ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ПЕТА / „СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН

СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ

(SOLE, LUNA E TALIA)

Пета забава от петия ден

ТАЛИЯ, КОЯТО ПАДНАЛА КАТО МЪРТВА ОТ ТВЪРДА ЛЕНЕНА ИГЛИЧКА, ОСТАВА В ДВОРЕЦА, КЪДЕТО НАМИНАЛ ЕДИН КРАЛ, ОТ КОГОТО РАЖДА ДВЕ ДЕЦА. РЕВНИВАТА ЖЕНА НА КРАЛЯ УСПЯВА ДА ПОЛУЧИ ДЕЦАТА И НАРЕЖДА ДА ГИ СГОТВЯТ И ДА ГИ ДАДАТ ЗА ХРАНА НА БАЩА ИМ, А ТАЛИЯ ДА БЪДЕ ИЗГОРЕНА В ОГЪН. НО ГОТВАЧЪТ СПАСЯВА ДЕЦАТА, А КРАЛЯТ ОСВОБОЖДАВА ТАЛИЯ, КАТО ХВЪРЛЯ ЖЕНА СИ В ОГЪНЯ, КОЙТО Е РАЗПАЛИЛА ЗА ТАЛИЯ.

Историята с орките би могла да подбуди съчувствие, но предизвикала само удовлетворение; всички били радостни, че приключенията на Парметела завършили по-добре, отколкото би могло да се помисли. И дошъл ред на Попа да разказва, която сложила крак в стремето и започнала:

Живял някога един господар, който, след като му се родила дъщеря на име Талия, извикал мъдреците и гадателите от цялото си царство, за да определят съдбата ѝ. И те, след дълги и разнообразни съвещания, стигнали до извода, че я грози сериозна опасност от ленена игличка. Тогава кралят забранил да се внася изобщо в двореца ленена прежда, коноп или нещо подобно, надявайки се да избегне предсказаното нещастие.

Но когато Талия пораснала, веднъж, стоейки на прозореца, видяла една старица, която предяла в движение. И тъй като никога не била виждала нито къделя, нито вретено и всичко това ѝ било много интересно, дотолкова пламнала от любопитство, че извикала старицата в двореца и като взела къделята, започнала да дърпа нишката. Но тогава, за нещастие, една ленена игличка се забила под нокътя ѝ, от което тя паднала като мъртва.

Като видяла какво се случило, старицата избягала от страх надолу по стълбището. А нещастният баща, когато получил вестта за случилата се беда и платил с бъчва пролети сълзи ведрото с аспринио [1], положил дъщеря си в двореца, като я поставил да седи на кадифен трон, под брокатен балдахин, и - затваряйки вратите, напуснал завинаги мястото на непреодолимата скръб, за да не вижда повече нито един знак, напомнящ му за постигналото го нещастие.

Но след известно време соколът на един крал, който тръгнал на лов, излетял от ръката му и влязъл през прозореца на споменатия дворец; а след като не се връщал при призивите, кралят започнал да чука на вратата, като мислел, че някой живее в двореца. Така той чукал дълго без успех, а след това донесъл стълба, с която берат грозде, решен да влезе вътре и да види какво има там. И когато се качил и преминал през целия дворец, студен като мумия, не видял нито една жива душа.

Накрая влязъл в стаята, където се намирала Талия, неподвижна като омагьосана. Когато я видял и си помислил, че спи, кралят започнал да я вика; но както и да я викал, както и да я докосвал, тя не се събуждала. Тогава той, възпламенен от нейната красота, я свалил от трона, отнесъл я на ръце до едно ложе, където откъснал плодовете на любовта, след което, като я оставил все така да спи, се върнал в своето кралство и дълго време не си спомнял за този случай.

А тя след девет месеца родила близнаци - момче и момиче, които приличали на двойка златни обеци със скъпоценни камъни. И две феи, които се появили в двореца, се грижели за тях, поставяйки ги за кърмене към майчините гърди. Но веднъж, като искали да сучат мляко и не намерили гърдите, младенците започнали да смучат пръста на Талия и така смучели, че ленената игличка излязла изпод нокътя ѝ. Тогава Талия се събудила като от тежък сън и като видяла до себе си двете чудесни създания, дала им гърдите си, при което се привързала към тях повече отколкото била привързана към живота си.

И докато тя живеела така, без да знае и да помни какво се е случило с нея, как се е озовала в двореца с двамата младенци, без да вижда кой ѝ носи храна, кралят си спомнил за нея и под предлог, че отива на лов, тръгнал да я намери; и я намерил не спяща, а с две красиви писани яйца, от което се зарадвал безумно. Той разказал на Талия кой е и какво се е случило между тях, след което сключили помежду си договор за дружба и вечен съюз. Като прекарал с Талия няколко дена, той се сбогувал с нея, обещавайки да се върне и да я вземе със себе си, а след това заминал за своята страна, повтаряйки постоянно имената на Талия и младенците, така че и когато се хранел, на устата му били Талия, Слънцето и Луната (такива имена дал на децата си) и даже в леглото си викал имената ту на децата, ту на майка им.

Жената на краля, у която още по времето на дългия лов се появило подозрение, сега, като чувала непрестанно имената на Талия, Слънцето и Луната, пламнала цялата - по-иначе отколкото при слънчев удар. И като повикала секретаря си, му казала: “Слушай, приятелю, сега си между Сцила и Харибда, между чука и наковалнята, между тоягата и решетката. Ако откриеш какви ги върши мъжът ми, ще те обсипя със злато; а ако ме излъжеш - ще те оставя нито жив, нито мъртъв”.

И този приятел, зашеметен, от една страна, от заплахата, а от друга, надянат на шиша на користта, която винаги връзва очите на честта, мъти водата на справедливостта и спъва крачките на верността, ѝ разказал всичко поред, наричайки хляба хляб, а виното - вино [2]; след което кралицата го изпратила да каже на Талия от името на краля, че той иска много да види двете малки деца. И Талия, много зарадвана, изпратила децата при баща им. А кралицата, тази душа на Медея, наредила на готвача да ги заколи и, като ги опече с всякакви сосове, да ги поднесе на масата на нещастния ѝ мъж.

Но готвачът, милостив човек, като видял двете златни ябълки, се съжалил над тях и казал на жена си да ги скрие на тайно място, а вместо тях приготвил две козлета със стотици разнообразни сосове.

И когато дошъл кралят, кралицата наредила с голямо задоволство да внесат ястията. Кралят започнал да се храни; и когато се хранел и постоянно хвалел храната: “Ах, какво вкусно късче, кълна се в живота на Ланфуза! [3] А колко е сладко пък това, кълна се в душата на дядо си” - тя всеки път му отговаряла: “Яж на здраве! Своето ядеш”. Два или три пъти кралят пропуснал този припев покрай ушите си, но след това, като видял, че песента продължава, казал: “Много добре зная, че ям своето, защото нищо твое не си донесла в този дом!” И като станал ядосан от масата, отишъл наблизо да се разходи, за да му мине гневът.

А в същото време кралицата, неудовлетворена от това, което вече направила, извикала секретаря си и и го изпратила да покани Талия под предлог, че кралят я очаква. И Талия, като си събрала набързо багажа, потеглила с горещото желание да види светлините на своите очи, без да знае, че я очаква огнен пламък. И когато дошла в двореца и застанала пред кралицата, тя, с лицето на Нерон, цялата изпълнена със змийска отрова, изсъскала: “Добре дошла, госпожо Трокола [4]! Ти ли си тази красива повлекана, тази буника, с която мъжът ми се нагълта? Ти ли си тази окучена кучка, от която ми се наду главата? Добре дошла, пристигна в чистилището и аз ще си взема от тебе всичко, което загубих!”

Като чула тези думи, Талия започнала да се оправдава, че няма вина за това, че мъжът на кралицата се вмъкнал в градината ѝ, когато спяла. Но кралицата, като не желаела да слуша оправдания, наредила да запалят в двореца голям огън и да хвърлят в него Талия. Виждайки, че работата ѝ отива на зле, Талия паднала пред кралицата на колене с молба да ѝ даде поне време да свали от себе си скъпите дрехи, с които е облечена. И кралицата, не толкова от жалост към нещастницата, колкото от желание да получи дрехите, обшити със злато и перли, казала: “Съблечи се, разрешавам”.

Талия започнала да се съблича и при всяко одеяние, което сваляла от себе си, издавала жалостни вопли; а когато свалила от себе си връхната дреха, туниката и корсета, събличайки долната си пола, извикала за последен път; а когато вече я водели, за да направят от нея пепел за пране на гащите на Харон, излязъл кралят и като видял това зрелище, наредил да му обяснят какво става. И на въпроса за децата чул от жена си, която го упреквала в измяна, чу му ги е дала да ги изяде.

Като чул това, нещастният крал, безпределно отчаян, възкликнал: “Така значи, станал съм върколак за моите агънца! И как моите жили не разпознаха ручеите, в които тече моята кръв? Ах, потурчена отстъпнице [5], към какво зверство посегна! Но сега и ти ще станеш тор за зелето и твоята зверска физиономия няма да бъде изпратена в Колизея [6] за покаяние!”

И той заповядал да хвърлят кралицата в огъня, който разпалили за Тамия, а заедно с нея и секретаря, който бил лостът на гнусния замисъл и тъкач на скверната тъкан. А когато се канел да отправи там и готвача, за когото мислел, че е нарязал на парчета децата му, той, като паднал в нозете му, заговорил: “Честно казано, господарю, многогодишната ми служба при тебе заслужава различна пенсия от горещите въглени, друга подкрепа в старостта ми от стълб зад гърба, други веселия от тези да пукам и да се овъглявам в огъня, друга чест от смесването на пепелта на готвача с пепелта на кралицата! Никакъв дар не е това, защото аз запазих живи твоите деца въпреки кучешката злоба, която искаше да ги убие, като върне на твоето тяло това, което е било част от него!”

Като чул тези думи, кралят все едно се оказал извън своето тяло: струвало му се, че сънува, защото нямал сили да повярва на това, което чуват ушите му. Като се навел към готвача, той сазал: “Ако е истина, че си спасил моите деца, кълна се, че вече няма да въртиш шиша, а ще те поставя в кухнята на моето сърце и ти ще въртиш по своя угода не късчета месо над огъня, а личните ми желания; ще ти дам такава награда, че ще се прославиш като най-щастливия човек на този слят”. При тези кралски думи жената на готвачя, виждайки, че се решава съдбата на мъжа ѝ, довела бързо в двореца Луна и Слънце и ги предала на краля, който, в игра на “три карти” с децата и майка им, въртял мелницата на целувките ту с тях, ту с нея. Като дал голяма награда на готвача и го посветил в рицарско звание, той взел Талия за жена и тя живял дълъг щастлив живот с мъжа си и децата си, като разбрала след всичките си изпитания, че

и когато си заспал, може да намериш щастие.

1. Бяло вино от Кампания, произвеждащо се от XIV в. в околностите на град Аверс; има крайно нисък процент на захар. Името произлиза от aspro - тръпчив.

2. Което ще рече, че казвал нещата такива, каквито са.

3. Ланфуза - майка на мавританския герой Ферагус, персонаж от поемите на М. Боярдо “Влюбеният Роналд” и на Л. Ариосто “Неистовият Роналд”. От поетичните текстове клетвата “в живота на Ланфуза” преминала в разговорния език като шеговита поговорка.

4. Народен инструмент от Южна Италия, представляващ голямо и усложнено кречетало, използвано по-специално по време на църковни процесии по време на Страстната седмица. Свирещият на трикола върви в процесията със закрито лице (все едно е анонимен), а движението на инструмента напомня женска походка с подчертани поклащания на бедрата. Вероятно прякорът, който дава кралицата на своята съперница, е свързан и с двата аспекта.

5. Както е известно, еничарският корпус, отличаващ се с особена жестокост, се състоял от християнски деца, принудени да отстъпят от своята вяра. Затова кралят не нарича жестоката си жена “туркиня”, а “ torca renegata”, потурчена отстъпница, жена, която е приела исляма.

6. Римският Колизей от края на I в. бил място на гибелта на много християнски мъченици, хвърлени да бъдат разкъсани от зверовете. В християнската епоха той станал едно от основните места за поклонения в Рим. По времето на Базиле съдът понякога заменял реалното наказание за някое престъпление с поклонения за покаяние.

(Следва)