ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ВТОРА / „МЕСЕЦИТЕ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА

МЕСЕЦИТЕ

(LI MISE)

Втора забава от петия ден

ЧИАНЕ И ЛИЗЕ СА БРАТЯ, ЕДИНИЯТ БОГАТ, А ДРУГИЯТ БЕДЕН. ЛИЗЕ, ИЗМЪЧВАН ОТ НУЖДАТА И КАТО НЕ ВИЖДА НИКАКВА НАДЕЖДА ЗА ПОДКРЕПА ОТ БОГАТИЯ СИ БРАТ, ТРЪГВА ДА СТРАНСТВА И НАМИРА ТАКЪВ КЪСМЕТ, ЧЕ СТАВА МНОГО БОГАТ. ЧИАНЕ, ЗАВИЖДАЙКИ МУ, СЕ ОПИТВА ДА ВЪРВИ ПО СЪЩИЯ ПЪТ, НО ВСИЧКО СЕ ОБРЪЩА ЗА НЕГО ТОЛКОВА ЛОШО, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПАСИ ОТ НЕЩАСТИЕТО БЕЗ ПОМОЩТА НА СВОЯ БРАТ.

Смехът, който предизвикало в цялата компания нещастното произшествие с принца, бил толкова неудържим, че всеки от слушателите щял да си причини херния и припадъци от хохот вероятно щели да се случват непрекъснато ту тук, ту там, ако Чека не дала знак с ръка, че е готова да надуе своята тръба. И веднага всички останали уста били секвестирани, а тя пристъпила към своята приказка:

- Има едно изречение, което може да бъде написано върху катафалките: “Умението да си замълчиш още никога на никого не е навредило” [1]. Що се отнася до езиците на някои злословещи хора, които не могат да кажат за никого нещо добро, а само режат и порят, на тези езици не обръщайте внимание: те така вършат своето дело, че когато дойде време да се съберат пуловете от игралната маса, веднага се вижда - и примерите за това са ежедневни: ако говориш добри думи, придобиваш любов и признателност и напротив, ако говориш зли неща, ще си спечелиш вражда и крушение. Чуйте как стават тези неща, а след това ще кажете, че съм хиляди пъти права.

Казват, че живели някога двама братя - Чиане, който подредил живота си за пълно свое удоволствие, все едно е граф, и Лизе, който изобщо не живеел живот; и колкото единият бил беден на късмет, толкова другият бил беден на сърце, та го мързяло и задника си да повдигне и поне малко да помогне на брат си. И нещастният Лизе, като се отчаял, напуснал родните краища и тръгнал да броди по белия свят.

Вървял така, вървял и веднъж вечерта (а денят бил съвсем дъждовен) влязъл в някаква кръчма, където около огнището седели дванадесет юноши; като видели нещастния Лизе, вцепенен и кашлящ като от туберкулоза - дали заради студа, дали защото бил облечен леко - му предложили място до огъня.

Като приел поканата - защото не се нуждаел от нищо друго освен от топлина, - той се приближил до огнището, а докато се греел, един от юношите, със свъсени вежди и толкова мрачно лице, че можел да изплаши някого, го попитал: “Какво мислиш, земляче, за времето навън?”

“За времето ли питаш? - отвърнал Лизе. - Ами според мене всеки месец в годината си върши своята работа; само ние, без да познаваме това, за което съдим, искаме да определяме законите на Небето, обичаме всичко да върви, както на нас ни харесва, а не можем да вникнем в основни неща, добри ли са, или са лоши, полезни ли са за нас нашите капризи, или не са. Когато през зимата валят дъждове, искаме да пече Слънцето, а когато то ни пари през август, си мислим за облаци на небето. И не се сещаме, че ако всичко беше по наше желание, годишните времена щяха да си променят реда, семената щяха да загинат, реколтата щеше да пропадне, плодовете щяха да бъдат проядени от червеи и цялата Природа щеше да се сгромоляса. Така че нека Небето прави това, което знае; затова е създало за нас дърветата - в зимния студ да се греем със съчките им, а през лятото - да се прохлаждаме под листата им”.

“Ти говориш по-достойно от Самсон [2] - отвърнал юношата. - Но сигурно няма да отречеш, че сега месец март се е развихрил не на шега: ту лед, ту дъжд, ту сняг, ту град; ветрове, течение, мъгли, бури... от всичките тези глупости и животът изглежда противен!”

“Лоши неща говориш за нещастния месец март - отвърнал Лизе, - а не казваш колко полза има от него: защото той идва с пролетта, дава начало на раждането на всичко и като никой друг радва изключително много Слънцето, защото го въвежда в съзвездието Телец”.

Юношата харесал много думите на Лизе, защото точно той бил месец Март, озовал се заедно с другите си братя месеци в кръчмата. За да се отблагодари за добротата на Лизе, че изобщо не се оплакал от тягостния месец, който дори пастирите не обичат да наричат по име, той му дал една красива кутийка и казал: “Вземи я и искай всичко, от което имаш нужда: отвориш ли кутийката, ще го намериш”.

В отговор Лизе казал на юношата колко много му е благодарен, а след това сложил кутийката под главата си вместо възглавница и заспал; и още преди Слънцето с четката на лъчите да пренарисува със светли бои сенките на Нощта, се сбогувал с юношите и тръгнал на път.

Но преди да изминал петдесет крачки от кръчмата, отворил кутийката и казал: “О, щастие мое, не може ли да поискам носилка, облицована с вълна, която да се отопля отвътре, та да мога да пътувам на топло сред тези снегове?” И не успял още устата си да отвори, когато се появили носачи, сложили Лизе в носилка, вдигнали я на раменете си, а той им наредил да го отнесат вкъщи.

Когато дошло време да си размърда челюстите, той отворил отново кутийката и казал: “Да дойде нещо за ядене!”, при което като манна небесна се явил такъв обяд, че стигал с чест да се нахранят десетима крале.

А вечерта, като стигнал в една гора, която не пропускала Слънцето, защото идвало от враждебни краища, Лизе отправил към кутийката нова молба: “Бих желал да пренощувам на това прекрасно място, където реката, подскачайки по камъните, съпровожда със своя контрапункт “кантус фирмуса” на свежия вятър”. И веднага се появило ложе с яркочервен балдахин под натрит с восък навес, с дюшеци от пух, завивки от испанска тъкан и чаршафи, леки като повей на нежен ветрец. Лизе помолил кутийката да му донесе вечеря и пред очите му, под още един навес, се появил веднага сребърен сервиз, достоен за принц, и била застлана маса, отрупана с всевъзможни ястия, чийто аромат се носела на сто мили наоколо.

Като хапнал от това, което имало там, Лизе легнал да спи и - когато Петелът, разузнавачът на Слънцето, известил на своя господар, че сенките са вече достатъчно отслабвали и разсеяни, поради което за него, като опитен воин, е настъпило времето да ги удари в гръб и да ги изтреби напълно, - като се събудил, отворил кутийката с думите: “Нека имам красиви дрехи, защото днес ми предстои да се срещна с брат си и искам да го оставя със зяпнала уста”. Казано - направено: той се видял като знатен сеньор, в одежди от най-качествено черно кадифе, с яка от червена вълнена материя, а по жълтата тънка вълнена подплата, като разноцветна ливада, минавала богата шевица. Облечен по такъв начин, Лизе седнал отново на носилката и скоро стигнал до родния си дом.

Чиане, като го видял да идва в такъв разкош, с всичките богатства, поискал да разбере какъв късмет го е постигнал. И Лизе му разказал за юношите, които срещнал в кръчмата, и за подаръка, който му направили, но за всичко, което си говорили, не обелил и дума. А на Чиане вече не му било до разговор: той казал, че е уморен и иска да си почине, но веднага оседлал коня си и препуснал по пътя.

Като преодолял доста разстояние, той стигнал най-сетне до кръчмата, където намерил юношите и се натиснал да разговаря с тях. А щом същият, който говорил с брат му, го попитал какво мисли за мартенското време, Чиане дал пълна воля на езика и гърлото си: “Господ да го порази, да ослепее дано този проклет месец, враг на сифилитиците, мразен от овчарите, месец, който смущава нашите жизнени сокове и разтриса нашето тяло! Това е такъв месец, та когато искат да кажат на някого, че краят му идва, казват: “Март те порази”; а когато видят някой прекалено нагъл човек, казват: “Мартенска мъка!” С една дума, това е такъв месец, че ще бъде щастие за света, радост за земята, блаженство за хората, ако го прогонят с трясък от компанията на неговите братя!”

Братът Март, като бил насапунисан така от Чиане, се престорил, че това все едно не го засяга никак, и мълчал до самото утро, мислейки как да запуши тази отточна тръба. И когато Чиане се наканил да тръгва, Март му подарил една тояга и казал: “Когато ти потрябва нещо, кажи на тоягата: “Тояжке, дай ми сто пъти от това!” - и ще видиш тръстика, украсена с бисери [3].

Чиане поблагодарил на юношата и пришпорил коня си, като не желаел да изпита чудесната сила на тоягата, докато не се прибере у дома. И едва като пристъпил домашния праг, се затворил в една потайна стая, за да скрие веднага парите, които се надявал да получи от тоягата, след което казал: “Тояжке, дай ми сто пъти от това!” И ако мислите, че тоягата не му поднесла пълна порция, кажете, че даже му прибавила още, защото му изсвирила такава музика по коленете и лицето, че на воплите му притичал Лизе и, като видял, че тоягата няма да спре иначе, отворил кутийката и тя веднага спряла.

Като разпитал брат си как го е постигнала такава беда, и изслушал историята му, Лизе казал, че няма на кого да се оплаче, освен на себе си, защото сам си е изсрал бедата като дрозд [4], и се е оприличил на камилата, която искала да има рога, но си загубила и ушите [5]. Затова следващия път би трябвало да държи юздите на езика си, този ключ, който му отворил хранилището на нещастието; защото ако бил казал добра дума за юношата, може би щял да го сполети същият късмет като брат му. Тъй като добрата дума е стока, която не струва нищо, а често дава такива приходи, каквито никой не очаква.

Накрая той утешил брат си, като казал, че не няма защо да търси по-големи богатства от тези, които той, Лизе, е получил от Небето, защото неговата вълшебна кутийка е достатъчна да напълни до горе тридесет богати къщи; така че Небето е стопанин на всичкото му имущество, тъй като на щедрия човек самото Небе му е ковчежник. И още прибавил Лизе, че на негово място друг би мразел брат си за безсърдечието, което проявявал по време на неговата нищета, но смята, че беднотията била попътният вятър, които го отвел в добро пристанище; затова е благодарен на брат си и иска да запази в паметта си всичкото минало с него като добър спомен.

Като чул това, Чиане го помолил да му прости за някогашната жестокост; и сключвайки помежду си съглашение - както търговците се наговарят да поддържат високи цени, - те заживели, наслаждавайки се заедно на полученото щастие. А Чиане оттогава за всичко, което му попаднело, даже за най-печалното, говорел само добри неща, защото

куче, като се опари с гореща вода,

след това и от студена се страхува.

1. Тъй като катафалките били използвани при погребението на знатни хора, в случая виждаме намек за представителите на висшето общество, които са били погубени от излишна откровеност или критика на висшите власти. По всяка вероятност съвременниците на Базиле са знаели за какво точно става дума

2. Библейският Самсон не бил само прославен с безпримерната си сила, но и в продължение на двадесет и пет години изпълнявал успешно службата на “съдия над Израил” (Съдии, 15, 20).

3. Иначе казано, “ще видиш чудо на чудесата”. В Неапол имало обичай в деня на Рождество да се окачат над вратите на къщите гирлянди от тръстика с “рождественска звезда”, обшита с мъниста и бисери.

4. Италианската пословица казва: “Дроздът сам си е изсрал бедата”, защото от торта на дроздовете се правело лепило за ловене на малки птици (виж: Nuovo thesoro de’ proverbii Italiani, in Venetia, 1604, p. 63).

5. Баснята на Езоп за камилата гласи, че тя завидяла на бика заради рогата му и започнала да моли Зевс да ѝ даде и на нея такива, а Зевс, за да я накаже за завистта ѝ, не само не ѝ дал рога, но ѝ отнел и ушите.

(Следва)