ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ / СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ

СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО

Да погледнем втората набиваща се в очите особеност на гностицизма - а именно необикновения брой богове. Както вече казахме, язвителният Тертулиан сравнявал вселената на гностиците с многожилищна сграда, където всеки етаж се дава под наем на всякакви Гармозели и Алетеи, еони и царства.

В ортодоксалния юдаизъм няма нищо подобно. Там Бог е един; в “Жреческия документ” няма даже ангели.

Тази космическа самота на Бога различава рязко юдейския монотеизъм от другите близкоизточни религии, за които била характерна фундаменталната митологична концепция за Съвета на боговете, наричан също така Съвет на светците и Велик съвет. Тази концепция води началото си от шумерските градове държави, управлявани не от царе, а от съвет на старейшините.

Също както градът се управлявал от съвет на хора, светът се управлявал от Съвет на боговете с върховен Бог, чието име се пишело с клинопис по един и същи начин, но на шумерски език се произнасяло като “Ан”, а в семитските езици се произнасяло като “Ел”. В угаритските текстове именно Ел и съпругата му Атират станали родители на седемдесет синове, които били едновременно членове на Съвета на боговете и персонални богове на един или друг народ.

Съветът на боговете бил любимо място за действие в много митове на Древния Близък изток.

Именно Съвет на боговете свиква младият Ваал, след като побеждава чудовището Ямма и си построява дворец. Ваал организира голямо пиршество и кани в дома си седемдесетте синове на Ашера. Това тържество е описано от угаритския “Цикъл на Ваал” с детайли, които карат Рабле да побелее от завист:

“Ваал изгражда дом,

Ваал изгражда дворец,

Убива едър и дребен добитък,

коли бикове и тлъсти овни,

телета на една година,

овце и агнета.

Той кани братята си в своя дом,

близките си в своя дворец,

кани седемдесетте синове на Ашера.

На боговете дава сукалчета овни,

на богините дава овце,

на боговете дава бикове,

на богините дава крави,

на боговете дава тронове,

на богините дава кресла,

на боговете дава делви с вино,

на богините дава чаши.

Боговете ядяха и пиеха...” [1]

Никакво подобно чревоугодничество, повече подобаващо на Гаргантюа, отколкото на Всевишни, Тората не познава. Яхве няма нито братя, нито синове, нито братовчеди, нито шуреи. Книга “Битие”, като описва сътворението на света, не споменава нито един път за създаване даже на ангели. Бог е сам.

“Ако син на проститутка ти каже “Има двама Богове”, отговори му, какт е казал Господ: “Един съм в морето и един съм на Синай” [2].

Ние не можем да си представим в Тората сцена, в която Яхве се тъпче с храна на дълга маса със своите братя, пъхайки в устата си с мазни пръсти парчета тлъсти агнешки мръвки и гълтайки от златни чаши течащо по бялата му брада вино.

Проблемът е в това, че “Псалмите”, които частично са били писани много преди партията на монотеистите да дойде на власт, познават много добре Съвета на боговете, наричан още Съвет на светците и събрание на Божиите синове.

Яхве, също като Ваал и Мардук, изпълнява в този Съвет на боговете функциите на нов цар: “Бог стои в Съвета на боговете, съди всред боговете” (Псалми, 82:1). Божиите синове също го възхваляват: “Отдайте на Господ, вие Божии синове, отдайте на Господ слава и чест” (Псалми, 29:1). Тези два текста описват Яхве като нов ръководител на Съвета на боговете. Също така в Угарит описвали Ваал, във Вавилон - Мардук, а в Урук - върховния бог Ану [3].

Двете най-древни части на Тората, Яхвист и Елохист, смятат несъмнено, че евреите могат да се покланят само на Яхве, също както, да речем, американските войници могат да слушат само президента на САЩ. Което не означава, че американските не вярват в съществуването на други президенти - те просто не трябва да слушат техните команди.

По този начин вероятно са били настроени в оригинала си Яхвист и Елохист. За тях Яхве бил персонален бог на еврейския народ и нов ръководител на Съвета на боговете, но това не означавало, че другите народи нямат свои персонални богове, които понякога действат заедно с Яхве. Например, когато иска да разруши Вавилонската кула, той казва: “Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си” (Битие, 11:7). А преди да изгони Адам от Рая, Яхве заявява: “Ето, Адам стана като един от Нас” (Битие, 3:22). Това предателско “ние” е типичната форма, която употребява ръководителят на Съвета на боговете [4].

Дори ултрамонотеистичният Жречески кодекс в разказа си за сътворението на света за шест дена е запазил предателска езикова грешка. Там ангели няма, разкази за сътворяването им също. И въпреки това там Бог казва: “Да създадем човека по Наш образ и Наше подобие” (Битие, 1:26).

Представата за Съвет на боговете в домонотеистичния яхвизъм е смесена с представата за още една група свръхестествени същества - а именно, с представата за небесно войнство.

Първоначалният Яхве бил бог на бурята, подобно на всички персонални богове на ханаанските народи. Той идвал с небесно войнство сред блясъка на мълнии върху облаци.

Това небесно войнство видял по-специално пророк Михей: “Видях Господ, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна” (3 Царе, 22:19). Видял го и пророк Елисей: “И Елисей се помоли и каза: Моля Те, Господи, отвори му очите, за да види! И Господ отвори очите на слугата и той видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей” (4 Царе, 6:17).

Това войнство е възпято в “Псалмите”: “Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, както бе в Синай” (Псалми, 68:17). “Благославяйте Господа, всички вие, Негови войнства” (Псалми, 103:21). “Хвалете Господ от небесата, хвалете Го във висините! Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови войнства! Хвалете Го, слънце и луна, хвалете Го, всички светещи звезди!” (Псалми, 148:1–3).

Именно тези звезди, членове на това войнство, се сражавали със Сисара (Съдии, 5:20). Вероятно това Слънце послушало Исус Навин и спряло над долината Гавон, защото било именно член на това войнство (Навин, 10:12).

За създаването на това войнство в самото начало на света споменава отново даже “Жреческият документ”: “Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство” ( Битие, 2:1). Това Небесно войнство било толкова важна характеристика на Яхве, че пълната му титла била Яхве Цеваот, което ще рече Господ на войнствата (откъдето идва неправилният превод “Господ Саваот”).

И членовете на Небесното войнство, и членовете на Съвета на боговете били светци, “кедошим”. Тази дума била за тях едно от най-важните названия.

“Между синовете на силните кой може да се уподоби Бога на Господ? Бог е твърде страшен в Съвета на светците” (Псалми, 89:7–8) - гласи Псалм 89. А древен химн, влязъл по-късно в състава на Второзаконието и известен сега като “Песен на Мойсей”, нарича светци именно членовете на Небесното войнство.

“Господ дойде от Синай, и яви им се от Сиир, възсия от планината Фаран и дойде с десетки хиляди светци“ (Второзаконие, 33:2).

Небесното войнство, също като Ашера, било най-строго забранено от монотеистичните реформатори. “Второзаконието” - програмен документ на монотеистичните реформи, осъществявани от цар Йосия, поискало да бъдат убивани всички евреи, които “отидат и служат на други богове, и им се покланят, или на слънцето, или на луната, или на което и да било от небесното войнство” (Второзаконие, 17:3).

От гледна точка на автора на “Второзаконието” излиза, че смъртно наказание заслужават не само пророците Елисей и Михей, но и самият Мойсей!

В резултат от реформите на Йосия жреците, които “кадят на Ваал, на слънцето, на луната и на дванадесетте зодии, и на цялото небесно войнство” (4 Царе, 23:5), били забранени, а някои даже били изгорени на олтарите им.

Но Небесно войнство и Съветът на боговете, наричан също така Велик съвет и Съвет на светците, продължавали да съществуват в недрата на народа, също както през Средните векове в монотеистичната Европа предишните езически богове продължавали да съществуват под вида на дяволи и светии.

Към I в., когато непоклатимата ортодоксия, характерна за редактора на Тората, започнала да се колебае и да се разпада на множество конкуриращи се течения, ангелите отново придобили легално положение. По-специално те се споменават в “Книгата на Даниил” и се наричат в нея между другото “стражи” (Даниил, 4:14) и “светци” (Даниил, 8:13).

Но истински Съвет на боговете се събрал отново в кумранските текстове [5]. В някои от тях, например в “Химните на Съботното жертвоприношение”, се стига дотам, че Бог започва да бъде наричан “Бог на боговете, ръководител на всички висши ръководители и Цар на царете на всичките вечни съвети (4Q403). Практически, преведено на гръцки, това е гностичният бог на еоните.

“Химните на Съботното жертвоприношение” са литургия, която пеят ангели и хора, и по своята композиция напомнят удивително гностичните химни.

Те ни съобщават за “община на всички богове (елим) на знанието” и “община на всички богове на бога” (4Q400 fr. I i). В тях чуваме за “седем вечни съвета” (4Q400 1 i 9–10), за “храмове на Царя” (4Q400 1 i 13) и за “светилища на святостта” (4Q400 1 i 7) - обърнете внимание на множественото число.

“Богът на боговете” в тези химни се намира “сред всички богове на знанието” (4Q404). Тези богове на знанието са Седемте върховни Власти, които го възхваляват с песни.

Третата Власт пее на Бога на върховните богове химн за прослава със седем пъти по седем чудесни възхвали. Четвъртата Власт пее на Бога на великите деяния химн за възхвала със седем пъти по седем думи на удивителна похвала. Петата Власт пее на Царя на Славата благодарствен химн и т. н.

Всичките тези Трети, Четвърти, Пети и прочее Власти, които влизат в състава на Съвета на светците, се наричат даже също като при гностиците: “власти” (на гръцки - “архони”). Наистина, при гностициза архоните са лоши ангели, а Властите в кумранските химни са добри ангели, еони.

Също като гностичните еони - Барбело, Нетленност, Живот, Предвиждане, Вечен живот и Истина - тези Власти са удивителни безлики. Те не се гневят, не се занимават с интриги, не убиват, не насилват, не ядат и не пият: с тях не са свързани никакви митове.

Но най-интересното в “Химните на Съботното жертвоприношение” е не просто тяхното съдържание, но и мястото, където са намерени. Някои откъси от тези химни са намерени в Кумран. Но още един откъс е намерен в Масада - крепостта, завзета от безпощадните сикарии.

Хората, които пеели тези възвишени гностични химни, били същите главорези, които изклали околните еврейски селища, защото не вярвали така, както трябвало да вярват. Те участвали в божествената литургия заедно с членовете на Съвета на боговете като светци.

Терористите с още мокри от кръвта мечове, с тояги, върху които все още имало следи от мозъка на децата и жените от Ейн Гади, пеели:

“Той ще пречисти чистите, за да даде дължимото на тези, чийто път е крив” (4Q400 fr. I i). “Как нашата святост да се сравни с тяхната святост” (4Q401, fr. 14, 7–8) - пеели те. Пеели от името на Петата, Шестата и Седмата Власт седем химна на праведността. Пеели за това, че Бог “ще благослови всички богове, близки до истинското знание, със седемте думи на праведността” (4Q403 1, i). И под тези богове - светци, получили Мъдрост и благословени от праведността - разбирали себе си.

Ние вече цитирахме малко по-горе възвишената реч на вожда на сикариите Елеазар бен Яир, който преди масовото самоубийство на последователите си произнесъл тази възвишена реч за душата, която е родствена на Бога, и за това, че тя получава истинска свобода едва тогава, когато се прости с материалния свят. Тази реч, написана от Йосиф Флавий от името на Елеазар в съответствие с тогавашните литературни правила, може да ни се стори измислица и преуваличение. Наистина, не са я записвали с магнетофон.

Но “Химните на Съботното жертвоприношение”, независимо от Йосиф и в допълнение към него, потвърждават: също като апостолите в гностичните “Деяния”, Елеазар бен Яир действително би могъл да рекламира смъртта като желан начин човекът да се освободи от света и да стане член на “общината на всички богове на Бога”.

БЕЛЕЖКИ

1. CAT, 1.4 VI, 38–59, цит по: The Ugaritic Baal Cycle. Volume II, Introduction with Text. Translation and Commentary of KTU/CAT 1.3–1.4 / Mark S. Smith and Wayne T. Pitard. Supplements to Vetus Testamentum. Vol. 114, Brill, Leyden, 2009. P. 83–84.

2. Peshikta Rabbati, 21 100b, цит. по: Alan F. Segal. Two Powers in Heaven, Brill, 2002. P. 34.

3. Frank M. Cross Jr. and David Noel Freedman. Blessing of Moses. Journal of Biblical Literature. Vol. 67, No. 3 (Sep., 1948). P. 202.

4. Franc Moore Cross. Canaanite Myth, 187.

5. (1QM 1, 10; 1QM 4,9; 1Q22 1 IV.1; 4Q400 2 7; 4Q491 11 I.12; 4Q400 1 I.4; 4Q400 II.9 4Q418 69 II 15 4Q427 7 II. 9; 4Q286 7 I. 6; 4Q431 2 8; 4Q401 11, 3; 4Q427 7.I 14; 4Q427 8 I.10; 4Q511 10 11; 4Q457b 1 I.5), см.: Michael S. Heiser. Monotheism and The Language of Divine Plurality in The Hebrew Bible and The Dead Sea Scrolls. Tyndale Bulletin, 65.1 (2014), 85–100.

(Следва)