КАК БРАТЯ ГРИМ ПОСЛУЖИЛИ НА НАЦИСТИТЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Арийката Пепеляшка, еврейката зла мащеха и добрият фюрер - тези приказни образи се озовали на екраните на Третия райх. А Братя Грим не са имали предвид нищо подобно.

ФОЛКЛОРНИТЕ НАХОДКИ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БРАТЯ ГРИМ

Братя Грим, Якоб (1785−1863) и Вилхелм (1786−1859), публикували за първи път сборника “Детски и домашни приказки” още през 1812 година. Много години двамата филолози и фолклористи бродели по градовете и селата на Хесен, Вестфалия и други земи и събират приказки. Техни информатори били селяни, старици, пастири, даже и деца. Приказките отразявали древните митични представи на германския народ за света и затова били толкова интересни за учените. Братята принадлежали към епохата на романтизма с нейния интерес към героичното Средновековие, природата и народната душа. С помощта на фолклора те се стремели да вникнат по-навътре в народната култура и виждали в устната традиция ключ към националното самопознание.

Сборникът на братята придобил изключителна популярност. Почти до края на живота си те разширявали своята колекция и през 1857 г. издали 200 приказки и 10 легенди. Някои от тях станали неотменима част от европейската култура: “Хензел и Гретел”, “Малечко палечко”, “Червената шапчица”, “Крал Дроздобрад”, “Бременските музиканти”, “Пепеляшка”, “Снежанка”, “Рапунцел”, “Спящата красавица”.

Според думите им Братя Грим се стараели да запазят приказките в цялата им първоначална чистота: “Нито един епизод в тях не е измислен от нас, не е допълнително украсен и не е променен, защото се опитвахме да подминем опитите да обогатим и без това богатите приказни сюжети за сметкат на каквито и да било аналогии и реминисценции”. Якоб и Вилхелм не влагали в тях и конкретни политически смисли, макар че, разбира се, самото събиране на фолклор е патриотично занимание. Като много от романтиците, Браня Грим били монархисти, а към Германия се отнасяли със синовна любов. Якоб Грим казва: “Всичките ми работи са свързани с Отечеството, от чиято почва черпят своята сила”.

Двамата учени желаели да популяризират фолклора и немския народен език, а не да разпространяват с помощта на творчеството си шовинистични възгледи (каквито по-късно им приписват) или идеята за германската изключителност. Макар че по тяхно време Германия се стремяла към обединение, Братя Грим не били дори привърженици на пруската хегемония в германските земи. Но национализмът, набиращ сила в епохата на романтизма, намерил в приказките отлично средство за своето развитие; защото тези приказки подчертавали най-добрите качества на германския народ - храброст, дисциплина, находчивост, уважение към военната служба.

ПРИКАЗКИТЕ В СЛУЖБА НА НАЦИОНАЛИЗМА И НАЦИЗМА

Като всяко известно произведение приказките на Братя Грим, веднага щом били публикувани, започнали да живеят свой живот - за сметка на интерпретациите на читателите. Образът на техните събиратели също се променял в контекста на следващите исторически епохи. След смъртта на братята интелектуалците от националистическото направление започнали да говорят за техния принос “в подема на националистическия дух”. Във възприятието на техните съотечественици Якоб и Вилхелм се превърнали в привърженици на величието на Германия. След обединяването на немските земи под началството на Прусия през 1871 година Братя Грим се превъзнасяли като “борци за националното и държавното единство” на Германия. Приписвали им националистическо съзнание, което в действителност им било чуждо (единствената възможна забележка тук е в няколко антисемитски изказвания на Вилхелм Грим за облика на евреите и тяхната “наглост”, но подобно отношение към евреите по това време било нещо обикновено, част от културния фон на Европа, така че да се смята това за неистов национализъм на братята не си струва). Много бързо привържениците на Втория райх забравили, че Братя Грим желаели да видят германците в държава със свободна конституция, така че едва ли биха изпаднали във възторг от Германската империя в този вид, който тя придобила.

Митът за Братя Грим като пламенни националисти и едва ли не едни от основателите на империята получил своето развитие в годините на Третия райх. Адолф Хитлер, който се интересувал от скандинавските митове и обожавал оперите на Рихард Вагнер със сюжети от древната германска митология и Средновековието (“Танхойзер”, цикълът “Пръстенът на Нибелунгите” и “Нюрнбергските майстори певци”) нямало как да подмине приказките на Братя Грим.

Германистите плодели изследвания за “националната идеология” на Братя Грим и за техните расови възгледи, а след това приказките попаднали в ръцете на министерството на пропагандата на Йозеф Гьобелс. След известно шлифоване в съответствие с расовата теория и култа към фюрера те започват да се използват за възпитаване на децата в нацистки дух. През 1935 година немските киностудии започват да екранизират приказките. Хуберт Шонгер, режисьор и конопродуцент, признава в интервю за “Кинокуриер” през 1938 година, че тези филми са “политически ориентирани” (но уж “без да изнасилват поезията”). В общи линии никой не крие, че приказите герои са поставени да служат на националсоциализма. В приказките се прославяли властта и борбата с враговете, култивирали се храброст, милитаризъм, уважение към вожда, враждебност към чужденците, послушание и дисциплина.

Това се вижда във всеки филм. В екранизацията на “Храбрият млад шивач” (1941 г.) главният герой се бори с единорог, глиган и великани, за да спаси кралството (“das Reich”); филмът учи децата, че “светът принадлежи на храбрите”. В други приказки е идеализиран кралят (прототип на фюрера) - непременно мъдър, силен и грижлив. Дори когато кралят в текстовете на Братя Грим постъпва зле, сценаристите изглаждали тези “остри ъгли”. Така в “Спящата красавица” (1936 г.), макар че заповядва да изгорят всички вретена в неговия райх, кралят се безпокои за съдбата на предачите (което в оригиналната приказка го няма). В нацистката “Снежанка” (1939 г.) бащата на главната героиня заминава на война - той е пълководец; филмът излиза по екраните през октомври 1939 година, малко след започването на Втората световна война.

Откровено пропагандна се получила и “Червената шапчица” (1937 г.), в която Шапчицата прилича на идеално арийско дете, а добрият “чичко ловец” носи значка със свастика; тази екранизация внушавала на децата идеята за послушание и страх пред чужденеца (в образа на вълка), който трябва да бъде убит. Омраза към непознаните възпитавали и приказките “Снежанка и седемте джуджета” (1939 г.) и “Хензел и Гретел” (1940 г.). Още по-нацистка интерпретация по времето на Хитлер получила и “Пепеляшка” (арийка, разбира се) - тя не била екранизирана, но на педагозите се препоръчвало как да я обсъждат с подрастващото поколение: в отвратителната злобна стара мащеха да се вижда образът на евреинът; мащехата е враг на героинята, чужденка в германската държава, която иска да измести нейните жители; децата били навеждани на мисълта, че врагът трябва да бъде унищожаван, за да се спаси обикновения, стария и добър начин на живот.

След поражението на Третия райх нацистките интерпретации на приказките получили в Германия заслужена оценка. Още през 1947 година списание “Tagesspiegel” публикувало знаковата за времето си статия “Подготвително училище за жестокост. Обсъждане на приказките на Братя Грим”. Оттогава в Германия старинните приказки, събрани от Яков и Вилхелм, се разглеждали не като националистически, а като общо германско културно наследство и предмет на научно осмисляне. Така се възприемат и днес.