ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ПЪРВА / „ГЪСКАТА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ

ГЪСКАТА

(LA PAPARA)

Първа забава от петия ден

ЛИЛА И ЛОЛА КУПУВАТ ОТ ПАЗАРА ГЪСКА, КОЯТО АКА ПАРИ. ЕДНА СЪСЕДКА ГИ МОЛИ ДА Ѝ ДАДАТ ГЪСКАТА, ЗА ДА Я ПОЛЗВА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ, И КАТО НЕ НАМИРА ТОВА, НА КОЕТО СЕ НАДЯВА, Я УБИВА И Я ИЗХВЪРЛЯ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА. ТЯ ОЖИВЯВА И ЗАХАПВА ОТЗАД ПРИНЦА, КОЙТО Е КЛЕКНАЛ ПО ГОЛЯМА НУЖДА, И ТЪЙ КАТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА Я ОТКЪСНЕ ОТ НЕГО ОСВЕН ЛОЛА, ТОЙ Я ВЗЕМА ЗА ЖЕНА.

Дадено било нареждане на Цеца да отвори бутилката с приказките. А тя, макар че лицето ѝ руменеело и очите ѝ блестели, можела да мели с езика си не по-зле от най-добрата мелница и платила дълга си със следния разказ:

- Велика мисъл е изрекъл този добър човек [1], който казал, че занаятчията завижда на занаятчията, златарят - на златаря, музикантът - на музиканта, съседът - на съседа, а беднякът - на просяка. Защото няма нито едно дупка в работилницата на този свят, където да не плете своята паяжина паякът на завистта, който се храни единствено с горестите на ближния, пример за което ще видите в моята приказка.

Живели някога две сестри, привити от бедност до голата земя, така че се хранели само с плюене върху пръстите си от сутрин до вечер [2] и изтегляне на нишки за продан. Но при цялата им злополучна съдба изобщо не било възможно да се вкара в дупката на билярдната маса топката на честта им с топката на нищетата. И ето че Небето, толкова щедро, когато награждава за добрите дела, и толкова стиснато, когато наказва за злините, подбудило бедните жени да отидат на пазара и да купят няколко гранчета прежда. И когато ги купили, те видели, че им останали пари и за една гъска. Като отнесли гъската вкъщи, те толкова я обикнали, че започнали да се грижат за нея все едно им е сестра, и даже я сложили да спи в леглото, в което спели и те.

И ето че - както казват: утрото ще настъпи, слънцето ще огрее - добрата гъска, без да мисли дълго, започнала да ака, но не каквото подобава, а истински монети: ака тук, ака там - с една дума, за кратко време, като събирали след нея, сестрите напълнили цяло сандъче. А тя продължавала да ака толкова обилно, че те вече не вървели с наведена глава като преди, а гледали наоколо смело и весело и даже косите им заблестели като злато. А няколко съседки, като се събрали в един прекрасен ден да поклюкарстват за чуждите дела, заговорили помежду си: “Виж ги - казала съседката Васта - тези Лила и Лола: завчера нямаше къде да легнат и да умрат, а сега са се нагласили като знатни госпожи. Ето, днес на прозорците им висят ощипани кокошки и шунка - направо ти дразнят носа! Какво ли е станало с тях? Или някой е бръкнал в бъчвата с моминска чест, или са намерили съкровище”. “И аз съм се вдървила като мумия - отвърнала съседката Перна. - Едва не умираха от глад, а сега надигнаха глави, все едно са принцеси: гледам ги и си мисля дали не сънувам”.

Те мелели всякакви други неща и накрая, възбудени от завистта, издълбали дупка в къщата, към стаите, където живеели сестрите, за да надничат и да удовлетворят своето любопитство. Гледали така и в един вечерен час - когато Слънцето от пищния кораб на своите лъчи нарежда на лодките в Индийския океан да се отдръпнат, за да могат дневните часове да си отдъхнат и да се поразвлекат - видели как Лила и Лола разстлали на пода един чаршаф, пуснали върху него гъската и тя започнала да трупа тук и там купчини ескудо. От това зрелище на двете съседки едновременно им изскочили очите от орбитите и гушите от гърлото.

А когато настъпило утрото и Аполон показал със златната си пръчка на сенките къде да се отстранят от пътя, Васта отишла на гости при сестрите и след хиляди уловки в разговора, и така, и иначе, с всякакъв майсторлък стигнала най-сетне до целта си и ги помолила да ѝ дадат гъската за няколко часа, за да приучи към домашна обстановка малките патенца, които уж купила току-що от пазара. И толкова изкусна била да замайва главите по време на разговор и да умолява, че наивните сестрици, които не можели да казват “не” - а и на ум не им идвало да заподозрат в нещо съседката си!, - ѝ дали гъската с уговорката да я върне колкото се може по-скоро.

Съседката отишла при другите съседки и те, като разстлали бързо чаршафи на пода, сложили върху тях гъската. Но гъската, вместо да отвори под опашката си монетния двор, сечащ златни ескудо, отворила сточната тръба на отходното място, която мигновено украсила бельото на нещастниците със сиенска охра, така че се понесла воня по целия квартал, както в неделни дни от всички прозорци се носи аромата на пинята маритата [3].

Като видели това, съседките помислили, че ако се отнесат с гъската добре и търпеливо, ще намерят философския камък за изпълнение на желанията им. Затова я нахранили така, че храната чак вече не се побирала в нея, и я поставили на друг чист чаршаф; и ако първия път гъската се показала просто акаща, сега направила пълно впечатление на болна от дезинтерия, защото храносмилането си казало думата. А разярените съседки пламнали от такава злоба, че, като извили шията на гъската, я хвърлили през прозореца в една глуха уличка, където хвърляли нечистотиите.

Но на съдбата - по чиито капризи бобът никне там, където не го очакваш - било угодно покрай този квартал да мине кралският син, който отивал на лов; и внезапно коремът му се разиграл така, че връчил на слугата си коня и шпагата, а самият той влязъл в уличката да се облекчи. Като си свършил работата и не намерил в джобовете си никакво парче хартия, той видял лежащата редом убита гъска и решил да я използва със съответното предназначение.

Но гъската, която съвсем не се оказала мъртва, впила клюна си в меките части на нещастния принц и той се развикал така, че се стекли всичките слуги. Като се опитали да откъснат гъската от плътта му, те се убедили в своето безсилие, защото тя се заловила за принца като някаква перната Салмакида за някакъв космат Хермафродит [4]. И така, принцът, нямащ сили да търпи болката и виждащ напразните усилия на слугите си, наредил да го отнесат на ръце в двореца. Там били извикани веднага медици, които се консултирали в присъствието на пациента и изпробвали всичките известни им начини, мъчейки се да се справят с нещастния случай: мажели принца с целебни мехлеми, използвали щипци, ръсели прахове. Но тъй като гъската се оказала кърлеж, който не може да бъде прогонен от кожата с живак, и пиявица, която не може да бъде откъсната от раната с оцет, принцът наредил да обнародват указ: намери ли се в държавата човек да го избави от този сърбеж в задника, ако е мъж, ще получи половината кралство, а ако е жена - принцът ще се ожени за нея.

Да бяхте видели само как хората се устремили към двореца на цели тълпи, бутайки се, мушкайки се, нанасяйки си удари! Но колкото повече средства използвали, толкова повече гъската стискала с човката си нещастния принц: като че ли всичките рецепти на Гален, всичките афоризми на Хипократ и всичките лекарства на Месуе [5] сключили съюз срещу “Analyticae Posteriorae” [6] на Аристотел, за да се облекчат мъченията на страдалеца.

Но на съдбата било угодно сред хилядите и хилядите дошли да опитат щастието си да се появи и Лола, по-малката от двете сестри. И щом видяла гъската, веднага я познала и извикала: “Любима моя [7], любима моя!” И гъската, като чула гласа на тази, която я обичала, веднага пуснала своята жертва и хвръкнала в ръцете на Лола, галейки се в нея, целувайки я, без изобщо да скърби, че е променила задните части на принца с устните на една обикновена жена.

А принцът, дивейки се на това чудо, пожелал да разбере подробно цялата история на Лола и нейната перната приятелка. И когато излязло наяве всичко, което направили съседките, заповядал да ги нашибат здраво с камшик насред улицата и да ги изгонят от града. И като взел за жена Лола, а като зестра - гъската, която акала големи съкровища, омъжил Лила за друг много благороден и богат човек. И заживели като най-щастливи хора на света, за срам на съседките, които в желанието си да затворят улицата на богатството, изпратено от Небето на бедните сестри, отворили за тях друга, която ги довела до кралския дворец, като ги накарала в крайна сметка да разберат, че

във всяко препятствие се крие някаква полза.

1. Гесиод. «Труды и дни», 25–26.

2. По време на работа предачката мокрела периодично нишката с вода или със слюнка.

3. Празнично месно ястие (буквално: омъжена тенджера).

4. Нимфата Салмакида, кото живеела в един извор, се влюбила от пръв поглед в петнадесетгодишен красавец, син на Хермес и Афродите, и го завлякла в своите струи (Овидий. “Метаморфозы”, IV, 356–379).

5. Юхана ибн Масавай ал Мардини, известен в Европа като Месуе Младши (около 925-1015 година) - сирийски лекар, практикуващ в Багдад и Кайро, несториански християнин. Създава фармакологична енциклопедия от дванадесет части, която в продължение на седем века е основно пособие по предмета не само на Изток, но и в Европа.

6. Латинското название на “Втора аналитика” на Аристотел, съзвучно с думата anus, на студентски жаргон означавало задник.

7. В оригинала Лола употребява рядката диалектна дума ‘ntrofatella, която идва от гръцката дума εντροφος - домашен любимец. Интересно свидетелство за запазване на остатъци от гръцки език сред местното население.

(Следва)