Леонид Кантарович (Леонид Канторович)
19 януари 1912 г. – 7 април 1986 г.
Нобелова награда за икономика (заедно с Тялинг Купманс)
(За приноса му в теорията за оптимално разпределение на ресурсите.)
Руският икономист Леонид Кантарович е роден през 1912 г. в Санкт Петербург, Русия. Руската революция започва, когато е на пет години, по време на Гражданската война семейството му бяга за една година в Беларус. През 1922 г. умира баща му, Виталий Кантарович, като оставя сина си да бъде възпитаван от майка си Паулина Сакс.
Кантарович проявява интерес към естествените науки дълго преди да постъпи през 1926 г. на четиринадесет години в Ленинградския университет. Той учи не само естествени дисциплини, но и политикономия, съвременна история и математика. Склонността му към математиката става определяща в изследванията му, свързани с теорията на редовете, които той представя на Всесъюзния математически конгрес през 1930 г. Като завършва през същата година обучението си, Кантарович остава в Ленинградския университет на преподавателска работа и продължава своите изследвания в катедрата по математика. През 1934 г. става професор, а една година по-късно, когато е възстановена системата на академичните степени, получава докторска степен.
През 30-те години, в периода на интензивното икономическо и индустриално развитие на Съветския съюз, Кантарович е в авангарда на математическите изследвания и се опитва да приложи своите теоретични разработки в практиката на растящата съветска икономика. Такава възможност му се предоставя през 1938 г., когато е назначен за консултант в лабораторията на фабрика за шперплат. Пред него е поставена задачата за разработване на такъв метод за разпределение на ресурсите, който би могъл да максимизира производителността на оборудването, и Кантарович, като формулира проблема с помощта на математически термини, максимизира линейната функция, потвърдена от голямо количество ограничители. Без да има чисто икономическо образование, той въпреки това знае, че максимизирането при многобройни ограничители, е един от основните икономически проблеми и че методът, облекчаващ планирането на фабриките за шперплат, може да бъде използван при много други случаи, било то за оптимално използване на посевните площи или за най-ефективно разпределение на транспортния поток.
Методът на Кантарович, разработен за решаване на проблемите, свързани с производството на шперплат и известен днес като метод на линейното програмиране, намира широко икономическо приложение в целия свят. В произведението си “Математически методи за организация и планиране на производството” (“Математические методы организации и планирования производства”), публикувано през 1939 г., Кантарович посочва, че всички икономически проблеми на разпределението могат да се разглеждат като проблеми на максимизирането при многобройни ограничители, следователно могат да бъдат решени с помощта на линейно програмиране.
В случая с производството на шперплат Кантарович представя променлива, подлежаща на максимизация, която е сума на стойността на продукцията, произвеждана от всички машини. Ограничителите са представени с уравнения, които установяват съотношението между количеството на всеки от разходваните производствени продукти (например, дървесина, електроенергия, работно време) и количеството продукция, произвеждана от всяка отделна машина, при което величината на разходите не трябва да надвишава наличната на разположение сума.
След това Кантарович въвежда нови променливи (разрешаващи мултипликатори) като коефициенти към всеки от производствените фактори в ограничителните уравнения и доказва, че значението както на променливата на изразходваните фактори, така и променливата на произвежданата продукция, могат да бъдат определени лесно, ако са известни значенията на мултипликаторите. След това той представя икономическата интерпретация на тези мултипликатори, като доказва, че те са всъщност пределни стойности (или “скрити цени”) на ограничаващите фактори; следователно са аналогични на повишената цена на всеки от производствените фактори в режима на напълно конкурентния пазар.
И макар че оттогава са разработени по-съвършени компютърни методики за определяне на значенията на мултипликаторите (Кантарович използва метода на последователното приближаване), първоначалното му разбиране за икономическия и математическия смисъл на мултипликаторите поставя основата за всички следващи изследвания в тази област в Съветския съюз. По-късно подобна методология е независимо разработена на Запад от Тялинг Купманс и други икономисти.
Даже през тежките години на Втората световна война, заемайки длъжността професор във Военноморската инженерна академия в блокирания Ленинград, Кантарович успява да напише значителното си изследване “За преместването на масите” (“О перемещении масс”, 1942 г.). В тази разработка той използва линейното програмиране за планиране на оптимално систематизиране на потребителските и производствените фактори.
Продължавайки да работи в Ленинградския университет, Кантарович оглавява едновременно с това отдела за приблизителните методи в Института по математика към АН на СССР в Ленинград. През следващите няколко години той съдейства за развитието на нови математически методи на планирането в съветската икономика. През 1951 г., заедно с математика В. А. Залгалер, специалист в областта на геометрията, той публикува книга, описваща работата им върху използване на линейното програмиране за повишаване на ефективността на транспортното строителство в Ленинград. След осем години ученият публикува явно най-известната си книга “Икономическо изчисляване на най-доброто използване на ресурсите” (“Экономический расчет наилучшего использования ресурсов”). В нея той прави далече стигащи изводи за идеалната организация на социалистическата икономика за постигане на висока ефективност при използването на ресурсите. И най-вече препоръчва да се използват по-широко скритите цени при разпределението на ресурсите по Съветския съюз и даже да се прилага лихвен процент за изразяване на времевата скрита цена при планиране на капиталовложенията.
Макар че някои съветски учени се отнасят с опасение към тези нови методи за планиране, постепенно методите на Кантарович са приети от съветската икономика. През 1949 г. ученият е удостоен със Сталинска награда за работата му в областта на икономиката, а през 1958 г. е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР. Шест години по-късно става академик. През 1960 г., като се мести в Новосибирск, където се намира най-добрият в СССР компютърен център, Кантарович става ръководител на отдела за икономическо-математически методи към Сибирския клон на АН на СССР. Заедно със своите колеги, икономистите математици В. В. Наважилав и В. С. Немчинов, той става лауреат на Ленинска награда през 1965 г., а през 1967 г. е награден с ордена “Ленин”. През 1971 г. става ръководител на лабораторията в Института за управление на народното стопанство в Москва.
След получаването на Нобеловата награда Кантарович става директор на Института за системни изследвания към АН на СССР. Като прави своите изследвания, той едновременно с това подкрепя и обучава цяло поколение съветски икономисти.
През 1938 г. Кантарович се жени за Наталия Илина, лекарка по професия. Техните деца - син и дъщеря - стават икономисти.
Освен с Нобелова награда и с наградите, получени в СССР, Кантарович е удостоен с почетни степени от университетите в Глазгоу, Гренобъл, Ница, Хелзинки и Париж; член е на Американската академия на науките и изкуствата.
Превод от руски: Павел Б. Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.