неделя, декември 05, 2021

ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ОСМА / „ПЕТИМАТА СИНОВЕ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ; РАЗУМНИЦАТА; НЕНИЛО И НЕНЕЛА

ПЕТИМАТА СИНОВЕ

(LI CINCO FIGLIE)

Осма забава от петия ден

ПАЧОНЕ ИЗПРАЩА ПЕТИМАТА СИ СИНОВЕ ПО СВЕТА, ЗА ДА НАУЧАТ НЯКАКЪВ ЗАНАЯТ; КАТО СЕ ВРЪЩАТ, ВСЕКИ СЪС СВОИТЕ УМЕНИЯ, ТЕ ОТИВАТ ДА ОСВОБОДЯТ ДЪЩЕРЯТА НА КРАЛЯ, ПОХИТЕНА ОТ ЕДИН ОРК. КОГАТО, СЛЕД МНОГО ПРИКЛЮЧЕНИЯ, ТЕ СПОРЯТ ПОМЕЖДУ СИ КОЙ Е НАПРАВИЛ ПОВЕЧЕ ЗА НЕЙНОТО СПАСЕНИЕ И Е ПО-ДОСТОЕН ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА НЕЯ, КРАЛЯТ РЕШАВА ДА Я ДАДЕ НА БАЩА ИМ, ЗАЩОТО Е СТВОЛ, НА КОЙТО СЕ КРЕПЯТ ДОБРИ КЛОНИ.

Когато Чула завършила своята приказка и дошъл ред на Паола, тя се наместила по-удобно на стола, огледала се наоколо и с голямо изящество започнала да говори:

- Разум на котка има този, който се грее вечно до топлата пепел; който не пътешества, той не вижда, който не вижда – не знае, а този, който върви смело, придобива опит; опитът лекува от неразумни постъпки; не напразно се казва: „Изхлузиш ли се от дюшека, веднага се събуждаш“. Това ще ви го разкрия с кралския цимент [1] на моята приказка.

Живял някога един добър човек, вдовец, на име Пачоне, който имал петима глупави синове, неспособни за никаква работа; и нещастният баща, като нямал повече сили да ги храни, решил да ги свали от врата си, та им казал така: „Деца мои! Бог ми е свидетел колко ви обичам; каквото и да е, вие сте кръв от моята кръв. Но вече се състарих и не мога да работя много, а вие сте млади и всеки от вас яде за двама: не мога да ви храня като преди. Всеки за себе си, а Бог за всички! Така че вървете, намерете си подходящ човек и се научете на някакъв занаят, но не се наемайте при него за повече от година; а след една година ви чакам у дома – всеки със своето умение“.

Като чули тези думи, синовете взели по възел с дрехи за смяна, сбогували се с баща си, и всеки тръгнал по своя път, търсейки късмета си. А след една година в уречения ден се събрали заедно в родния си дом, където баща им ги посрещнал много ласкаво и ги настанил на набързо наредени маси, защото били уморени и огладнели след дългия път.

И в самия разгар на гощавката се чула песен на птица. Тогава най-малкият от петимата братя станал от масата и излязъл навън, а когато се върнал, покривките вече били прибрани и Пачоне започнал да разпитва синовете си: „Утешете сега кърцето ми: много искам да чуя какво добро дело е научил всеки от вас за една година“.

И Лучо, най-големият син, отвърнал: „Научих занаята на крадците и станах архистратег на пройдохите, велик магистър на измамниците, старши майстор на мошениците и няма да намериш човек, който по-добре от мене да очиства всичко до троха, да отупва всеки, да шари в чуждите джобове, да омита до шушка магазини и складове, да прибира и опразва кесии, да оставя празни сандъците. Да отидем където искаш и ще ти покажа чудото на ловките ръце“.

- Браво, честна дума! - отговорил бащата. - Научил си се като добър търговец да пишеш сметката с пръсти, а да получаваш отговор по задника; да заменяш отварянето на резето с размахване на веслата в галерата; да се качваш по въже до прозореците, а да се спускаш по въже от гредата! Горко ми; по-добре да бях ти облякъл рокля и да те бях сложил да въртиш вретено – поне нямаше да ми се върти вретено в корема! А сега ми остава да чакам, че всеки миг ще те видя или с хартиена шапка, или с весло на галера или пък – ако се отървеш от едното и от другото – с въже на шията.

След това се обърнал към Титило, втория си син, като попитал: „А ти какво добро дело научи?“ „Да строя кораби“ – отвърнал той. „Не е лошо – казал бащата. - Това поне е честен труд и ще можеш да се изхраниш с него. А ти, Ренцоне, какво можеш да правиш?“ „Мога така да стрелям с арбалет, че да попаднав окото на петел“ – отвърнал третият син. „И това все пак е нещо! Така или иначе - ще се справиш, с лов можеш да се изхранваш“ – казал бащата и попитал четвъртия, а Яково отвърнал: „Научих се да намирам трева, която възкресява мъртвите“. - Браво, кълна се в живота на Ланфуза! [2] Сега вече ще се измъкнем от нищетата и ще народим множество народ, повече от камъните в развалините на Капуа!“

А когато накрая попитал последния от синовете си, Менекучо, какво е научил, той отвърнал: „Научих се да разбирам езика на птиците“. „Какво пък, добре – казал в отговор баща му. - Докато ние се хранехме, ти стана и отиде да слушаш за какво чурулика врабчето. Но след като казваш, че можеш да разбираш птичия език, кажи какво чу от него“ – „То каза, че един орк е отвлякъл дъщерята на краля на Ауто Горфо [3], която се казвала Чиана, и я отнесъл на един далечен остров. Оттогава няма никаква вест от нея; и баща ѝ издал указ: който я намери и я върне, ще я вземе за жена“. - „Ако е така, смятай, че сме вече богати! - възкликнал Лучо. - Достатъчно съм смел, за да я отнема от орка!“ „След като си такъв храбрец – подкрепил го баща му, - да вървим веднага при клаля. И ако се закълне да изпълни всичко, което е обявил, ще му предложим своите услуги!“ С което всички се съгласили.

И ето че Титило построил прекрасен кораб и шестимата се качили в него, като насочили платната към Сардиния, където ги посрещнал кралят. Когато те казали, че искат да намерят принцесата, той охотно потвърдил своите обещания. И те се отправили към острова, където за свое щастие намерили орка, който, опънал се на слънцето, спял с глава на коленете на кралската дъщеря.

Като видяла кораба, тя едва не скочила радостна от мястото си, но Пачоне ѝ направил знак да мълчи. Всички слезли тихо, сложили на корема на орка тежък камък, качили Чиана на кораба и наблегнали дружно на веслата. Но не успели да отплават далече от брега, когато оркът се събудил, хвърлил от себе си камъка и като не намерил никъде Чиана, започнал да се вглежда в морето, където видял кораба, който я отвеждал. Тогава се п ревърнал се в черен облак и хукнал по въздуха да го гони.

Чиана, като знаела на какво е способен оркът, го познала във вида му на облак и така се уплашила, че едва успяла да каже на Пачоне и синовете му каква опасност ги настига, след което се лишила от чувства и паднала мъртва.

Рендоне, като огледал добре приближаващия се облак, заредил арбалета, прицелил се и ослепил орка, който изревал от болка като гръм и се разсипал на градушка по морето. А когато всички успели да отвърнат очи от облака и се обърнали към Чиана, видели, че девойката е напуснала играта на живота. Като разбрал това, Пачоне започнал да си скубе брадата, говорейки: „Ех, всичко е напразно – и сънят, и маслото! [4] Всички усилия са хвърлени на вятъра, а надеждите – в морето; тя отиде да пасе като овчица в храстите, а ние ще измрем от глад; каза ни „лека нощ!“, за да посрещнем лош ден, прекъсна нишката на живота си, а въжето на нашите блянове се скъса! Наистина казват, че замислите на бедняците не се сбъдват никога; който се роди без късмет, ще умре нещастен! Ето че освободихме дъщерята на краля, ето че я заведохме у дома ѝ, ето и булка я направихме, ето и кралска сватба вдигнахме, ето ни със скиптър в ръцете, ето ни и с гол задник на земята!“

Яково слушал, слушал тази надгробна песен и накрая, като сметнал, че баща му много я проточил и разпердушинил лютнята на скръбта до самата роза [5], казал: „Успокой се, татко, господарю мой; защото ни предстои да доплаваме мирно до Сардиния и да станем най-щастливите и най-доволните хора на света“. „Такова щастие да изпрати Бог на турския султан! - отвърнал Пачове. - Тъй като, когато занесем на краля труп вместо дъщеря му, ще ни даде да броим не пари, а нещо друго. И както някои умират от сардоничен смях [6], ние ще умрем от сардоничен плач!“ „Спри се – казал Яково. - На коя ливада пасе умът ти! Нима не помниш на какъв занаят съм обучен? Ще слезем на брега и аз ще отида да потърся тревата, която съм запомнил, и ще видиш, че няма да ви донеса плява“.

Баща му, като се ободрил от думите на сина си, го прегърнал; и сега, колкото повече го увличала целта, толкова по-наблягал на веслата. Така, не много дълго след това, те стигнали до бреговете на Сардиния, където Яково слязъл на сушата и като намерил нужната трева, се върнал тичешком на кораба [7]. И когато изстискал сока от тревата в устата на Чиана, тя веднага оживяла, както оживява жаба, която е била в Кучешката пещера, а след са я хвърлили в езерото Аняно [8]. И всички заедно, много зарадвани, отишли при краля, който започнал да прегръща и да целува единствената си дъщеря, благодарейки непрестанно на смелчаците, които я върнали.

Но когато му напомнили за неговото обещание, кралят казал: „И на кого от вас трябва да дам сега Чиана? Тя не е празничен сладкиш, че да я делим на парчета, така че при всеки случай някой ще получи боба [9], а останалите могат да си човъркат зъбите с клечка“.

Тоагва първият от синовете, най-хитрият, казал: „Господарю, наградата трябва да бъде според труда. Разсъдете отначало кой от нас е по-заслужил, а след това определете справедливо на кого се пада прекрасният сладкиш“. „Разумни приказки казваш – отвърнал кралят. - И така, нека всеки разкаже какво е направил, за да не сбъркам, когато взема решение“.

Тогава петимата синове започнали един през друг да разказват какво е направил всеки от тях и всеки смятал, че неговото умение е решило общия успех на делото. След всички тях кралят се обърнал към Пачоне: „А ти какво свърши?“ „Ами, струва ми се, не малко неща – отвърнал Пачоне. - Защото аз им помогнах да станат мъже: натирих ги от къщи и ги накарах да придобият тези умения, които сега владеят. И ето че гледат смело пред себе си: като подбрани, като подредени зрели ябълки, а иначе щяха да си останат празни кошници“.

Кралят изслушал всичките доводи, предъвкал, предъвкал и накрая произнесъл решението си, че подобава Чиана да стане жена на Пачоне, защото той е коренът, върху който е израснало спасението на девойката. Речено – сторено: всеки от синовете получил достатъчно пари, които би могъл да развърти и преумножи, а щастливият баща, като хвърлил от плещите си бремето на възръстта и мъките, заприличал на петнадесетгодишен юноша и точно за него като че ли била измислена пословицата:

докато двама спорят, третият се радва.



1. Кралски цимент – смес от оцет, готварска сол и много дребни тухлени парчета, използвана за отделяне на златото от примеси при нагряване.

2. Ланфуза – майка на мавританския рицар Ферагус, персонаж от поемата на М. Боярдо „Влюбеният Роналд“ и на Л. Ариосто „Неистовият Роналд“. От поетичните текстове клетвата в „живота на Ланфуза“ преминала в разговорния език като шеговита пословица.

3. Открит залив.

4. Маслото е за светилника; иначе казано – „и не си спал, и бденето (над книгата) не е било от полза“. Казва се за труда на учениците, но Базиле променя малко смисъла на поговорката: „Силите са изхабени, а целта не е достигната“.

5. Роза – резонаторния отвор на лютнята, който се украсявал с богата резба във вид на кръгло цвете, напомнящо кръгло прозорче на готическа църква, което също се нарича роза. „До самата роза“, иначе казано – да скъсаш всички струнин а лютнята до една.

6. Сардоничен се нарича смехът при нещастни обстоятелства. Този израз, срещащ се още у Омир („Одиссея“, XX, 300), писателят от II в. Пасваний обяснява нака: На острова [Сардиния] няма отровни растения, които могат да умъртвят човека, освен едно – вредните му листа приличат много на целина и хората говорят, че който ги изяде, умира от смях. Затова Омир и всички след него наричат смеха, който не е полезен, сардоничен“ („Описание на Елада“, X, 17, 7).

7. Народната мълва смятал Сардиния за страна на вълшебствата.

8. Кучешката пещера се намира в окръг Неапол, близо до брега на Пуцоланския залив. Излизащият вътре в обилно количество въглероден двуокис се стели по дъното на слой от половин метър, от което кучетата в пещерата се задушават и умират, а хората могат да стоят известно време вътре без вреда. Жабите там заспиват, но се събуждат, когато биват хвърлени във вода.

9. Бобът, изпечен вътре в сладкиш, е лакомство и забава за децата по време на празника „Тримата царе“ (5 януаре) – старинна традиция при редица европейски народи.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.