ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ / „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“

„ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“

Възгледите на автора на „Евангелието от Йоан“ за Исус Христос съвпадат точно с възгледите на гностика Керинт, който, също като Йоан, живял в Ефес [1] и който, според мнението на римския презвитер Гай от III век, е написал това евангелие [2].

Исус у Йоан е типично Второ начало, Втора власт на Небето, Мемра, Логос, девтерос теос, посредник между Бога и предметния свят. „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Словото стана Бог“ (Йоан, 1:1).

Исус у Йоан обещава на своите ученици невероятно знание: „Ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син“ (Йоан, 1:51).

Той се нарича пряко притежател на гносиса и обещава гносис на своите ученици. „Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах (έγνων); и тези познаха, че Ти си Ме пратил“ (Йоан, 17:25). Пред нас е същият гносис, който по-късно Ириней Лионски ще заклейми като „лъжлив“. „И явих им Твоето Име, и ще им явявам (γνωρίσω)“ – казва Исус (Йоан, 17:26).

Исус у Йоан обещава на своите ученици, че ще вършат чудеса, и даже превъзхождащи го по размах: „Който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши“ (Йоан, 14:12). Това е съвсем същото, което намираме в гностичните „Деяния“, в които учениците на Исус възкресяват на едро умрели и изцеляват цели стадиони.

„Евангелието от Йоан“ обещава, че тези, които приемат Божия син, ще станат Божии синове: „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога“ (Йоан, 1:12–13).

Гностичният характер на тези обещания се вижда с невъоръжено око: вярващите ще видят разтворените небеса; те ще вършат чудеса даже повече от Исус; те ще станат Божии синове.

Ортодоксалният Исус идва на света, за да се принесе в жертва за греховете на човечеството. Но не такъв е Исус у Йоан. Той идва, зад а даде на хората гносис. “Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“ (Йоан, 18:37) – обяснява Исус своята цел на Пилат, при което Пилат му задава въпрос: „Какво е истина?“ (Йоан, 18:37). „Евангелието от Йоан“ пропуска отговора на Исус, но затова пък този отговор е даден в „Апокрифона на Йоан“. Истината е Алатея, една от Петицата, съставяща царството Царството на Бога Баща, заедно с Барбело, Предвиждането, Нетленността и Вечния живот.

Ето само някои от изказванията на Исус у Йоан: „Аз победих света“ (Йоан, 16:33). „Те не са от света, както и Аз не съм от света (Йоан, 17:16). „Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас (Йоан, 15:4) (сравнете с гностичното: „Ти позна Христос и стана Христос“). „Аз съм лозата, вие сте пръчките“ (Йоан, 15:5).

„Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде“ (Йоан, 15:7).

„За да бъдат те едно, както ти, Отче, си в мене и аз съм в тебе, те също да бъдат в нас“(Йоан, 17:21). „И славата, която Ти Ми даде, Аз дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно: Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени заедно“ (Йоан, 17:22–23).

„Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света“ (Йоан, 17:24). „И явих им Твоето Име, и ще явя, така че любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях“ (Йоан, 17:26).

Тези изказвания са просто неразбираеми извън гностичния контекст. „Евангелието от Йоан“ е чист вид ранно гностично евангелие. Басилид, Валентин, Птоломей, Теодот и Хераклеон се отнасяли към него напълно положително. За гностиците „Евангелието от Йоан“ и „Апокрифонът на Йоан“ са диптих. Евангелието било за новаци, апокрифонът за напреднали потребители. Това така се набива в очи, че екзестенциално настроеният Рудолф Бултман даже обявява, че една от главните съставни части на „Евангелието от Йоан“ е била гностичен пратекст, адаптиран от Йоан за свои нужди [3].

Но това напълно гностично по терминология евангелие има една важна особеност. Тази особеност е вече споменатата от нас история с апостол Тома, който отказва да вярва, че Исус е възкръснал физически.

„Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“ - заявил Тома (Йоан, 20:25).

Неверието на Тома, както е известно, било посрамено. Той сложил ръце в отворените рани на Христос. След това Исус се явил на Петър, който ловял риба, и рибите, уловени от Петър, също били съвсем материални. Те били точно сто петдесет и три и макар че били толкова, мрежата не се скъсала (Йоан, 21:12).

Иначе казано, Йоан съчетава извънредно гностичните твърдения от вида „Ще пребъдете в мене, а аз във вас“, etc., с обещанието за чисто физическо възкресение и чисто материално изобилие при триумфа на Исус, включително до способността да изпраща много риби. „Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мен, ако и да умре, ще оживее“ (Йоан, 11:25). „Както си Му дал власт над всяко създание, да даде вечен живот на всички, които си Му дал“ (Йоан, 17:2).

Това е същият възглед, към който се придържа гностикът Керинт [4].

Керинт (или негов съмишленик), вярващ в хилядолетното царстване на Исус в плът, спори с по-радикалните гностици и използва за целта похват, типичен за равин или християнски пропагандист. Той кара противника си да потвърди с действия своята неправота и заставя апостол Тома, иначе казано – „близнака“, който не вярва във физическата възкресение на Христос, да сложи пръсти в раните му. И самият този факт от полемиката означава, разбира се, че по времето, когато е написано „Евангелието от Йоан“, идеята за Христос като безплътен дух вече е съществувала.

БЕЛЕЖКИ

1. Ириней Лионский. Против ересей, 3, 3, 4.

2. Epiphanius. Panarion, li. 3.6.

3. Rudolf Bultmann. Jesus Christ and Mythology London: SCM Press, 1960. См. реконструкцию этого гностического мифа: Rudolf Bultmann. Johannesevangelium // Die Religion in Geschichte und Gegenwart, 3 Tubingen: Mohr Siebeck, 1959, 840–850.

4. Epiphanius. Panarion, xxviii. 1. 7.

(Следва)