ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / ГРАД ОФИОРИМА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

ГРАД ОФИОРИМА

Последният - и най-интересен - сезон от сериала за апостол Филип е свързан с пътуването му до град Офиорима, което ще рече Град на змиите.

Жителите на този страшен град носели на раменете си по една змия, която хапела всеки срещнат чуждоземец. Този странен избор на домашни любимци (непременно змия на рамото) напомня за Заххак - персийското въплъщение на Ариман. В епоса на Фирдоуси “Шахнаме” страшният владетел Заххак също има на раменете си по две змии, които се хранят с човешки мозък.

Входната врата на Офиорима се пазела от два огромни дракона. Те изяждали всеки, който се осмели да донесе в града посланието на мира и доброто. В пътните условия, дадени на Филип, влизало и унищожаването на драконите - аватари и деца на Сатаната.

Но не пречи да отбележим, че Офиорима е нещо повече от град. Той е целият материален свят. Този свят е затворен в едно страшно обиталище, чиито врати се пазят от дракони и жителите на което носят на раменете си ужасни змии, готови да ухапят всеки посланик на доброто и мира. Срещу тези змии Исус има важно средство: “Ако надигнат главите си, осенете ги със знака на Монадата” (Деяния на Филип, 8:7).

Тъй като град Офиорима не е лесен обект, за по-надеждно Исус не изпраща Филип сам. Той организира за случая цяла щурмова група от апостоли. Заедно с Филип той изпраща апостол Вартоломей, и - което е още по-важно - апостолката Мариамна.

Ортодоксалното християнство не признава жени апостоли.

Не било така в общината, чийто представител е Филип. В този текст Мириамна се появява като негов женски двойник, като Слава Божия, като земно въплъщение на гностичната София (Мъдрост - бел. П.- Н.). Тя кръщава жени, докато той кръщава мъже. Тя носи мъжки дрехи.

Нещо повече, напътствайки Мириамна за трудния поход, Исус я поставя по-високо от Филип. Той казва, че Филип е гневлив и че Мириамна трябва да му служи за юзда.

“Женският начин на мислене влезе във Филип, но мъжкият и мъжественият начин на мислене влезе в тебе” - казва Исус (Деяния на Филип, 8:3).

Тази висока роля на жената е типична за гностиците. За тях жената е изключително амбивалентно същество. Тя е и греховно вместилище, което изкушава плътта, и символ на върховна благодат, отблясък и земно въплъщение на София. При гностиците всички висши еони имат свои женски половини, които се намират с тях в сизигия, иначе казано - в платоничен брачен съюз. Ялдаваот (Сатаната) няма такава женска противофаза и именно затова е дефектен и ограничен.

Този висок статут на жената е отразен в гностичните Евангелия. Всички ортодоксални Евангелия са написани от мъже. Гностиците имат “Евангелие от Мария Магдалина”, което започва с това, че апостол Петър моли Мария Магдалина да разкаже на братята за Спасителя това, което знае само тя:

“Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от останалите жени. Кажи ни думите на Спасителя, които помниш, които знаеш, а ние не знаем и не сме ги чували” [1].

Същата най-висока представа за Мария Магдалина пази и “Евангелието от Филип”. Нещо повече, то твърди, че Мария Магдалина и Христос са били двойка.

“Двойката на Христос е Мария Магдалина. [Господ] обичаше Мариам повече от [всички останали] ученици [и той] често я целуваше [в устата] [2].

Както не е трудно да забележим, Мариамна, която след смъртта си Христос дава за спътница на Филип и която нарича негова сестра, е същата Мариамна/Мариам/Мария, която Исус обичал повече от другите ученици и често целувал в устата. Като имаме предвид двусмислието и объркаността на гностичните брачни метафори (които всъщност дават повод на ортодоксите за злонамерени преинтерпретации), Филип в тази версия е или шурей на Исусу или, ако заподозрем най-лошото, нов съпруг на Мириамна, овдовяла след смъртта на Исус.

По пътя за Града на змиите с апостолите се случило необикновено произшествие: срещнали говорещ леопард.

Този леопард отвлякъл току-що едно яре от някакво стадо. Той искал да го изяде, но ярето заговорило с човешки глас и упрекнало леопарда, че скоро оттук ще минат апостолите на Христос, а той продължава да яде кърваво месо.

Поразеният леопард пуснал ярето и побързал да посрещне апостолите. “Къде е ярето?” - попитал сурово Филип. “Там, под дървото”. Филип изцелил ярето и то, заедно с леопарда, станало негов спътник. Оттам нататък двете животни се хранели с това, с което се хранел и Филип: вода и хляб.

Пред нас е типична гностична метафора за преодоляването на животинската природа от човека. Филип просветил ярето, което било животно, и го направил човек. Едновременно с това метафората ни напомня за пророчеството на Исая, според когото след пришествието на Месията “рисът ще си почива с ярето” (Исая, 11:6).

Следващото приключение по време на това теологично пътешествие се оказва по-малко разбираемо: апостолите срещат Сина на Сатаната. Започва земетресение, свири вятър и от една купчина камъни, струпани един върху друг, излиза дракон, съпроводен от четиридесет и девет гигантски змии, които погубвали на това място пътниците.

Като предвидим трагичното превъзходство на силите, положението на апостолите изглеждало безнадеждно, но те имали оръжие за масово поразяване - молитвата. Филип произнесъл името на Христос и големият дракон се оказал не само безсилен да им причини някаква вреда, но им разказва и своята биография.

Той и неговите спътнички били същите петдесет змии, които жезълът на Мойсей погълнал. Той изкусил Ева, насърчил Каин да убие Авел и развратил ангелите с красотата на човешките дъщери, от който съюз се появили Стражите (Деяния на Филип, 11:3).

Същият този Син на Сатаната, ако читателите помнят, се срещнал с апостол Тома: и апостолът го раздраконил на малки парчета. Така че с право бихме могли да очакваме, че Филип също ще убие Сина на Сатаната.

Но в нашия текст нещата приемат удивителен обрат. Синът на Сатаната го моли за пощада, мотивирайки се с това, че той, заедно с неговите колежки, освен всичко друго е служил на Соломон и е построил по негова заповед Храма в Ерусалим. Той е готов да служи на Филип, както е служил и на Соломон.

Синът на Сатаната предлага на Филип да построи за шест дена Христова църква (понякога “църквата” в гръцкия текст се нарича “синагога”, а понякога “еклесия”) и Филип се съгласява невъзмутимо с този странен експеримент.

БЕЛЕЖКИ

1. The Gospel of Mary, 5, 5–6 // The Nag Hammadi Scriptures: The Revised and Updated Translation of Sacred Gnostic Texts, 2009.

2. The Gospel of Philip, 63, 60 // The Nag Hammadi Scriptures.

(Следва)