потеглила на път.

След няколко месеци странствания тя стигнала до дома на една добра стара жена, която я приела милостиво и гостоприемно.

Като чула за нещастието на Бета и видяла, че освен всичко е бременна, старицата се изпълнила със силно съчувствие към нея и в желанието си да ѝ помогне я научила на три вълшебни поговорки. Първата: “Трике варлаке [4], къщата тече!”; втората: “Нагоре дърпай, отдолу бутай!”, а третата: “Задникът е барабан, бий го, весело крачи” [5]. Тези поговорки, посъветвала я тя, трябва да се казват, когато е в голяма беда, защото чрез тях, уверявала я старицата, ще дойде някакво голямо благо. Макар че била удивена от такъв странен подарък, Бета си казала: “Който духа в лицето ти, не желае смъртта ти [6], събираш ли, няма да изгубиш; всяка трошица в устата е полезна. Кой знае, може би наистина в тези думи се крие някакъв късмет?” Като си помислила така, тя благодарила на старицата и тръгнала по-нататък.

И след дълъг път, като стигнала до един прекрасен град, наречен Монте Ретионо [7], тя отишла направо в кралския дворец, където помолила, в името на Небесната милост, да я приютят поне в конюшнята, защото е близо времето да роди. Придворните дами, като чули за нейното положение, я пуснали в една стаичка под стълбището, откъдето нещастницата видяла как наблизо минал Пинто Смауто, и така се зарадвала, че едва не паднала от дървото на живота.

И понеже се намирала в голяма беда, тя решила да използва първата поговорка, която старицата ѝ казала; и не успяла да произнесе: “Трике варлаке, къщата тече!”, когато пред нея се появила малка каляска от злато, ослепително украсена с драгоценни камъни, която се движела сама наред-назад по стаичката, така че било чудно да я гледа човек. Придворните дами също видели каляската и веднага отишли да кажат на кралицата; а тя, без да губи време, побързала да отиде в стаичката на Бета и, като видяла това прекрасно нещо, попитала за колко би могла да го купи. А Бета казала, че макар да е бедна, цени своето удоволствие повече от цялото злато на света; и ако кралицата иска да има каляската, трябва да ѝ позволи да преспи една нощ със съпруга ѝ.

Кралицата се поразила от безумието на тази беднячка, едва покрита с дрипи, която само заради един каприз е готова да се раздели със скъпоценната вещ, но решила да не се отказва от лакомото парче. Тя се съгласила с предложението на Бета, като намислила да напои Пинто Смауто със сънотворно, за да изпълни желанието на дриплата, но заедно с това да я остави с пръст в устата.

И щом настъпила Нощта - когато излизат да се разходят пред очите на кавалерите небесните звезди и земните светулки [8], - кралицата дала на Пинто Смауто приспивателна отвара, завела го в стаичката на Бета и го положила в леглото. А той, като правел само това, което му казали, щом докоснал възглавницата, заспал мъртвешки сън. И нещастната Бета, която се надявала през тази нощ да се утеши за всичките си предишни преживени горести, като видяла, че никой не я вижда и не я чува, започнала да се жалва безмерно, оплаквайки се от всичко, което донесло бедите ѝ. Угнетена от скръбта, тя не затворила устата си от плач, но заспалият не отворил очите си до самото утро, когато Слънцето донесло колба с киселина, за да раздели сенките от светлината, а кралицата се спуснала в стаичката на Бета, вдигнала от постелята съпруга си и, като го взела под ръка, я попитала насмешливо: “Какво, доволна ли си?” - “Ти да си така доволна през целия си живот! - отвърнала мислено Бета. - След тази тягостна нощ дълго няма да се опомня”.

Но, като нямала сили да търпи, нещастницата намислила да си опита щастието още един път. И като казала: “Нагоре дърпай, отдолу бутай!”, видяла как пред нея се явила златна клетка с прекрасна птичка от драгоценни камъни и злато, която пеела като славей. Когато видели птичката, придворните дами казали веднага за нея на кралицата и тя пожелала да я види. И, като задала на Бета същия въпрос, който задала за каляската, и чула отново от нея същата молба, кралицата се съгласила, защото предвиждала отрано това и вече била приготвила измамата.

Като взела клетката с птичката, тя дала, щом настъпила нощта, на съпруга си от същото приспивателно питие и го изпратила да спи в стаичката, където Бета, изгаряйки от очакване, приготвила чиста постеля. Но като видяла, че той спи като заклан, започнала отново да плаче и да нарежда така, че би могла да накара и камък да ѝ съчувства, и с тези жалби и ридания, драскайки лицето си, тя прекарала нощта, натъпкана с мъки като празнична пита с месо. И щом се разсъмнало, кралицата дошла да вземе съпруга си, а нещастната Бета останала сама, треперейки като от студ и хапейки пръстите си от това, че отново ѝ се присмели жестоко.

Но през същото утро, когато Пинто Смауто излязъл в градината извън градските врати, за да се разходи и да откъсне няколко току-що узрели смокини, при него дошъл някакъв дрипльо, който живеел през една стена от Бета, поради което не пропуснал нито дума от това, което тя говорела през нощта, и разказал на краля подробно за мъченията, риданията и жалбите на нещастната просякиня. Като чул това, кралят, който вече започвал да се досеща за нещо, си представил как би могло да се е случило всичко, и решил, че ако бъде изпратен за трети път да спи с нещастната девойка, няма да пие отварата, която му дава кралицата.

И ето че Бета се решила на трети опит; и когато произнесла: “Задникът е барабан, бий го, весело крачи”, пред нея паднал цял вързоп с ярки коприни, златотъкан брокат и панделки, бродирани със златни раковини, така че даже кралицата нямало как да има толкова скъпа и красива галантерия. Придворните дами видели тези чудесии и казали на кралицата, която решила твърдо да ги получи така, както и всичко преди това. И като чула, че Бета ѝ отговорила със същата молба, си казала: “Какво ще загубя, ако още един път направя същото удоволствие на съпруга си, а ѝ взема тези прекрасни неща?” Така че взела от Бета разкошните материи и - когато нощта дошла под покрова на тъмнината, за да погаси своя дълг по договора си със Съня и Отдиха, - дала пак сънотворно на Пинто Смауто.

Но той, като го държал в устата си и не го гълтал, се отдалечил, все едно иска да се облекчи в тоалетната, и изплюл всичко. А когато легнал с Бета, се престорил на мигновено заспал; и чул как Бета подкарала жалната си песен, нареждайки как го е замесвала със захар и бадеми, със своите ръце, как е правила от злато косите му, а от бисери и скъпоценни камъни - очите и устните му, как е оживял от молитвите ѝ и накрая как е бил откраднат, и тя, очаквайки от него дете, тръгнала да го търси по света с такива мъки и скърби, от които Господ да избави всяка кръстена душа. И как след това, с цената на неземни съкровища, преспала с него две нощи, но не могла да чуе от него и две думи, така че сега е последната нощ на нейните надежди и последният предел на нейния живот.

Слушайки тези думи, Пинто Смауто си спомнил като на сън всичко, което се случило с него, и накрая, като отворил очи, стиснал Бета в жарките си обятия и я утешил така, както смогнал. И - докато Нощта с черна маска на лицето ходела и оглеждала бала на съзвездията - той, като се качил тихо по стълбите, влязъл в спалнята на кралицата, която спяла като заклана, и изнесъл всички неща, които тя взела от Бета, като отнесъл и някои дреболии от хазната, за да компенсира понесените от Бета страдания. С всичко това той се върнал при любимата си жена и като напуснали набързо двореца, двамата вървели, без да спират, докато не преминали границата на кралството. И тогава се настанили да починат в един порядъчен хан, където Бета родила прекрасно момче.

А когато възстановила силите си и станала от леглото, двамата отишли в дома на баща ѝ, когото намерили жив и здрав; и той, безмерно щастлив от срещата с любимата си дъщеря, със зетя си и внука си, се радвал като петнадесетгодишен юноша. А кралицата, като се събудила и не открила нито съпруга си, нито просякинята, нито съкровищата, от ярост си издрала с нокти кожата, макар че кой, ако не тя, трябвало да каже:

който мами другите, да не се оплаква, че са го измамили.

1. Кантар (от арабски - qintar) - мярка за тегло, употребявана до средата на XIX в. в различни италиански държави. В Неаполитанската държава съдържала сто ротоло, равняващи се на около деветдесет килограма.

2. Историята на Пигмалион и Галатея.

3. Грано - монета, равна на две торнезе или дванадесет кавало.

4. Трике варлаке (tricche varlacche) - народен ударен инструмент от Южна Италия.

5. В оригинала са дадени поговорки от детски игри, чийто първоначален смисъл е забравен вече по времето на Базиле. Възстановяваме смисъла примерно, като се основаваме на предположението, че в тях, както често се наблюдава в неаполитанския диалект, са запазени елементи на гръцката реч.

6. Да се духа в лицето или в устата на загубил съзнание човек е обикновена практика, водеща началото си от първобитните магии.

7. Кръгла планина.

8. В оригинала: lucciola, което в преносно значение е евфемизъм на “нощна пеперуда” (иначе казано - проститутка).

(Следва)