ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / ОФИОРИМА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

ОФИОРИМА

Да се върнем впрочем към апостол Филип и неговите спътници, които след успешната сделка с дявола, се озовават в Офиорима/Иераполис, същият град, чиито градски врати се пазят от дракони. Филип устремява погледа си към драконите, те виждат светлината на Монадата в очите му, клюмват главите си и умират (Деяния на Филип, 13:3).

Апостолите се заемат с обичайното си дело: лекуват болни и възкресяват покойници. За да върне зрението на някой си Стахис, който някога в слепотата си преследвал християните, Филип слага пръст в устата на Мариамна и намазва с него очите на Стахис (Деяния на Филип, 14:7).

Магическият характер на това действие ще ни стане разбираем, ако си спомним, че Спасителят обичал Мариамна повече от другите жени и често я целувал в устата. Като слага пръста си в устата на Мариамна, Филип по магически начин се докосва до слюнката на Спасителя.

Апостол Филип раздава на градските бедняци зърно, вино и зехтин от три големи амфори, които по мистичен начин никога не се изчерпват. Филип кръщава мъжете, Мариамна - жените и най-голям фурор сред жителите на града предизвикват проповядващото яре и проповядващият леопард.

Както може да се види от “Деянията на Филип”, Филип рядко проповядва само на бедняци. Точно обратното: в Ашдод той кръщава дъщерята на един велможа, а в Никатера кръщава най-богатия жител на града.

Затова не е удивително, че и в змийския град Филип насочва вниманието си към семейството на неговия управител, който има красноречивото име Тиран.

Този управител, разбира се, не признава Христос. Но той има съпруга, която е не каква да е, а е близначка на Мариамна (Деяния на Филип, 15:9). Двете са еврейки и двете говорят на един език. Съпругата на управителя е чужденка в град Офиорима, а главната особеност на този град, както помним, се състои в това, че на раменете на неговите жители, като на раменете на персийския Захак, имало змии, които хапели чужденците и така им отнемали паметта.

В резултат от страшните ухапвания съпругата на управителя забравила своя баща и пътя, който води към дома майка ѝ, точно както станало с героя в “Химна на бисера” от “Деянията на Тома”.

Мариамна показва на заблудената душа, забравила своя произход в света на вещите, пътя към истинския неин дом, и съпругата на управителя получава прозрение. “Слънцето на справедливостта, Христос, слезе върху тебе, за да те просвети” - казва Мариамна (Деяния на Филип, 15:9).

Както помним, видът на християнството, което проповядвал Филип, изисквал пълно въздържане от секс и предоставяне на имуществото в полза на общината. Затова не е трудно да се досетим, че страшният управител Тиран със змиите на раменете е бил доста недоволен от това, че жена му го лишила от сексуални утехи.

Тиран нахлува грубо в спалнята на съпругата си в момента, когато тя се молела, с намерение да ѝ посегне сексуално. Обаче, щом протегнал ръка към нея, го ослепил лъч светлина.

Този неуспех не обезкуражава насилника. Напротив, той му посочва корените на всичките негови проблеми. “Хванете тези измамници и гоиси”! - командва Тиран със змиите на раменете (Деяния на Филип, 15:14).

Хвърлят Филип в затвора с всичките му спътници, включително ярето и леопарда. Пробиват му глезените и го окачат на дърво с главата надолу, до стените на храма, но той не чувства болка. Тиран иска също така да бъде задържана Мариамна, “затото пътува заедно с гоисите и несъмнено развратничи с тях” (Деяния на Филип, 15:19).

Войниците хващат Мариамна и събличат мъжките ѝ дрехи, разчитайки несъмнено да се позабавляват добре с ния. Но опитът им излязъл през носа. Лишената от одежди Мариамна придобива истинския си вид. Тя се Преобразява: обгръща я огнен облак, а войниците се разбягват с писъци.

Макар че апостол Филип, окачен надолу с главата за глезените, не чувства болка, оскърблението, нанесена на Мариамна, го засяга силно. “Да призовем ли огън от небето, братко Вартоломей, и да ги изтребим?” - пита Филип своя спътник.

Апостол Вартоломей е категорично против. Той напомня на Филип, че Господ е забранил да се отвръща на злото със зло. Опитва се да удържи Филип и Мариамна.

Нещо повече, на мястото на екзекуцията се появява още едно действащо лице - апостол Йоан. Той иска от Филип да се въздържи от непоправими постъпки.

Но гневливият Филип е вече заслепен от причинените му неприятности. Той произнася проклятие и се обръща към Бащата на Исус, към Яхве Цеваот, към Господа на Войските, пред когото треперят Началата и Властите и пред когото се прекланят даже огненосните херувими.

“Заповядай на Хадес да раззине своята паст и на великата бездна за погълне тези безбожни хора, които са решили да не допуснат Словото на Истината в този град” - казва Филип.

Бездната изпълнява веднага желанието му. Управителят на града със змиите на раменете, храмът, в който се покланял на Змията, всичките му жреци и седем хиляди души се провалили направо в ада. Незасегнати, както и в “Откровението на Йоан Богослов”, остават само тези, които са били подпечатани с печата на Христос, иначе казано - които са били кръстени от апостолите Филип и Мариамна.

Небесата се разтварят и в града оттам се спуска Спасителят. Който е бесен - ако тази дума е уместна за Христос. Той укорява строго на апостола за погубените души. Филип, както виси с главата надолу от дървото, настоява на своето:

“Ти знаеш, Господи, че дойдох в този град с твоето име на уста. И тъй като тези хора не приеха твоята Светлина, аз ги проклех и ги провалих живи в Хадес!” (Деяния на Филип, 15:30).

Но Спасителят остава непреклонен. Той налага на Филип сурово наказание: за това, че е презрял заповедите на Христос и е отправил в бездната цял град, отвръщайки на злото със зло, четиридесет дена след смъртта си Филип няма да бъде пуснат в Рая. След четиридесет дена той, разбира се, ще седне на обещания златен трон, но четиридесет дена ще трябва да седи отвън.

Спасителят чертае във въздуха знак на пламтящ кръст. Кръстът се превръща в стълба. Спасителят вика в бездната, предлагайки на всеки желаещ да излезе обратно по стълбата, която е кръст. Всички освен управителя със змиите на раменете бързат радостно да се възползват от предложението.

Както лесно можем да се досетим, хората, които излизат от бездната по светещия кръст, веднага стават до един вярващи. Те искат да свалят от дървото окачения за глезените Филип. Но той им забранява за правят това. Той иска да се раздели по-скоро с тленната си плът, за да се облече в многоцветните одежди на ангел1 и - подобно на апостол Тома, не може да подмине предоставилия му се случай. Дори фактът, че ще чака четиридесет дена отвън, не го спира.

“Не се докосвайте до мене, деца мои!” - моли разпънатият нагоре с краката Филип и цитира думите на Господ: “Докато не поправиш това, което е долу, с това, което е горе, а това, което е вляво, с това, което е вдясно, няма да влезеш в моето царство” (Деяния на Филип, 15:34). “Претвори тялото ми в Ангелска Слава” - моли Филип (Деяния на Филип, 15:38).

Желанието му се сбъдва. Филип умира. “Апостол Филип е увенчан с венеца на безсмъртието” - гърми Глас от Небето (Деяния на Филип, 15:40). А след четиридесет дена Христос в облика на Филип се явява на Вартоломей и Мариамна.

Както вече казахме, в по-късната християнска традиция Градът на змиите, в който бил екзекутиран Филип, се асоциира определено с Иераполис. В Иераполис показвали гроба на Филип, към Филип свеждали своята вяра появилите се във Фригия монтанисти, в Иераполис наистина почитали Кибела със змиите и прочее.

Но е лесно да видим, че градът на змиите Офиорима не е просто Иераполис и не е просто метафора на материалния свят.

Това е загадка.

Що за град е този, в който нещастните въодушевени жители се покланяли на Сатаната?

Град, в средата на който се издигал Храм на Сатаната.

Град, който заради преследването на Христос (защото Филип е новото въплъщение на Христос) се провалил под земята? Що за град е този, в който са се събрали толкова много апостоли, при което тези апостоли спорели помежду си като болшевиките и меншевиките в навечерието на Октомврийския преврат: да накажат ли жителите на града, или да не ги накажат?

Що за град е този, след гибелта на който се спасили само тези, които са белязани с печат, а на останалите, провалили се в геената за това, че отхвърлили Христос, била предоставена възможността да излязат оттам по блестяща стълба?

Този град е, разбира се, Ерусалим. В Храма, където се покланяли на змията, разпознаваме лесно Храма, построен от Ирод [1]. В геената - римския плен. А в спора на апостол Филип и апостол Йоан - реалния исторически спор между различните зилоти: да колят ли своите съотечественици, които упорстват в служенето си на Велиал, или да не ги колят?

БЕЛЕЖКИ

1. Същата метафора се среща в друг ранен юдеохристиянски апокриф: “Апокалипсис на Авраам”.

(Следва)